Европейската сигурност навлиза в най-турбулентния си период от края на Студената война. Русия води война в Украйна, демонстрира нови ядрени системи и използва заплахата от атомен удар като инструмент за психологически натиск. Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп изпращат противоречиви сигнали за ангажимента си към НАТО. Китай ускорява разширяването на своя ядрен арсенал. А последният договор, регулиращ стратегическите оръжия на Вашингтон и Москва – "Нов СТАРТ" – изтече, оставяйки света без механизъм за контрол, инспекции и прозрачност.

В този контекст френският президент Еманюел Макрон произнесе в базата „Ил Лонг“ (където домуват четирите френски подводници с ядрено оръжие) най-значимата ядрена реч на европейски лидер от десетилетия. Той обяви, че Франция навлиза в нова фаза на своята доктрина – „разширено възпиране“, което означава постепенно включване на европейски партньори в ядрената архитектура на страната, но без споделяне на решението за удар.

„Трябва да засилим ядреното си възпиране… и да обмислим стратегията си за възпиране в дълбочината на европейския континент“, заяви Макрон, подчертавайки, че „командната верига е напълно ясна“ и решението остава единствено в ръцете на френския президент.

Това е исторически завой, който отваря най-големия стратегически дебат в Европа от 60 години.

Защо темата избухна сега

Русия систематично използва ядреното оръжие като инструмент за психологическа война. Владимир Путин демонстративно тества системи като ракетата „Буревестник“ и подводния дрон „Посейдон“, а Дмитрий Медведев се превърна в „г-н Апокалипсис“, редовно заплашващ европейски столици.

Историкът и бивш офицер от френския флот Стефан Одран, днес консултант по международни рискове и автор в аналитичното издание Le Grand Continent, припомня, че „по време на Студената война Москва играеше на страха от ядреното оръжие, за да разделя Европа и да подкопава легитимността на НАТО“. Днес Кремъл прави същото, но в условията на реална война в Украйна и с по-агресивна риторика.

Заедно с това Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп демонстрират непредсказуемост. Тръмп заплашва да не защитава съюзници, които „не плащат“, нарича европейците „неблагодарни“ и настоява за възобновяване на американските ядрени тестове. Анализ на Politico отбелязва, че „надеждността на американския ядрен чадър под управлението на Тръмп се поставя под въпрос“. За първи път от 1949 г. европейците не са сигурни, че Вашингтон ще дойде на помощ.

Към това се добавя и изтичането на "Нов СТАРТ" – последният договор, ограничаващ стратегическите арсенали на САЩ и Русия. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че „за първи път от повече от половин век се изправяме пред свят без каквито и да е обвързващи ограничения“. Русия може бързо да увеличи бойните си глави, САЩ обсъждат връщане на MIRV – технология, при която една ракета носи няколко бойни глави, насочвани към различни цели. Китай отказва участие в нови преговори, докато не достигне паритет.

Европа остава между три ядрени гиганта – без гаранции.

Какво предлага Макрон: нова архитектура на възпирането

Франция разполага с около 300 бойни глави, но Макрон обяви, че броят им ще бъде увеличен. Той отказа да съобщи конкретни цифри, заявявайки, че „повече няма да съобщаваме числата, за разлика от миналото“. Това е рязък завой от традиционната прозрачност. Макрон подчерта, че „не става дума за надпревара във въоръжаването“, но увеличението е необходимо, за да се гарантира „надеждността“ на възпирането.

Изтребителите от четвърто поколение "Рафал" представляват въздушния компонент на френското ядрено възпиране. Те могат да носят ядрено оръжие. Снимка АП/БТА

Понятието „разширено възпиране“ означава, че френският ядрен чадър може да обхване и други европейски държави. Това не е „споделяне на ядреното оръжие“ в смисъла на НАТО, където американски бомби са разположени в пет европейски държави и могат да бъдат използвани от техни самолети с американско разрешение. Франция не допуска подобен модел. Решението за ядрен удар остава изцяло френско.

Но партньорите могат да участват в учения, да бъдат допускани до стратегически обекти, да приемат временно френски самолети способни да носят ядрено оржие и да участват в съвместни анализи и планиране. Макрон посочи осем държави, „готови“ да участват: Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция, Дания и Великобритания. След речта Норвегия заяви, че е „готова да обсъжда“ ролята на френското възпиране, а Румъния потвърди, че е поканена за разговори.

Това е първият път, когато толкова много европейски държави публично заявяват готовност да участват в ядрена архитектура, различна от американската.

Реалистичен ли е френският ядрен щит

Франция и Великобритания разполагат общо с над 500 бойни глави. Изследователят Етиен Маркюз, асоцииран към Фондацията за стратегически изследвания (FRS) – водещ френски мозъчен тръст в областта на отбраната и ядрената политика – отбелязва, че това е „напълно достатъчно за доктрина на контра-ценностите“. Тази доктрина означава, че ядрен удар би бил насочен не към военни цели (контра-сили), а към центровете на политическата, икономическата и военната власт на противника. Целта е да се нанесат „неприемливи щети“, които да направят агресията безсмислена.

Маркюз подчертава, че асиметрията с Русия е преувеличена. Голяма част от руските бойни глави са насочени към САЩ или са резервирани за Китай. Реалният брой, който Москва би могла да използва срещу Европа, е значително по-малък.

Френската ядрена програма струва 7 млрд. евро годишно – около 13% от бюджета за отбрана. Разширяването ѝ ще изисква повече средства. Германия вече намекна, че няма да финансира арсенал, който остава под френски контрол. Това е ключов проблем: европейците искат защита, но не искат да плащат за нея без участие в решенията.

Френска ядрена подводница във военноморската база на Ил Лонг. Снимка АП/БТА

Във Франция темата е политически токсична. Лидерът на крайнодесния „Национален сбор“ Жордан Бардела твърди, че Макрон „подготвя предателство“ и се противопостави на „споделяне или съфинансиране“ на военните ядрени капацитети на страната. Анализаторът Лоран Озон, влиятелна фигура в суверенистките среди, нарича идеята „процес на автоматично въвличане във война по волята на чужди държави“. Макрон има само 14 месеца до края на мандата си. Ако през 2027 г. на власт дойде Бардела, проектът може да бъде блокиран.

Кой подкрепя идеята – и защо

Германия преживява исторически обрат. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че страната вече обсъжда „европейско ядрено възпиране“ с Франция и Великобритания. Берлин десетилетия отказваше да говори за ядрено оръжие извън НАТО. Анализаторите от Германския съвет за външни отношения – водещ германски мозъчен тръст – отбелязват, че „Германия остава структурно зависима от САЩ, докато не бъде решен ядреният въпрос“. Мерц иска да промени това.

Полша е разкъсана между френския чадър и собствените си амбиции. Президентът Карол Навроцки заяви, че страната трябва да развие „собствени ядрени отбранителни способности“. Това е сигнал, че Варшава не иска да бъде зависима нито от САЩ, нито от Франция. В същото време премиерът Доналд Туск приветства инициативата на Макрон:

„Ние се въоръжаваме с нашите приятели, за да не посмее никой да ни нападне“.

Северна Европа също променя курса. Швеция, Дания, Нидерландия, Белгия и Гърция подкрепиха идеята. Норвегия заяви готовност за разговори, макар да подчерта, че „няма да има ядрени оръжия на норвежка земя в мирно време“. Това е драматична промяна: северните държави традиционно са сред най-пацифистките в Европа.

Стратегическите предизвикателства

Франция традиционно поддържа доктрина на контра-ценностите. Но европейските партньори искат повече гъвкавост. Маркюз предлага по-ясно дефиниране на „предупредителния удар“ – ограничена ядрена демонстрация, която цели да сигнализира на противника, че е преминал червена линия, без да се преминава към масирани удари. Той предлага и възможност за ограничени удари по военни цели, което би доближило Франция до американската „гъвкава реакция“, но без да я копира.

Франция и Великобритания имат модерни програми – ракетата M51.3, новите океански ядрени глави TNO-2, модернизацията на подводниците „Триумфан“ и „Астют“. Но за да се разшири арсеналът, ще са нужни повече производствени мощности, повече обогатен материал, повече персонал и повече инвестиции в противоракетна защита. Германия и Полша могат да финансират това – но искат участие.

Политическата легитимност е ключова. Анализаторката Рим Момтаз от Carnegie Europe – водещ европейски център за стратегически изследвания – отбелязва, че „Франция има уникална позиция да стане решаваща средна сила, но е изправена пред финансови трудности и възход на крайната десница“. Ако Макрон не успее да закрепи рамката до 2027 г., „историческа възможност може да бъде пропусната“.

Според Кристиан Спилман, дългогодишен кореспондент на АФП в Брюксел, а сега съосновател и водещ автор на аналитичния сайт за европейска политика "Ла матинал юропеен" предложението на Макрон има повече вътрешнополитически адрес и очакван ефект. 

„Според френските анализатори речта вероятно ще разочарова", пише Спилман. "Темата е политически чувствителна във Франция, само петнайсет месеца преди края на президентския мандат. А разривът с германския и италианския лидер ограничава възможността френското възпиране да бъде представено в европейски контекст, тъй като тези страни са сляпо и инстинктивно обвързани със Съединените щати. Позицията, която президентът ще демонстрира, е предназначена за вътрешна употреба – за да принуди кандидатите за негов наследник да се определят по въпроса за мястото и ролята на Франция в Европа и в света.“

Какво следва

Първият възможен път е формиране на европейско ядро около Франция и Великобритания, подкрепено от Германия, Полша и скандинавските страни. Вторият е европейска ядрена автономия в рамките на НАТО, при която френският чадър допълва американския. Третият е национални ядрени амбиции – Полша вече намеква за собствена програма. Четвъртият е провал на инициативата, ако политическите промени във Франция я блокират.

Европа е изправена пред избор, който не е правен от 1945 г. насам: да разчита ли на Америка или да изгради собствена архитектура за възпиране. Както казва Макрон, „независимостта не може да бъде самота“. Но и зависимостта не може да бъде стратегия.

Френският ядрен щит не е панацея. Той е политически спорен, финансово тежък и стратегически сложен. Но за първи път от десетилетия европейците са готови да говорят за него сериозно. Защото светът се променя – и страхът вече не е достатъчен. Европа трябва да се научи да възпира.