Пятрас Аущрявичюс е евродепутат от Литва. Той е член на либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) и е сред най-активните поддръжници на помощта за Украйна. Бил е посланик във Финландия и посланик за специални поръчения във външното министерство във Вилнюс. Клуб Z разговаря с него по повод навършващата се днес четвърта годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.


- Г-н Аущрявичюс, ЕС не успя да приеме 20-ия пакет санкции срещу Русия в навечерието на четвъртата годишнина от нахлуването в Украйна. Как бихте коментирал това?

Това е една от илюстрациите на неуспеха на Европа да взема адекватни решения. Няма да казвам, че Европа не направи нищо. Тя направи много, но не достатъчно Украйна да победи, а самата Европа да стане по-безопасна. Неуспешният опит да бъде приет 20-ият – не петият, не шестият, а двадесетият – пакет санкции, показва, че ако предприемаме малки стъпки за сдържането на руската агресия, можем да направим много малко неща. Винаги нещата са много сложни политически и юридически. И виждам това като системен провал на ЕС.

- Какво според вас би трябвало да направи ЕС?

Първо, ЕС, по-точно Западът като цяло, трябва да си извлече необходимите поуки от ситуацията, в която всички се намиране. Това е много сериозна заплаха срещу сигурността на западната система, идваща не само от Русия, но и от нейните съюзници. Сред тях има и тайни съюзници, които не са обявили открито война на Запада, но в действителност са въвлечени в нея. Повечето от тези страни са на изток.

Затова Европа трябва да се реформира, за да взема решения, от които има нужда, и да се подсили с реална военна мощ. Съжалявам, че го казвам, но съвременният свят стана по-зависим от военната мощ, тъй като системата на ООН се проваля в защитата на нейните страни членки. Затова тази мощ се превръща в отговорност на самите държави и може би на някои системи, придържащи се към принципите на солидарността, подобно на нас в ЕС.

- Говорите за Запада. Означава ли това, че някои от страните членки на ЕС са част от Изтока? Какво точно имате предвид?

Европейската политическа система е заразена от външни влияния, от останки на съветското наследство. И някои политически фигури и партии са по-близо до Изтока, отколкото до Запада. Трябва да признаем, че тези, които се опитват да се противопоставят на Запада, не са лишени от средства и амбиции. Винаги става дума за идеологическа или системна война между Запада и тези, които ни се противопоставят. Ако сме сериозни в разчитането на заплахите за сигурността, трябва съвсем открито за признаем, че има вратички. И че има политическа корупция, която е заплаха за ЕС.

- Как бихте обяснили поведението на Унгария, която блокира 20-ия пакет санкции? Все пак тя бе нападната от СССР през 1956 г. Чехословакия също бе нападната през 1968 г., а днешна Словакия също е приятелски настроена към Русия...

Хората обикновено имат къса памет. И политиците се възползват от това. На хората биват представяни определени политически стратегии и визии. Като например изгодите от търговията и сприятеляването с Русия. И така умовете на хората биват заразявани.

Трябва да признаем, че не всички живеят добре днес, особено в Източна и Централна Европа. Те лесно си купуват икономически симпатии, след като им бъдат представени тези силно отровни икономически стратегии. Унгарският премиер Виктор Орбан е голям майстор в това отношение.

- Добре, но защо това не се случва в Балтика, която също бе част от социалистическия лагер?

Може би защото ние имахме по-успешна политическа съпротива срещу това. Ние не позволихме у нас да бъде забравено миналото. Докато в някои страни политиците системно отричат историческата памет, като представят един нов свят, една нова епоха с идеята миналото да бъде забравено и да се гледа напред към бъдещето.

Те казват, че раните от окупацията и историческите поуки вече нямат значение, че всички трябва да бъдат някакви нови хора и т.н. Това е един от най-големите капани в човешката история. Целта е хората да бъдат заблудени и направени по-зависими от една алчна и едностранчива политическа система.

- Очевидно знаете доста за източноевропейските страни. Какво е в такъв случай мнението ви за случващото се днес в България?

Виждам добър напредък. Поздравявам ви за влизането в еврозоната, а преди година – в Шенген. Но тези процеси бяха забавени. И според мен това разочарова хората, които вярваха, че ЕС носи добри резултати за тях. Има и корупция сред някои политически фигури, която в България води до създаването на един вид двойнствена картина. От една страна, българите са в ЕС и всичко трябва да върви добре и с определени гаранции. Но корупцията, изоставането на икономическия растеж и някои много опасни контакти с руски или проруски политически сили създават взривоопасна система, която в известна степен работи срещу българския народ.

- И накрая какво послание бихте отправили към тези, които не подкрепят санкциите срещу Русия? Към тези, които казват, че трябва да говорим с Русия, да намерим дипломатическо решение на кризата...

Мисля, че ако не всички, то някои от нас не разбраха, че руската агресия срещу Украйна е като хамлетовски въпрос – да бъдем или да не бъдем. Няма нищо по средата. Има хора, които вярват, че това било някакво недоразумение.

Не. Това е открито предизвикателство срещу нашия начин на живот, нашите свободи, нашето благоденствие и благополучие. Ако не вземем всички необходими решения – а санкциите са много важна част от тях – Русия ще отвори вратата или прозореца на дома ви и много ще съжалявате. Но ще бъде твърде късно.