Иран е предложил на Съединените щати да позволи свободно преминаване на търговски кораби през оманската част на Ормузкия проток – без риск от атаки – ако бъде постигната по-широка сделка за предотвратяване на нова ескалация. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на източник, запознат с преговорите в Техеран. Предложението е първият видим знак, че Ислямската република е готова да отстъпи от по-агресивните идеи, които лансираше през последните седмици, включително налагане на такси за преминаване и едностранно обявяване на суверенитет върху международния воден път.

Контролът над Ормуз остава централният залог в преговорите, след като войната между САЩ, Израел и Иран доведе до най-мащабното прекъсване на глобалните доставки на петрол и газ в историята. Протокът, през който преминава около една пета от световния енергиен трафик, е почти парализиран: стотици танкери и товарни кораби стоят блокирани в Персийския залив, а около 20 000 моряци живеят вече седмици в условия на несигурност, изолация и растящи рискове.

Двуседмичното примирие, влязло в сила на 8 април, донесе кратко облекчение, но не и решение. Президентът Доналд Тръмп заяви в сряда, че „войната е близо до своя край“, но именно Ормуз остава последната и най-трудна точка за договаряне. Според източника на Ройтерс Техеран е готов да гарантира, че корабите, преминаващи през оманската половина на протока, няма да бъдат възпрепятствани. Не е ясно обаче дали Иран ще се съгласи да разчисти евентуално поставени мини или дали гаранциите ще важат и за кораби, свързани с Израел.

Вашингтон засега мълчи. Белият дом не е отговорил на запитванията на агенцията, а иранското външно министерство също не е коментирало. Западен източник по сигурността потвърждава, че подобно предложение действително се обсъжда, но не е ясно дали САЩ са реагирали. Междувременно Международната морска организация на ООН, която заседава в Лондон, вече предупреди, че иранската идея за такси за преминаване би създала „опасен прецедент“ и би подкопала десетилетия международни морски конвенции.

Ормуз е тесен – едва 34 километра ширина – но стратегическият му заряд е огромен. От 1968 г. насам действа двупосочна схема за разделяне на трафика, договорена под егидата на ООН, която разпределя корабните коридори между ирански и омански води. Въпреки периодичните конфискации на кораби от страна на Иран, системата оцеляваше. До тази война.

Сега САЩ наложиха морска блокада върху танкерите, напускащи иранските пристанища, а общият трафик в региона е спаднал до частица от нормалното. Глобалните пазари усещат напрежението: цените на енергията реагират на всяка новина от протока, а страховете от дългосрочни щети върху инфраструктурата растат.

Предложението на Иран – ако бъде прието – би било първата стъпка към възстановяване на статуквото. Но то идва с условие: САЩ трябва да удовлетворят исканията на Техеран. Какви точно са те, източниците не разкриват. 

Напрежението расте

Междувременно напрежението около блокадата в Ормуз продължава да расте. Според Ройтерс втори супертанкер, подложен на американски санкции, е навлязъл в Залива въпреки обявената от Вашингтон морска блокада. Преминаването на празния VLCC RHN през протока идва само ден след като друг санкциониран танкер – Alicia – също е преминал към Ирак. Това се случва на фона на уверенията на Централното командване на САЩ, че десет кораба вече са били върнати обратно и че „никой не е пробил блокадата“.

Иранската агенция „Фарс“ твърди, че и ирански супертанкер е достигнал пристанище Имам Хомейни, но без да посочи име или маршрут. Според анализатори, цитирани от Ройтерс, блокадата може да принуди Техеран да намали добива в рамките на седмици до два месеца, в зависимост от реалния капацитет на наземните му хранилища. Част от експертите смятат, че Иран разполага с около 90 млн. барела свободен капацитет, други – че реалното число е едва 30 млн. барела, което би изчерпало възможностите за складиране за по-малко от три седмици.

Американският флот вече е пресрещнал осем танкера, свързвани с Иран, включително китайския Rich Starry. Според „Ройтерс“ това допълнително затяга енергийния пазар и увеличава залога около предложението на Техеран за частично отваряне на оманския коридор на Ормуз.

Може ли Иран законно да събира такси за преминаване през протока?

Правният спор около Ормуз придобива ново измерение, след като Техеран настоява, че има право да събира такси за „гарантирано безопасно преминаване“ през протока, посочва Ройтерс. Иран представя това като естествено продължение на суверенитета си, но юристи подчертават, че подобна стъпка би влязла в директен сблъсък с установените норми на морското право.

Според Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която урежда режима на над 100 стратегически пролива, включително Ормуз, корабите имат право на „безрепятствено транзитно преминаване“. Макар САЩ и Иран да не са ратифицирали документа, експертите, цитирани от Ройтерс, отбелязват, че правилата му се приемат като част от обичайното международно право.

Техеран твърди, че последователно е възразявал срещу тези норми и следователно не е обвързан от тях. Вашингтон отхвърля това и настоява, че Иран няма право да налага едностранни такси върху международен воден път. Проблемът е, че UNCLOS няма механизъм за принудително изпълнение: Международният трибунал по морско право и Международният съд могат да се произнесат, но не могат да наложат решенията си.

Според Ройтерс държавите разполагат с други инструменти – от коалиционно военно присъствие за „гарантиране на свободата на корабоплаването“ до резолюция на Съвета за сигурност. Част от корабособствениците вече пренасочват маршрути, а западни правителства обсъждат разширяване на санкциите срещу компании, готови да плащат ирански такси. Така юридическият спор се превръща в още един фронт в битката за Ормуз.