На днешния ден преди 100 години в България е извършен преврат. Това не е нито първият, нито последният преврат, но е един от най-кървавите. И по тази причина си остава емблематично зловещо събитие.

Превратът е извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (тесни социалисти).

"Гражданята"

Превратът е реакция срещу управлението на Стамболийски. Той, безспорно, е човек с държавнически качества, но същевременно е прекалено самоуверен. А отношението към политическите му опоненти е отвратително. Към БЗНС съществува "оранжева гвардия" - паравоенно профашистко формирование, чиято основна задача е да линчува политици и привърженици на други партии, наричани за кратко "гражданята".

Стамболийски е изключително популярен сред селското население, което тогава е към 80%. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента.  Това обаче става и заради промени в изборното законодателство, които БЗНС прави в своя полза - нищо ново под слънцето.

В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии, много от водачите на които са в затвора. БКП смята правителството на БЗНС за свой главен враг и го определя като "фашистко".

Стамболийски си спечелва враг и в лицето на Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която правителството се ангажира да унищожи. Стамболийски се старае да поддържа добри отношения с Югославия, заради което си навлича омразата на харамиите.

Превратът

Превратът е проведен съгласно предварителните планове - действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново - начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничат на Цанков срещу левицата.

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между "селската и градската буржоазия". Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето е жена му, и е заловен там от общинските власти, предаден е на коменданта на Пазарджик и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит особено жестоко и мъчително от група на ВМРО.

Демокрацията се поправя само с повече демокрация

Изводите от тези събития са в различни посоки и са актуални и повод днешни събития. Първо – не е хубаво да си в политическа изолация, дори ако си първа политическа сила. Второ – военните трябва да си стоят в казармите и да не се месят в политиката. Вярно, днешните военни не са като онези отпреди 100 години, по много и различни причини. Но винаги, когато униформени се намесят в държавните дела, това в крайна сметка завършва зле.

До скоро живеехме с убеждението, че политическите саморазправи у нас са вече минало. Проблемът обаче е, че с войната си в Украйна Путин се опитва да върне същото това минало за цяла Източна Европа. Това минало, в което недемократичните похвати са обичайна практика.

Достатъчно е само да се сетим, че партия "Възраждане" се опитва да си присвоява правото да казва кой може и кой не може да говори от парламентарната трибуна. Така се започва.

Някои от политиките на Стамболийски не са имали нищо общо с демокрацията. Самият той е проблематичен политик от гледна точка на демократичните правила. Но проблемите на демокрацията могат да се решават само и единствено с повече демокрация. Не с преврати или задкулисни договорки.