Китай ще осигури хуманитарна помощ за енергийния сектор на Украйна, а китайският външен министър Ван И е получил покана да посети Киев. Това съобщи украинският министър на външните работи Андрий Сибиха след разговор с китайския си колега в кулоарите на Мюнхенската конфереция. 

"Китай може да изиграе важна роля за постигането на справедлив мир за Украйна", изтъкна Сибиха в ефира на украинския телевизионен канал "Новини". "Ние ценим подкрепата на Китай за териториалната цялост и суверенитета на Украйна и проведохме много съдържателен и прагматичен разговор". 

Коментарът на дипломата поразително се различава от доминиращия през 2025 г. тон на украинско-китайските отношения. Те бяха белязани от обвинения на Киев срещу КНР, че финансира руската военна кампания (Пекин е най-големият купувач на руски суров петрол) и снабдява армията с части за двойна употреба. 

Украинският президент Володимир Зеленски многократно обърна внимание на стотиците китайски доброволци в редиците на агресора.

"Севернокорейците воюваха срещу нас в посока Курск, китайците воюват на територията на Украйна", отбеляза държавният глава през април 2025 г.

Когато през същия месец двама китайски доброволци бяха заловени от украинците, Сибиха привика шарже д'афера на Китай, за да поиска обяснение.

"Китайските граждани, които се бият като част от руската армия, поставят под въпрос изразената позиция на Китай в подкрепа на мира и подкопават доверието в Пекин като отговорен постоянен член на Съвета за сигурност на ООН", заяви министърът в X.

На всички критики Пекин отвръщаше сдържано с отхвърляне на твърденията и уверения, че е неутрална страна в конфликта.

След войната

Затоплянето би могло да отразява изменените приоритети на Украйна. На фронта тя е поставена под сериозен натиск поради недостига на личен състав, драстично намалялата подкрепа на САЩ и мудността на европейското въоръжаване. Няма явни индикации за възстановяване на стратегическата инициатива от първата половина на 2023 г. 

Затова двете основни цели на Киев в момента са да договори справедлив мир и да гарантира своето оцеляване след края на войната. Тук сближаването с КНР може да е от полза:

  • Китай предполагаемо иска да вземе активно участие в следвоенното възстановяване на страната. Преди началото на пълномащабната руска инвазия той бе най-големият търговски партньор на Украйна през 2019, 2020 и 2021 г., едва ли иска да загуби позициите си в полза на САЩ и ЕС. 
  • За разлика от САЩ и ЕС, Китай разполага с директни лостове за оказване на влияние върху Русия. За Киев китайските инвестиции са и вид "застраховка" - Русия би се замислила преди да обстрелва инфраструктура, която е собственост или е финансирана от нейния най-важен съюзник.
  • Затоплянето на отношенията с Китай е и сигнал към Вашингтон, който през последната година многократно се опита да принуди Украйна да приеме неблагоприятни условия за примирие. Тръмп недоволства от сближаването на Канада с комунистическата страна? Е, Киев също може да си отвори врата към Изтока.

Дронове, дронове, дронове...

Но войната може да продължи с години. В такъв случай сближаването на Украйна с Китай е още по-наложително. Характерът на воюване драстично се измени през последните четири години - хиляди дронове кръжат в десетки километри радиус от линията на съприкосновение и превръщат традиционните открити окопи и танковете в "гробници". Те задържат вниманието на украинските защитници в небесата, докато малки групички руски бойци се промъкват в тила им. После тези "клетки" правят опити да се обединят, да обкръжат украинците и да ги принудят да отстъпят. Дроновете са и приятели на Украйна - те са най-големият "изравнител", благодарение на тях "тактиката на месомелачката" (военен подход, при който се разчита на масирани, повтарящи се фронтални атаки с голям човешки ресурс, за да се изтощи и пречупи противникът - бел. ред.) оказа толкова пагубна за агресора.

Пекин контролира между 70 и 90% от световния пазар на безпилотните апарати. Хиляди дронове се губят всеки месец, което прави бързата им замяна стратегическа необходимост. Само Китай предлага производствения капацитет, цената и логистичната гъвкавост, необходими за поддържане на такова потребление. Украйна е инвестирала значително в местното производство на дронове (целта през 2026 г. е да произведе 7 млн. бройки), но на практика това означава сглобяване на системи с близо 90% китайски компоненти. 

През втората половина на 2024 г. Китай постепенно въведе ограничения върху износа си на граждански дронове с потенциал за военна употреба и компоненти (като батерии и контролери) както директно към Украйна, така и чрез европейски доставчици. Юрий Ломиковски (съосновател на IRON Cluster - мрежа от украински и международни компании в отбранителния сектор) заяви пред NTV през октомври 2025 г., че Пекин е спрял продажбите на части за балтийските държави и Полша, след като е научил, че ги насочват към Украйна.

Прагматизмът на Сибиха

Китайските ограничения не важат за Русия. Пекин няма стратегически интерес от руско поражение, тъй като отслабването на Москва би довело до консолидация на западния блок и загуба на ключов партньор в усилията му за балансиране на американското глобално влияние. Но може би визията за "руска победа" на Путин се различава от тази на Си. Може би Китай няма намерение да чака Кремъл още четири години да преследва максималистичните си цели. Може би при бъдеща визита на Ван И в Киев Сибиха ще договори облекчаване на китайския износен контрол.

Възможно е обаче китайският външен министър да отхвърли твърденията на колегата си и да го увери, че Китай е неутрална страна. Сибиха все пак трябва да опита. Защото в новата реалност на Украйна - с изтощени украински войски, колеблив Вашингтон и фрагментирана Европа - прагматизмът не е избор, а условие за оцеляване.