Екипът, отговарящ за дълго отлаганата реставрация на Уестминстърския дворец - сградата на британския парламент - представи пред депутати и експерти варианти за ремонт, който при определени сценарии може да продължи до 61 години. Окончателното решение за начина на обновяване трябва да бъде взето в срок до десет години, което означава, че ако политическото решение се забави до средата на 30-те години на XXI век, ремонтът може и да не приключи в рамките на този век, коментира Би Би Си.

Темата предизвика широк обществен и политически дебат във Великобритания, защото става дума не просто за ремонт, а за бъдещето на една от най-разпознаваемите сгради на европейската демокрация.

Уестминстърският дворец е седалище на Камарата на общините и Камарата на лордовете и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Макар корените му да са средновековни, сегашният му облик е оформен основно през XIX век, след голям пожар през 1834 г.

Сградата е на приблизително 170-180 години, но реалният ѝ проблем не е възрастта, а мащабът и техническата сложност. Дворецът заема над 100 000 квадратни метра, включва повече от 1100 помещения, около 4,8 километра коридори и десетки нива с остарели инсталации.

Сред основните рискове са силно амортизирани електрически и водопроводни системи, наличие на азбест, повишен риск от пожари и наводнения, и най-вече - невъзможност за частичен ремонт без сериозни компромиси със сигурността.

Затова британските експерти разглеждат два основни варианта: пълно временно изнасяне на парламента, което би съкратило ремонта до около две десетилетия, или етапен ремонт със запазване на дейността в сградата - вариантът, който може да удължи процеса до шест десетилетия.

Първият вариант би струвал около 15.6 млрд. паунда (18,2 млрд евро), вторият може да достигне 39.2 млрд. паунда (45,9 млрд евро).

И ние си ремонтираме парламента - но без план и прогнози

На този фон в София историческата сграда на Народното събрание също е в очакване на основен ремонт. Построена между 1884 и 1886 г., тя е само с няколко десетилетия по-млада от лондонския парламент и също е паметник на културата с национално значение.

Първата разлика е в мащаба. Българската парламентарна сграда е многократно по-малка - с приблизителна разгъната застроена площ от няколко хиляди квадратни метра, а не десетки хиляди. Тя не представлява архитектурен комплекс с километри коридори и стотици технически системи, а компактна историческа постройка, предназначена за еднокамарен парламент с далеч по-скромен брой депутати.

Видима разлика има и в организацията и планирането. През 2023 г. депутатите се преместиха в сградата на бившия Партиен дом с аргумента, че ремонтът на старата сграда ще бъде по-бърз и по-ефективен, ако тя бъде изцяло освободена. Там журналистите бяха изолирани и достъпът до депутатите им бе ограничен.

Две години по-късно обаче реални строителни дейности не са започнали, а процесът е блокиран в етапи на обследвания, проектиране и административни процедури.

За разлика от британските експерти, българските още не са дали дори прогнозна цена на ремонта.

През ноември миналата година историческата сграда дори протече след поройни дъждове. 

Неофициално българските депутати нямат намерение да се върнат в старата тържествена сграда и тя ще се използва само с церемониални функции - ако някога бъде ремонтирана наистина.