Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

8 май 2024 година

Върнах се в града един час преди обстрела на моя микрорайон.

По пътя си мислех – стигна ли си, ще отворя лаптопа и ще ви разсмивам с „приключенията на добермана на село по време на дъждовна буря“. Всъщност, ние заради това и се върнахме от вилата. Започнаха дъждове, мълнии, рязко застудя.

Отгоре на всичко срещнахме тази сутрин един дядо с кози, той чак се прекръсти и пита: „Вие – какво, тук ли нощувахте?!“. Оказа се, че в селото няма гръмоотводи и виладжиите са го напуснали още в навечерието на бурята.

И още исках да ви разкажа, как Хектор снощи избяга в гората през дупката в оградата. И как го търсех под дъжда, виках, чак си загубих гласа. А той се върна – весел, мръсен, очите мублестят, а муцуната му силно мирише на глиган. Исках да се пошегувам на тази тема – че всички нормални хора за празниците имат печено месо, а аз имам доберман с аромат на глиган.

Но днес не ми е до шеги.

Буквално един час след като влязохме в нашия апартамент, в Харкив прогърмя мощен взрив. Моят многоетажен блок подскочи и за секунда увисна във въздуха – такова беше усещането.

Сирени нямаше.

Минути след това в градските чатове писаха, че системата за оповестяване се е развалила. Писаха дори, че това са гръмотевици, затова не е имало тревожен сигнал.

Докато различни хора от различни краища на Харкив предлагаха своите версии, чух от прозореца ужасяващите викове на хората.

По улицата с вой фучаха коли на Бърза помощ. Значи, обстрел.

След още няколко минути жителите на нашия микрорайон бяхме потресени от съобщението в чата от една майка: „Моят Олег и още три момчета играеха футбол. Снарядът е улучил стадиона. Лицето на Олег е одраскано, останалите са накъсани на парчета“.

От вечерните новини ще научите, че руската ракета се е взривила насред училищния стадион в Салтивка. Седем души са пострадали, четири от тях - деца. Две момчета са в тежко състояние.

Не знам дали е уместно тук да благодаря на Бог за лошото време. Ако днес беше топло, „статистиката“ щеше да е отчайваща.

Това е най-добрият стадион в нашия микрорайон, дечурлигата идват тук навсякъде от околността – със скутери, ролкови кънки, колела. Велопистите са гладки, баскетболната площадка е разчертана, футболното поле е оградено, има и фитнес уреди.

Каквото и да кажат днес кремълските пропагандисти, каквито и легенди да измислят за генщаб на НАТО насред футболното поле или база на френския легион в съблекалнята на училището, мога с абсолютна сигурност да заявя: те се целеха в децата.

Там няма нищо – нито „центрове за взимане на решения“, нито „обекти на критична инфраструктура“.

Жилищни сгради, детска градина, стадион, училище. И това е всичко.

До това училище е доста сложно да стигнеш с кола. Повярвайте ми, знам, аз там гласувам. Винаги мърморя, паркирайки колата си на половин километър от училището.

На един от юношите му е откъснат крак.

Харкив, 8 май. Постът е за Хага.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко