Народното събрание проведе своето първо заседание от започващата есенна сесия. Сред декларацииите на политическите лидери, произнесени от парламентарната трибуна, основна тема бе предстоящото обсъждане и потенциално гласуване на измененията на Конституцията на Република България. Допреди две години подобни заявления липсваха или дори бяха квалифицирани на терена на политиката като ненужни. Днес те не само са неизменна част от политическия говор, но и са подкрепени от политическите фактори, доскоро познати като статукво.

Рисковете:

Тази есен ще е изборна. Местният вот вероятно ще преподреди легитимните претенции на политическите партии към властта. А това е първият сериозен риск за конституционния проект – за неговото приемане трябва широка политическа подкрепа. Упражняващите законодателната власт могат да бъдат заставени да извършат необходимите промени единствено под легитимната принуда на българските граждани – само по този начин биха могли да бъдат събрани нужните 180 парламентарни гласа за постигане на необходимата реформа. Такова усърдие предполага сериозна политическа отговорност и добра коалиционна култура по базисни обществени въпроси. Следователно можем да твърдим, че международната помощ е допълнителен, но не основен мотиватор на едно такова начинание и ще има задачата единствено да оцени експертно резултата. Реалната опасност е проектът, внесен като реформаторски и отговарящ на международните стандарти и препоръки към България, да бъде подменен чисто съдържателно при обсъждането и гласуванията в комисия. Тогава ще бъде извлечен политически дивидент от всички парламентарно представени партии, без да има обективно измерим обществен резултат;

Втори съществен риск е замърсяването на безспорното като предмет на изменения със спорни теми. А безспорното е повече от ясно – дефицитите в устройството на българската държава са основно свързани със съдебната власт – липсата на достатъчно гаранции за независимостта на съда и безотчетната дейност на прокуратурата. Добавянето на злободневни теми като националния празник, правомощията на служебното правителство и президентските правомощия е необяснимо само по себе си. Изкушително е накратко да кажем, че тези, които са несъгласни с политиката на президента следва да го предизвикат именно на територията на политиката, а не на законодателните действия по изменение на основния закон. Не липсват възможности за това – например къде е проектът, който той щеше да представи през пролетта на 2020 г.? Разписан ли е, защо не е, съдържа ли заявки за разширяване на президентските правомощия? Политическото и държавническото имат свой различен живот;

Добре знаем, че за приемането на основни за едно общество закони е необходимо съгласие. Съгласието прави законите изпълними и дава власт на държавата да ги налага със своите действия. Ако днес ограничаваш една институция от неразбирателство с оглавяващата я личност, утре някой може да си помисли да внесе в тези теми небивалиците, за които към този момент добре скрити стоят остатъците от някогашната българска левица и нещото, уподобяващо българска фашистка партия. Като краен резултат може да се окаже, че и на конституционните промени ще се сложи етикет на нещо чуждо, западно и лошо…

Какво липсва като идейни политически и експертни действия?

Сравнително радикални предложения, които да раздвижат системата, знаем, че съдиите и прокурорите са несменяеми, но не са уседнали и това дава възможности за действия;
Конституционен проект без ВСС и връщане при МП и съответно овластяване на общите събрания на съдиите по въпросите, които се разглеждат сега от ВСС (съществуването на ВСС е опит за универсално решение на проблемите на съдебните системи на Централна и Югоизточна Европа, които в началото се приемат като панацея, а впоследствие се оказват непригодни в локален контекст). Много може да се говори по темата необходимо ли е Велико народно събрание, за да закриеш или разделиш ВСС, но когато имаш широко поле на действие имаш накъде да настъпваш и отстъпваш в поведението си. 

От конституционния дебат може би умишлено се е изолирала академичната общност. Гласовете в подкрепа са малко, тези, които са против не излагат нито един аргумент и не отчитат обективните препоръки към страната. Академизъм на здрав разум и политически усет не е академизъм.

Част от политическите лидери имат знанието и опита как да бъдат извървяни тези процеси, а те без съмнение трябва да бъдат съпроводени и с проект на Закон за съдебната власт, който доразвива конституционните текстове. Предстои да видим дали и това ще бъде обезпечено в тази конституционна есен.

Институт за пазарна икономика