Готово е, но дали е хубаво? Това по всяка вероятност ще реши Конституционният съд. 

Така може да се обобщи двудневният маратон в ресорната парламентарна комисия, която заседава през уикенда заради "политическата воля" на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков и Асен Василев промените в основния закон да се гледат в съкратени срокове, за да бъдат окончателно гласувани преди Коледа. Партийните лидери на ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната-Демократична България" сложиха краен срок - 19 декември. И така за този вторник бе обявено извънредно заседание на Народното събрание с единствена точка приемане на измененията, въпреки заканите на опозицията, че ще спре процеса дори с телата си.

Проектът претърпя няколко метаморфози и в голямата си част не прилича на първоначално обявения такъв. Финалният вариант, както стана ясно, бе дебатиран в рамките на няколко дни. И приет на ниво комисия.

Какво в крайна сметка излезе от него, къде са спорните моменти, които опозицията, а и президентът може да изпратят в Конституционния съд, както прогнозира експертната общност в хода на дебатите, в т.ч. по време на извънредното заседание на конституционната комисия от събота и неделя?

Прокуратурата на парламента

Въпреки че проектът изначално бе обрасъл с екзотични идеи като смяна на националния празник, мандатност на кметовете и пр., основният му фокус беше, и остана, съдебната реформа.

Сегашният Висш съдебен съвет (ВСС), който има две колегии и общ пленум, бе разделен на две - Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС). Двата съвета все пак ще си "комуникират" - с Общо събрание с ограничени правомощия спрямо сегашния пленум. Първоначално се предвиждаше пленум да няма, но множеството експертни критики, в т.ч. че може да се наложи Велико народно събрание за премахването му, родиха Общото събрание.

ВСС ще се състои от 15 членове и включва председателите на ВКС и на ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от различните нива на съдилищата, и петима членове. Или запазва се заявената цел за доминация на съдиите, избрани от съдии - 8:2:5

ВПС ще се състои от 10 души: двама членове ще се избират пряко от прокурорите, един от следователите, главният прокурор е член по право, а останалите шестима ще се избират от парламента. Или тук сериозен превес има политическата квота - 3:1:6.

НС ще избира своите представиители и в двата съвета с квалифицирано мнозинство (160 гласа, или 2/3).

Макар вносителите да записаха, че за членове на ВСС и ВПС се избират "юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15-годишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални", този текст бе определян от експертите като пожелателен, а всеобщото мнение, дори на Венецианската комисия и на самата прокуратура, е, че тя ще бъде политически овладяна с голямата парламентарна квота в прокурорския съвет, който избира и главния прокурор, ерго - има риск и обвинител номер едно, и ВПС да бъдат неформално подчинени на парламентарното мнозинство.

Поне спазено беше основното обещание - за ограничаване на правомощията на главния прокурор. Обвинител номер едно остава без най-големия си лост за влияние върху подчинените си - надзорът за законност. Първоначално вносителите предвиждаха да бъде сведен само до административен ръководител, но в крайна сметка му оставиха изготвянето на "общи методически правила".

Мандатите на двата съвета ще са 4-годишни. Тези на председателите на ВКС и ВАС - 7 години, на главния прокурор - 5 години. И "тримата големи" не могат да бъдат преизбирани.

Първоначално се предвиждаше обвинител номер едно да има два мандата от по 5 години, но след публична реакция вносителите се отказаха от тази концепция. По информация на Клуб Z двата му последователни мандата, или общо 10 години, е било предложение на ДПС. Макар пръв Делян Пеевски да обяви, че щом има такива реакции, поправката няма да бъде приета.

Оставени все пак бяха и указите на президента за назначаването на председателите на двете върховни съдилища и на обвинител номер едно, както и правото му на еднократен отказ. Записано бе обаче, че ако не издаде указ в 7-дневен срок, решението на съответния съвет, който избира, се обнародва, т.е. влиза в сила.

Депутати и министри - граждани и на други държави

Депутати и министри ще може да са и с друго, освен българско гражданство.

Това решение взриви и опозицията, и конституционалистите. По информация на Клуб Z то отново е под давлението на ДПС. Всъщност, една голяма част от спорните текстове не присъстваха в проекта на ПП-ДБ, а са именно на Движението. Но никой не признава публично това.

В последната редакция за депутат може да бъде избиран български гражданин, навършил 21 години, който не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание и който "има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната".

С двойно гражданство ще може да са и министри, но без към тях да се прилага изискването за година и половина уседналост. 

Конституционалистите предупредиха, че този текст отваря кутията на Пандора, посочвайки, че ще започнат искания за разхлабване на правилото за само българско гражданство и в други сфери, в т.ч. на националната сигурност, МВР, отбраната.

Съвсем не стана ясно и как точно ще се доказва 18-месечната уседналост, след като държавата няма задължение да води на отчет къде в чужбина се намират българските граждани.

Служебни премиери да искате

В събота конституционната комисия отложи за следващия ден един от най-оспорваните текстове - за кръга от лица, измежду които държавният глава може да избира за служебен премиер. Отложиха го след дълга дискусия и отпор от страна на конституционалистите. Предложението бе: "За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник."

Стана ясно, че от ВКС са пратили становище - не може висш магистрат да става премиер - това представлява смесване на властите - съдебна и изпълнителна. Сметната палата пък не само одитира държавните органи, ами и се избира от НС. Заместниците на председателите на СП и омбудсманът е недопустимо да бъдат направени конституционни фигури. Председателят на НС е много политизирана фигура - също не е удачно да бъде премиер. Всичко това бяха критики на конституционалистите.

Въпреки тях в неделя, без дебат и за точно пет минути председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) подложи същия текст на гласуване, без промяна. И той мина.

"ВКС остана ли?! Те ще жалят" - възкликна изумена преподавателката по конституционно право доц. Наталия Киселова, след като осъзна, че мнозинството е гласувало набързо каквото си е наумило.

Но дори и това "ветрило" не е най-големият проблем. А записаното от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС: "ограниченията в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон". Конституционалистите в комисията бяха категорични: това е противоконституционно - не може да се записват ограничения за конституционен орган в закон, такива може да има само в самия основен закон.

1/3 за ДПС

Още един текст на ДПС, за чието авторство никой не признава публично: че регулаторите може да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство, "когато това е предвидено със закон". Подобен текст нямаше в проекта на ПП-ДБ, появи се впоследствие.

Тук конституционалистите веднага препратиха към друг член от Конституцията (81), който указва, че НС взима решенията си с мнозинство от 121 депутатски гласа, освен когато основният закон изисква друго. 

(Това не попречи на трите формации да променят преди месец антикорупционния закон, за да запишат, че новата КПКОНПИ ще се ръководи от трима души, избирани със 160 гласа, което роди съмненията 1:1:1 - еднин за ДПС, един за ГЕРБ и един за ПП-ДБ).

Така и не стана ясно какво налага подобен текст, при все че много регулатори са с изтекли мандати, а заради липсата именно на квалифицирано мнозинство с изтекли мандати отдавна са и ВСС, и Инспектората към ВСС. 

Както Клуб Z многократно писа, зад тази поправка прозира това, че Движението иска да си гарантира сигурно участие в избора на регулаторите, като без него ГЕРБ и ПП-ДБ имат обикновено мнозинство за попълването им. А наскоро председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова директно го призна и в национален ефир: представителството на ДПС при регулаторите ще е 1/3.

След това изказване, от "сглобката" започнаха да отричат подобна договорка.

ВСС и Сарафов - бетон

Други текстове от последния момент бетонират за поне година сегашния ВСС, определян като компрометиран (освен с изтекъл мандат), и и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, който на практика няма легитимен мандат, тъй като не е избран.

Причината е в новите разписани преходни и заключителни разпоредби, според които в срок от шест месеца от приемането на промените в Конституцията трябва да се приемат законите, свързани с тези промени. А членовете на новообособените съдийски и прокурорски съвет - три месеца след приемането на въпросните закони. Самите процедури по избора отнемат също месеци, така че експертите изчислиха, че ВСС и Сарафов ще са на постовете си още около година.

Новите срокове обясни министърът на правосъдието Атанас Славов. По думите му екипът му в министерството тепърва трябва да напише чисто нов Закон за съдебната власт, което щяло да стане след месец-месец и половина, после той трябва да мине през обществено обсъждане - пак за около месец, след това през съгласуване с министерствата, за да бъде приет от Министерския съвет през евентуално март и внесен в парламента същия месец. И понеже е тежък закон, работата в НС по него нямало да е бърза.

Сред другите приети промени е и непрекъсваемост на работата на парламента, както и сезиране на Конституционния съд от всички съдилища - вместо обещаваната индивидуална конституционна жалба.

Дали и как промените ще бъдат гласувани утре предвид физическите сблъсъци в парламента днес - предстои да видим.