Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

20 март 2024 година

Възрастни деца.

Така доброволецът Павло нарича бойците, ненавършили трийсет години. Във военната болница има традиция – да се подарява на „новаците“ по нещо мило – меки играчки или жълто-сини гривни, та дори гащички на цветенца. Просто за да се повдигне малко настроението на ранените.

Реакцията на момчетата (истински мъже, воини) винаги е трогателна. Аз веднага започвам да плача и развалям радостния миг.

В последно време не пиша често за военната болница. Свикнах вече. Сякаш нищо особено не се и случва. Нещо като „Денят на мармота“ (филмът на Бил Мъри Groundhog Day, б.р.). В този филм главният герой е постоянно заседнал в един и същи ден. Ето защо за мнозина денят е свързан с правенето на едно и също нещо ден след ден по механичен или скучен начин – бонбони, лимони, джинджифил. Чорапи, паста за зъби, самобръсначки. Рутинни неща за доброволците.

Но понякога Павло ми изпраща поредния отчет, а в него, освен касовите бележки и благодарности,  има и малко видеоклипче, в което двайсетгодишното момче, току-що завърнало се от ада, се усмихва  през болка и искрено възкликва: „У-ха! Прасенцето Пепа!“.

И аз не мога да сдържа сълзите.

Дай Боже да оцелеят, дай Боже да се върнат.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко