Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Европейската комисия ще предложи на държавите членки да променят правилата за приемане на нови страни в ЕС заради Украйна. Те биха допускали непълно членство, тоест постепенно присъединяване на кандидатките, обяви еврокомисарката по разширяването Марта Кос в реч в естонската столица Талин на 13 февруари. Тя се обоснова с геополитическите предизвикателства, пред които войната в Украйна и перспективата за мир поставят Европа.

Готов ли е обаче ЕС политически, финансово и институционално да приеме Украйна? Краткият отговор е не. Не всички държави ще бъдат съгласни, а трябва единодушие. Бюджетът на ЕС не е готов за такива разходи. В толкова кратък срок няма как да бъдат изпълнени всички условия за членство съгласно действащите договори на ЕС. Недопустимо е присъединяването на нова държава членка да бъде предмет на мирно споразумение, постигнато и сключено между трети страни. Огъването на правилата заради една държава кандидатка ощетява другите кандидатки, създава морален риск и вътрешни напрежения.

От друга страна обаче и ЕС, и Украйна имат несъмнен стратегически интерес от по-бързото интегриране на страната в структурите на Съюза. Украинците са едиствените европейци, които са проливали кръвта си за ценностите и принципите, в които се кълне ЕС. Ако надеждите, които ЕС им даде, останат излъгани, не е изключено разочарованието да проработи в полза на Москва.

Украинците вече пета година спират имперските реваншистки планове на Кремъл и са буфер между тях и Източна Европа - бившата съветска сфера на влияние, която руският президент Владимир Путин не се е отказал да възстанови поне частично. Украйна има най-голямата и боеспособна армия в Европа в момента, без която е немислима бъдеща европейска отбрана при дистанцирането на САЩ на Доналд Тръмп.

Казусът с Украйна отразява поредната геополитическа спешност, която ЕС не е готов да посрещне в днешния си вид, при днешната си институционална архитектура и правна рамка. Предлаганите в момента решения могат да създадат още по-големи проблеми според евродепутата Радан Кънев и дипломата Любомир Кючуков, които коментираха темата специално за "Европа отблизо" на Клуб Z.

Точката им на съвпадение? Топката е в ЕС - той не е направил реформите, които биха позволили успешното присъединяване на страна от мащаба и спецификата на Украйна.

“Дата за присъединяване на Украйна се появи за първи път не в документ на Европейския съюз, а в плана от 28 точки на Доналд Тръмп, което само по себе си е доста странно”, каза Кючуков. 

“Отделно, ЕС направи политическо заявление, че Украйна и Молдова ще бъдат приети. Отново сме напът да не бъдем съвсем искрени с Украйна, както не бяхме искрени по отношение на членството ѝ в НАТО”, добави дипломатът.

Той припоми, че на срещата на върха на алианса в Букурещ през 2008 година западните съюзници дадоха на Киев надежда за членство. После промениха формулировката на "подкрепяме стремежа” на Украйна към членство, а не непременно членството ѝ. Те според Кючуков направиха това с пълното съзнание, че в НАТО няма единство по въпроса.

"Първо трябва да се има предвид, че готовност за пълноправно членство на Украйна в Европейския съюз понястоящем няма", казва и Радан Кънев с уговорката, че пречка не е само ветото на Унгария - троянския кон на Русия в ЕС.

"Мнозинството държави в ЕС смятат, че държава с мащабите на Украйна, с доходите и икономическото ѝ развитие и особено - със земеделското ѝ производство, не може да бъде приета в обозримото бъдеще. Аз в момента не мога да се ангажирам кога Украйна, след приключването на военните действия би била готова. Същевременно, краят на военните действия е съвършено хипотетичен."

Западът сам е влязъл в капана на фалшиви очаквания, които през годините е създавал у украинците, а сега, под натиска на актуалните геополитически обстоятелства, той трябва да им отговори, но не може да го направи, без сам да навреди и на себе си, и на Украйна, посочи Кючуков.

“Боя се, че в момента начинът, по който говорим за членството на Украйна в ЕС, следва същия подход”, каза той. 

"От друга страна e очевидно, че по-силното интегриране на Украйна към европейските структури е въпрос на геостратегическа стабилност на целия ЕС", посочи Кънев. "Това не е чисто икономически въпрос, както въпросите на присъединяването обикновено се разглеждат на първо четене. На тази основа да се приеме, че Украйна е особен случай, не е нещо неразумно и трябва да бъде разглеждано като вариант. Това е въпрос на много сложни преговори със самата Украйна... Това биха били некартографирани води и за Украйна, и за ЕС, и за държавите членки."

Икономически, приемането на 40-милионната държава, с разрушена от войната икономика и инфраструктура, с огромен аграрен сектор, с постсъветски доходи на населението, индустрия и структура на икономиката, днес изглежда непосилно за ЕС, който още не е навлязъл по същество в преговорите за бъдещия си седемгодишен бюджет 2028-2034 г.

Очаква се те да бъдат особено трудни - не само заради гигантските екзистенциални нужди - например в сигурността и отбраната и конкурентоспособността, но и заради разминаващите се национални интереси и предизвикващото отсега отпор предложение на Комисията за цялостна промяна на структурата на многогодишната финансова рамка.

"По сега съществуващите правила Украйна би получила една шеста (близо 17% б.а.) от целия седемгодишен бюджет на Съюза или 180 милиарда евро от стандартната рамка от 1,1-1,3 трилиона евро”, каза Кючуков.

В момента Полша е най‑голямата нетна получателка в действащата многогодишна финансова рамка (МФР) 2021–2027 г., като за целия период страната получава над 100 млрд. евро нетно, или приблизително 9–10% от общия размер на МФР от 1,074 трилиона евро. След нея се нареждат Румъния с приблизително 30 млрд. евро нетно (около 3% от МФР) и Унгария с около 20–22 млрд. евро нетно (около 2% от МФР). 

В случая на Унгария е важно да се подчертае, че макар средствата да ѝ се полагат по линия на кохезионната политика и други инструменти, значителна част от тях в момента са замразени заради проблеми на страната с върховенството на закона и действието на механизма за условност, който обвързва достъпа до финансиране с принципите на правовата държава.

"Очевидно е, че общата селскостопанска политика ще бъде огромен въпрос" в преговорите с Украйна, каза Кънев, посочвайки днешната неравнопоставеност на държавите членки в земеделските субсидии и големите обеми  на украинското селскостопанско производство.

Той добави, че за него изглежда "напълно непредставимо" интегриране на Украйна в тази политика в идните четири-пет години.

"Не виждам и как Украйна би се съгласила да влезе в търговията с емисии", добави той, имайки предвид схемата, която задължава предприятията в секторите с голям въглероден отпечатък да купуват разрешителни за емисиите си, вредящи на климата.

Следващият препъникамък са правилата на разширяването. 

“Досега във всички разширявания се отваряха и затваряха преговорни глави, покриваха се критерии и накрая, при изпълнение на всички изисквания, преговорите приключваха и се подписваше присъденителен договор. Сега се предлага точно обратното: първо приемане и после - последователно покриване на критерии, тоест - постепенно членство, форма на непълно членство”, каза Кючуков.

“Няколко проблема изникват оттук. Първо, създава се нова категория държави членки, която на фона на “Европа на две скорости” очертава още един концентричен кръг”, добави той, визирайки графичното представяне на ЕС като най-силно интегрирано "ядро"(еврозона, Шенген) и по-слабо интегрирани периферии. “Второ, това поставя въпроса за всички страни, които кандидатстват за членство и вече 20 години изпълняват критерии и най-вече - за тези от Западните Балкани. Изведнъж те се оказват изпреварени.”

“Албанският министър-председател Еди Рама се пошегува, че ако това ще бъде принципът, той може да се обади приятелски на италианската си колежка Джорджа Мелони и да я помоли Италия да нападне страната му, а Северна Македония не би имала никакъв проблем, защото българите са винаги готови за това. Макар да звучи цинично, в това има истина”, каза Кючуков.

Главното и за момента изглеждащо непреодолимо препятствие пред украинската интеграция в ЕС е изискването за единодушно съгласие на всички 27 държави членки за всяка стъпка в присъединителния процес - от получаването на кандидатски статут и началото на преговорите, през отварянето и затварянето на всяка от 35-те преговорни глави и шест групи (клъстери) от глави до подписването на договора и окончателното приемане на страната. 

Унгария многократно заяви, че е против присъединяването на Украйна и нейното вето блокира преговорите на Киев в самото им начало. Брюксел търси начин да заобиколи ветото на Будапеща с неясните идеи за "технически" преговори и "постепенно" присъединяване без пълни права в началото, но за момента това са само идеи, приемани скептично в националните столици.

"В ЕС няма единство по тези подходи", констатира Кючуков. "Вероятно ще се предложи някакъв междинен вариант, който да демонстрира движение напред, но който ще съдържа редица ограничения. Дори подобен вариант ще изисква единодушие на страните членки – каквото отсъства - и ратификация от парламентите им.Това ще бъде морален риск от гледна точка на обещанията към Украйна, и реален, екзистенциален риск от гледна точка на функционирането на ЕС.”

За Кънев обаче европейската отбрана ще бъде надделяващият императив и заради него е възможно ЕС да търси начин за възможно най-пълно интегриране на тази страна - дори извън сегашната договорна и институционална рамка. Това би предполагало визионерско мислене и правна и политическа изобретателност.

"Разглеждам Украйна като фактор в създаването на несъществуващия в момента Европейски отбранителен съюз", каза той, посочвайки че Киев в момента разполага с най-голямата и боеспособна армия в Европа.

От друга страна той призна, че "никой в момента не се ангажира как би изглеждал отбранителният съюз". В него може да не влязат всички държави от ЕС, но биха влезли други извън него като Обединеното кралство и Норвегия. Такъв формат е по-вероятен, не само защото страни като Унгария на Орбан не биха се включили, но и защото в ЕС има четири неутрални държави - Австрия, Ирландия, Кипър и Малта. 

Унгарската опозиция води преди парламентарните избори на 12 април т.г., но това не е 100-процентова гаранция, че Орбан не би се задържал на власт. Крайнодясната австрийска Партия на свободата на Херберт Кикъл беше първа сила, но без обикновено мнозинсто на последните парламентарни избори и в момента не управлява, само защото разпокъсаната опозиция успя да състави коалиционен кабинет. Но Кикъл има потенциал да повтори по-убедително успеха си според Кънев.

"Освен че Украйна направи несравними жертви за Европа, тя също защитава Европа. Не можем да предвидим как би се развил кремълският имперски блян, ако не беше Украйна", каза Кънев. "Режимът в Кремъл има нужда от тази агресия, за да оцелее".

Според него е мислимо украинско членство в ЕС с известни резерви - както например България и Румъния нямаха пълен достъп до пазара на труда на целия ЕС до 2014 година и до Шенгенското пространство - до 2024 г.

"Подобни комбинации от резерви изглеждат възможни", казва той, при условие че те са еднакво приемливи както за ЕС, така и за Киев.

"Самият Зеленски отхвърли идеята за непълно членство на страната му”, припомни обаче Кючуков. "Никой не поставя по принцип под въпрос присъединяването на Украйна, но ако се нарушат всички правила и принципи, ние не предлагаме решение, а създаваме проблеми. Това би било неработещо решение и за Украйна, и за ЕС".

Според Кънев големият въпрос няма да бъде формата на пълноценно членство, а "формата на интеграция в по-широк смисъл". По думите му тя не би изисквала единодушие, а многостранно договаряне.

"Трябва да видим какво ще стане на изборите във Франция. Това по всяка вероятност ще бъде най-важният единичен въпрос, пред който ще бъдем изправени", каза той, визирайки предстоящите президентски избори през април и май догодина, които се очаква да определят курса на втората по тежест европейска сила за пет години напред.

За евродепутата "бъдещето на Европа няма да зависи единствено от сегашната система на договори".

"Не бих се учудил , ако след пет-шест години договорите, каквито са в момента, бъдат част от по-широка европейска рамка на интеграция", каза той. "Въпросът за европейската сигурност е толкова важен, че ще започне да отмества вниманието и политическата тежест от сегашната договорна рамка, каквато я познаваме."

За Кючуков следването на съществуващата правна рамка е най-устойчивото решение и в случая на Украйна.

“Работещото решение е всичко да бъде съобразено с реалностите - ЕС първо да направи своите реформи, процесът  да тече по правилата. Проблемът е у нас, в Европа”, каза той.