Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

9 февруари 2023 година

Тук трябваше да има трогателен пост за кучета. Но не. Постът ще е за това как ние необмислено се отнасяме към информацията.

Няколко пъти срещах в интернет много изразителна снимка: очарователен ретривър лежи сред руините на сградата, а до лапата му – ръката на още жив човек, протегнатата изпод бетонната плоча. Снимката се поднася като репортаж от местопроизшествието - земетръса в Турция.

Хората пишат благодарствени думи на кучето, коментират със сълзливи емотикони. Да, от това само стоманено сърце няма да се разплаче.

И аз се поддадох на общите емоции и вече сложих ръце на клавиатурата да изразя своето умиление. Но...

Но все пак съм журналист до мозъка на костите, затова започнах да търся подробности: автора на този кадър, обстоятелствата около снимките, името на кучето и стопанина му.

И почти първото, което ми предложи „Гугъл“ – същата снимка с надпис „Кучета-спасители от Русия пристигнаха в Турция да помогнат на хората след земетресението“.

Е… помислих си, сега още повече съм длъжна да проверя. Тези крадат всичко, за което се сетят: и свобода, и тоалетни чинии, и чужди снимки.

Резултатът беше очакван. Снимката на ретривъра сред руините няма никакво отношение към събитията в Турция.

Това е една комерсиална, лицензирана, постановъчна снимка. Публикувана е през 2018 година по всички известни световни фото-канали. Там има не само този конкретен кадър, има цяла фотосесия на тема кучета-спасители.

Авторът е чешкият фотограф Ярослав Носка (Jaroslav Noska). Той има огромно портфолио във всички социални мрежи, с всичките му контакти, адреси и номера на мобилния му телефон.

Това, че „оттатъшните новинари" просто са гепили тази снимка (без да я купуват, просто са я свили и са заличили данните) и са я пуснали в своите мрежи, не учудва. Впрочем, не ме учудва дори и това, че това куче (český pes) изведнъж се оказа „куче-спасител от Русия“. Това е поредният, сто хиляди седемстотин четирийсет и първи показател за „фейка“ на всичко, което те пускат в ефир.

Искам да кажа нещо друго. За нас самите.

Разберете ме правилно, в никакъв случай не искам да посегна на искрените ви емоции, свързани с тази снимка, която в моя фийз, където има много кучкари, е станала почти вирус.

Тази история е за нашето отношение към информацията. Никой, публикувал тази снимка „от мястото на събитието“, не се е заинтересувал от реалния й произход. Всички са повярвали „на око“.

Така, както вярваме „на слух“ във всичко, което чуваме и четем. За съжаление, днес това може да има къде по-чудовищни последствия, отколкото „просто друго куче".

Вече писах, че споровете и кавгите в социалните мрежи най-често се случват по въпрос, който никой не познава добре.

На своите ученици по време на лекциите на тема „противодействие на дезинформацията“ ("протидія дезінформації") винаги повтарям: вашето мнение трябва да се базира върху анализ на фактите, а не на чуждото мнение.

В краткия план на лекциите подчертах това изречение с дебели главни букви.

И „отстрелвам“ онези, които осъждат някой филм, без да се го гледали, хвалят автор, когото не са чели или цитират нечие привидно погрешно изказване, което обаче е извадено от контекста.

Не обичам да поучавам, простете, че си го позволих. Кучето е виновно.

Апропо, търсенето на информацията за снимката с ретривъра ми отне петнайсетина минути.

В сериозните редакции не пестят време за „фактчекинг“. Това е едно прекрасно време, когато можеш „да висиш“ в мрежата под идеален предтекст: „Аз не безделнича, проверявам информацията!“ ????

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко