Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български. 

23 февруари 2023 година

Днес в интернет-пространството има много снимки с надпис „последната ми светлина преди голямата война“. ФБ подхвърля спомени отпреди две години, където ние се смеем, глезим се, майтапим се и опаковаме куфарите си, готвейки се за отпуск, за морето.

Ние още не знаем думите „Шахед“, „Искандер“, „С-300“. Още не се сепваме от имената Буча, Мариупол, Бахмут. Още спим в леглата си и хабер си нямаме, има ли в нашия блок бомбоубежище.

Ние още мечтаем да се гмурнем с акваланг и да скочим с парашут. Да тръгнем на разходка из планината, да си вземем куче, да напишем книга. Планираме напролет да засадим лалета на вилата.

Утре рано ще се събудим от гръм на оръдията. Ще ни събудят взривовете зад прозорците, пожарите в дворовете и отчаяният плач на децата.

- Не бой се, мъничето ми, това е гръмотевица…

Утрешната сутрин ще промени живота на всеки един украинец. Ще донесе беда в милиони семейства. А в хиляди - непоносима мъка.

„Последната снимка на Артемчик“, ще напише днес Аня Кирапенко. И не е възможно да подминеш тази болка.

Живеехме в един блок. Толкова забавно момче - Артемка, светъл, чаровен „очилатко“.

Тръгна на училище още ненавършил шест годинки. Защото на четири четеше и пишеше добре. Майка му е филолог.

Добро детенце беше. Можеше всичките си джобни пари да даде на просяците в метрото, постоянно влачеше вкъщи ранени гълъби и котки, пълни с бълхи.

Първо мечтаеше да стане археолог, после - хирург. Постъпи и в медицинския колеж, и в историческия факултет в университета. Изучаваше немски и латински. Реши и сам взе, че научи на 17 години латински и дори написа няколко стихотворения на този древен език.

На 24 февруари 2022 година Артем събра раницата си и каза на мама: „Трябва да отида“.

Зрението му беше минус 11 - какъв ти фронт? Но не - той сложи лещи и не каза на никой в медицинската комисия, че почти нищо не вижда.

Артем участва в битките за освобождение на селището Роган, Харкивска област. В средата на април Аня получава от сина си последно съобщение: „Спокойна нощ, мамо“.

Да, ние всички изгубихме нещо в тази проклета война: мечтите си, плановете, домовете, близките.

А тази жена, Аня, тя днес публикува последната снимка на единственото си дете.

Изроди, вие, започналите и подкрепящите тази безсмислена война, желая ви смърт. Хората ще плюят на вашите гробове - векове наред.

А Артем вечно ще лежи на алеята на Славата, за да могат нашите деца някога да станат архитекти и лекари. И ние пак ще постваме снимки, на които ще се смеем, ще се глезим, ще се майтапим и ще опаковаме куфарите си, готвейки се за отпуск, за морето.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко