На 25 януари Народното събрание прие на първо четене законопроект -- втората версия на проект за Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП), след провала на първия опит за такъв закон (2022 г.) - поради силен негативен обществен отзвук. Оказва се, че единствената положителна промяна, която е направена спрямо първата версия е отпадането на т. нар. „Междуведомствен експертен съвет за развитие на офшорната вятърна енергия“ към Министерския съвет, който трябваше да управлява целия процес по развитие на вятърната енергия в морските пространства – от определянето на приоритетните зони, през концесионирането, изграждането, контрола, пазара на електроенергия до закриването на концесиите след тяхното изтичане.

Доведе ли обаче това до съществено подобряване на законопроекта? Нашият ясен отговор е „Не, не доведе“!

На първо място остава въпросът: заслужава ли уреждането на обществените отношения в областта на производството на енергия от вятъра в морските пространства специален закон?

Отговорът тук не е еднозначен, но по-скоро клони към „не“.

Самото наименование на законопроекта – Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП) – показва, че той е частен вариант на ЗЕВИ, Закон за енергията от възобновяеми източници. ЗЕВИ от своя страна пък е частен закона за ЗЕ – Закона за енергетиката. А втората част на законопроекта – „в морските пространства“ (МП) – пък съвпада с полето на действие на Закона за устройството на морските пространства (Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България). Закона за устройството на морските пространства на свой ред е частен устройствен закон, свързан със Закона за устройство на територията (ЗУТ). По цялата си логика той цели да улесни вятърната енергия в морето като я поставя като приоритетна пред други ползвания на територията – чрез специално уредени концесии , като така навлиза в полето на Закона за концесиите.

Тоест, предлаганият нов закон цели да уреди теми, уреждани към момент от поне 4 други закона – 2 закона за енергията (общ и за енергията от ВЕИ) и 2 закона за устройство (общ и за устройството в морето), както и Закона за концесиите. Всъщност, от мотивите разбираме, че създаването на нов закон във вече уредена материя е мотивиран основно с това, че „ще даде ясен сигнал на инвеститори и опитни компании“ – тоест, ползвателите му са основно бизнесите, като уреждането на конкретната материя и към момента съществува по силата на други закони.

Факт е, че проектът повтаря текстове от други закони (напр. чл. 12 и чл. 13 повтарят текстове от ЗМПВВППРБ, чл. 58, ал. 3 от Закона за концесиите и др.). Факт е, че някои от неговите нови (допълващи) постановки спокойно могат да намерят място в съответните закони (ЗЕ, ЗЕВИ, ЗУТ, Закона за концесиите, ЗМПВВППРБ и др.) Това, което остане извън тях би могло да се организира в специален закон, но то би било в много по-малък обем и обхват. Такава е позицията и на институциите, подали становища – Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите.

На второ място и тази версия на ЗЕВИМП се опитва да регулира обществените отношения не за всички възможни технологии за енергия от възобновяеми източници в морските пространства, а само за тези, използващи енергията на вятъра. Това поставя в неизгодно положение инвестициите в останалите технологични решения, независимо дали те биха били по ефективни и ефикасни при производството и преноса на енергия. Известни към момента са поне две такива технологии: фотоволтаични централи на вода и разработката на БАН за използване на сероводорода в Черно море за добив на енергия. По един или друг начин те също би трябвало да са част от този закон, ако се приеме, че неговото съществуване е оправдано.

На трето място проектозаконът оставя достатъчно объркани „решения“, така щото междуинституционалните проблеми, които предвиждаме да създаде при практическото му прилагане, ще бъдат повече в затруднение, отколкото в улеснение на инвеститорите. Така структуриран, проектът не гарантира правна сигурност нито за потенциалните инвеститори, нито за институциите, независимо от прокламирания принцип на „обвързваща компетентност“, според който на последните се отнема правото на преценка за целесъобразността на едно или друго решение.

На четвърто място проектозаконът отваря вратите за сериозни нарушения на законодателството по околната среда. Като цяло се наблюдава едно неразбиране на превантивните и контролните функции на това законодателство.

И вторият опит за предлагане на закон за развитие на вятърната енергия в морето, е неподготвен и зле обоснован. Противоречията с други закони, които откриваме могат да бъдат изгладени, но това изисква работа без предварителна нагласа, че подобен многословен и объркващ закон е задължително необходим. Възможни са алтернативни решения, каквито не само ние сме посочили, чрез допълване на конкретни действащи закони, така че това, което остане (ако изобщо остане) за нов законопроект да бъде кратък, ясен и смислен текст, който допълва и конкретизира, а не поставя нови проблеми. За да може да се постигне основната цел: едновременното развитие на ВЕИ в морските пространства и опазване на морските екосистеми и биологично разнообразие: двата основни стълба на европейския зелен пакт.

Пълния текст на анализа четете ТУК