Безопасни ли са пътищата в България и чия е отговорността за застрашителното увеличение на пътнотранспортните произшествия?

Ако погледнем черната статистика, oт началото на годината са регистрирани 3448 тежки катастрофи с 260 жертви и 4575 ранени. Само за 20 дни, от началото на месец юли, в страната ни са регистрирани 446 тежки пътнотранспортни произшествия, загиналите на пътя са 35-ма, ранените 600.

За последното денонощие тежките катастрофи са 24, 29 души са ранени, а двама са загинали…

Това се казва в разработка на БНР, посветена на пътния травматизъм.

Според закона, виновни са шофьорите, които не се съобразяват с пътната обстановка, а според шофьорите пътищата у нас създават предпоставки за ПТП. Да не говорим за контрола и прилагането на закона. Сред честите оплаквания на шофьорите са липса на маркировка и лоша поддръжка на пътната мрежа, която не отговаря на европейските стандарти.

Стига се дори и до абсурда водач, карайки по неосветен участък от пътя, да пропадне в дупка, чупи си колата и вместо да получи обезщетение, рискува да му съставят акт за несъобразена скорост.

Не са редки и случаите от добре асфалтиран, пътят да преминава в лунен пейзаж, където шофьорите слаломират между дупките. И това е защото пътната инфраструктура се дели на местна и републиканска, а отговорността за поддръжката се губи между различни институции.

Мирослав Марков - международен шофьор, който над 20 години живее и работи в Испания, казва пред радиото, че всеки път, когато се връща в България, с горчивина отбелязва колко огромна е разликата в поддръжката на пътищата у нас и останалите европейски страни:

"В България караш по усет, докато не влезеш в някоя дупка, естествено – коментира Мирослав Марков. – Винаги, рано или късно, на всеки десетина километра има по една две големи дупки.

Много често и мантинелата липсва и директно влизаш в това, което някога е било канавка. И тъй като канавките са запълнени, няма изтичане на водата, откъдето се получава и ерозията на пътната настилка.

Няма такова нещо като развитие на пътищата в България.

Аз и преди да изляза от България винаги съм бил на път и имам наблюдения. Само за сравнение, румънците в момента, в който се присъединиха към Европейския съюзу за три години си асфалтираха пътищата. Там има активна маркировка навсякъде, която да се вижда. Това са едни ромбчета, които се усещат с гумите, когато преминеш през тях."

По думите на Мирослав, за парите, които влизат в нашата малка държава, пътищата много отдавна трябваше да са по-добри от тези в Швейцария.

"Корупция има навсякъде, отбелязва той, но въпреки това пътищата се изпипват до последния детайл, за разлика от България, където строежите се точат с години, а средствата все не достигат."

Що се отнася до пътните инциденти, ако в Испания например се установи, че даден участък от пътя е опасен, веднага отсечката се коригира, категоричен е Мирослав Марков. За целия си престой в Испания, той се е натъкнал един единствен път на катастрофирал моторист и веднага сигнализирал, а реакцията на властите била за броени минути.

За съжаление, в България можем само да се надяваме на подобни адекватни действия и не защото липсва добра воля, а защото спешните екипи не достигат. Да не говорим за контрола на пътя, който трудно се осъществява, заради драстично намаления състав на служителите от ИА "Автомобилна администрация" (все още популярна разговорно със старото име Държавна автомобилна инспекция - ДАИ, б.а.) които прекарват 70 % от работното си в време в пътуване:

"Ние сме под санитарния минимум в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – отбелязва пред редиото Александър Иванов, инспектор в Регионална дирекция Пловдив. –

В Европейския съюз на 10 000 жители се падат 4.5 % инспектори. Тук сме 0.05 %, което е под санитарния минимум за европейските стандарти.

Със съкращенията, които направиха във времето, нас ни третират като администрация, а не като контролен орган. Останахме в дирекция по три екипа, които трябва да отговаряме за три области.

Давам ви пример Бургас, Сливен и Ямбол е една дирекция с три екипа пътен контрол, които да проверяват фирми, пунктове за годишни технически прегледи, учебни фирми, таксита, автобуси, автогари.

Това е крайно недостатъчно. От друга страна, в нашата работа са изготвени такива вътрешни правила, че дори и да видиш нарушения, не можеш да вземеш отношение, тъй като задачата, която е поставена, не трябва да се отклоняваш от нея."

И докато институциите си прехвърлят отговорностите за нелепите инциденти по пътищата, вината винаги ще бъде върху шофьорите.

А тези, които изпреварват в забранени участъци и карат като изтребители на магистралите, застрашавайки живота на участниците в движението – те все си остават над закона.

Затова започна изграждането на гумени прегради между платната с двупосочно движение, които да ограничат челните сблъсъци на отсечките с най-много катастрофи, припомня още БНР.