2023 година ни зададе много въпроси, за които рядко намирахме отговори. И докато следващите 12 месеца далеч не обещават да са лесни или по-малко предизвикателни, то със сигурност ще получим някои от дългоочакваните отговори:

Възможен ли е мирът?

Терористичните атаки на Хамас от 7 октомври 2023 година произведоха невиждани кадри на жестокост и причиниха смъртта на стотици невинни. Отговорът на Израел доведе до хиляди жертви, сред които много деца, и хуманитарна катастрофа в Газа, както алармират редица организации.

Горчивите плодове от поредния брутален епизод на конфликта в Близкия изток ще бъдат брани през 2024-а, предупреждават експерти. "Ескалацията на военните действия в Израел и палестинските територии доведе до рязко увеличение на антисемитските и антимюсюлманските престъпления и на речта на омразата в Европа и по света“, предупреждава "Хюман райтс уоч". А държави като съседните Египет и Йордания се надяват на скорошно разрешаване на конфликта, за да предотвратят както втора „Накба“, така и прехвърлянето му на тяхна територия, включително чрез част от бежанците, които са принудени да бягат от Газа.

„Събитията от последните два месеца поставиха палестинския въпрос отново на първите страници на вестниците. Беше необходимо масово насилие - убийството над 17 000 палестинци и 1 200 израелци, за да привлече вниманието на света към влошаващото се и изпълнено с насилие положение, въпреки че активисти и защитници на мира бият тревога от години“, пише Институтът за изследване на външната политика в своя публикация от средата на декември.

За да се върне обаче тонът, довел до Договорите от Осло през 1993 година, а също и надеждата за край на кръвопролитията, е необходимо посредничество на световни лидери. Дали има такива, предстои да разберем.

Ще издържи ли Украйна?

Един от най-впечатляващите лидери и през 2023 година беше украинският президент Володимир Зеленски. Но той е изправен пред редица трудности. Военни експерти предупреждават, че доставките на оръжия за Киев не трябва да спират и за ден, за да може Украйна да продължи да отстоява териториите си и да се бори за възстановяване на окупираните от Русия земи. „Дъното на кацата вече се вижда“, алармира още през октомври председателят на Военния комитет на НАТО Роб Бауер. 

Междувременно военната помощ за Украйна в момента е блокирана както в САЩ, където републиканци настояват за по-сериозни мерки срещу миграцията в замяна на гласовете им за допълните средства за Киев, така и в Европейския съюз, където унгарският премиер Виктор Орбан наложи вето на следващия транш от 50 милиарда евро. Самата Унгария също губи милиарди европейско финансиране заради проблемите с върховенството на закона и човешките права в страната, а Орбан се опитва да стои на два стола - на член на ЕС и НАТО, но и на съюзник на Путин в Европа. Заложеното в Договора от Лисабон единодушие в Европейския съвет по някои въпроси засега му помага да не се озове на земята. През 2023 година, най-вече покрай поведението на Будапеща, се заговори все повече за отпадане или заобикаляне на единодушието, включително в Европейския парламент. Предстои да видим докъде ще доведе този дебат.

Същевременно, както Институтът за изучаване на войната посочи в края на годината, Кремъл не се интересува от скорошно прекратяване на войната в Украйна и се готви за дълъг конфликт. Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Валерий Залужни бие камбаната, че продължаването на конфликта коства много човешки животи, а за Русия това изглежда не е от значение. Така доставянето на високотехнологични оръжия на Украйна се оказва единствения начин страната да удържи, а топката е изцяло в Запада, който пък е изправен пред ключови избори.

Ще се върне ли Тръмп?

През ноември ще стане ясно дали Доналд Тръмп отново ще бъде президент на САЩ. Четиридесет и петият държавен главен е основен претендент за номинацията на Републиканската партия и според социолозите дори води с малко пред Джо Байдън, който се кандидатира за втори пореден мандат. Така че предстои да разберем дали американците си взеха поука от 6 януари 2021 година, когато привърженици на Тръмп щурмуваха един от символите на американската държава - Капитолия. Това беше поредният епизод, в който американският президент и хората около него атакуваха един от стожерите на демокрацията, а именно - мирното предаване на властта.

Въпреки съдебните дела и няколкото повдигнати обвинения срещу самия Тръмп, той далеч не планира да спре. Декларацията му, че ще бъде диктатор, пък дори и само за един ден, ако отново дойде на власт, е ясен знак за намеренията му.

Може ли да бъде спрян десният завой на Европа?

Победата на Герт Вилдерс на парламентарните избори в Нидерландия в края на ноември шокира немалко европейци. Известният с популистката си и антимигрантска реторика политик е тазгодишният голям успех на евроскептиците, след като през 2022-а Джорджа Мелони бе избрана за министър-председателка на Италия. С нетърпение враговете на либерализма и на идеята за по-федерална Европа гледат и към Австрия, където през 2024-а ще има избори, а Партията на свободата е на първо място в допитванията. Към Австрия гледа и България, която разчита да влезе Шенген не само по въздух и море, както декларираха настоящият премиер Николай Денков и бъдещата министър-председателка Мария Габриел.

И докато големите геополитически решения, като например подкрепата за Украйна, за момента не изглеждат сериозно заплашени от ръста в подкрепата за крайната десница в държави като Дания, Финландия и Нидерландия, то изборът на крайнодесни лидери създава още по-сериозно препятствие за опитите на ЕС да има по-консолидирана и категорична позиция. Това важи както по отношение на световната геополитика, така и при адресирането на собствените проблеми на континента, сред които подходът към миграцията.

Кризата, в която християндемократите и социалдемократите във все повече държави изпадат, води и до съюзи, които доскоро изглеждаха немислими. Така все по-често от средите на традиционните консерватори се чуват призиви за съвместни действия и дори обединения с крайната десница. Или пък се толерират лидери с, меко казано, съмнителна история по отношение на човешките права и злоупотребата с власт.

Лидер на европейски либерали, санкциониран от САЩ и Великобритания?

От подобни проблеми обаче страда не само Европейската народна партия. От години групата на либералите в Европейския парламент „Обнови Европа“ толерира Движението за права и свободи въпреки сериозните съмнения за корупция у част от членовете му. Делян Пеевски се е устремил към лидерския пост на ДПС. Остава да видим дали европейските партньори на Движението ще преглътнат това лидер на партия от тяхното семейство да е личност, която е санкционирана за корупция от САЩ и Великобритания.

Самият Пеевски беше една от водещите фигури и в българския вътрешнополитически живот през 2023 година. В търсене на конституционно мнозинство, ПП-ДБ го легитимираха като такава. През 2024-а ще разберем дали си е струвало.

България: Ще издържи ли управлението?

Депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС приеха конституционните промени, които бяха обявени като основен приоритет на сегашното правителство. Начинът, по който те ще бъдат реализирани, ще се превърне в лакмус за истинските намерения на участниците в управлението.

Другият лакмус, разбира се, ще е ротацията между Николай Денков и Мария Габриел. Кои министри ще останат на постовете си? Ще се върнат ли в изпълнителната власт онези лица на ГЕРБ и ДПС, срещу които бъдещите гласоподаватели на ПП-ДБ протестираха през 2020 година? Ще бъдат ли най-после сменени съставите на регулаторите, които се превърнаха в ноторно известни бастиони на порочната стара система?

Всичко това предстои да стане ясно през 2024 година. Годината, в която както в България, така и в Европа, по всички изброени теми ще получим отговор на един основен въпрос: Ще отстъпят ли принципите пред интересите?

Дойче веле