Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

19 април 2022 година

Женя пише: "Не мога да си намеря апартамент под наем в град Кропивницки, не дават на бежанци с кучета“. Обиколила целия град – умолява, плаче.

Ирка нощува в колата си някъде под Винниця, защото има три котки и чинчила.

Маринка извежда своя мопс само по тъмно, да не го видят новите й съседи в Лвив и да не кажат на хазяйката.

Знам десетки подобни истории, дори може би стотици.

Кажете ми, хора – какво ви е?

Обяснете ми, какво може да направи кучето на вашия „луксозен“ едностаен апартамент в бетонното пететажно блокче, така наречената „хрушчовка“?.. Да го „преебе“ със системата „Град“? Да изстреля крилата ракета срещу банята? Какво?

Болонката ще остави космите си по килима? О, ужас! Това е едно чистене с мокър парцал.

Котката да драсне с лапата по бабиното перде? Че изхвърлете това перде на боклука, по дяволите! То не струва сълзите на малкото момче, което стои на колене, притиснало към гърдите си рижавата котка и ридае, слушайки майка си: „Никита, синко, пусни я, тя тук ще лови мишки, не можем да я вземем със себе си, няма да ни пуснат с нея да живеем в апартамента…“

Какво още? Булдогът да погризе крачето на стола? Това е катастрофа от невиждан мащаб. В рейтинга на апокалипсиса върви веднага след Буча.

Хора, озаптете се! Стига с това ваше любимо допълнение в обявите: „само без животни“. Войната е в разгара си, хората заминават не за отпуска – те бягат от смъртта. И спасяват най-скъпото: своите близки.

Кучета, котки, папагали, дори хамстери, да им се не види – това е история за любов, за топлина и за добри семейства. Сериозно го казвам.

Безотговорните хора няма да спасяват от бомбардировките и да влачат със себе си през цялата страна 12-годишния лабрадор. Разбирате ли? Дайте им жилището си под наем. Моля ви!

Когато вие казвате: „Децата – как да е, но кучето – в никакъв случай!“, това е все едно да кажете на майката, която стои на прага ви с две дребосъчета: „Е, момиченцето да влезе, но момчето няма да го вземем, не знаем какво да очакваме от него, да не вземе да ни изрисува стените“.

Животните в семейството са същите деца. Повярвайте ми на мен, на човека, който нито веднъж не е слязъл в скривалището. Нито по време на ракетните обстрели, нито при летящите над блока изтребители. Защо ли? Защото имам доберман. С него в скривалището не бива, а без него е невъзможно. Погледнете в неговите очи.

През 70-те, в годините на третата вълна от съветската емиграция, баща ми изпращал роднините си на летището. Той много ни разказваше за това, как митничарите и прочие чекисти издевателствали над „предателите на родината“, взимали и късали книги от багажа им (а напускаше предимно интелигенцията), обиждали ги и ги унижавали. Той и досега не може да забрави историята за двете мини-хрътки, вързани на летището за стойката на администрацията, защото в документите им липсвала някаква запетайка.

Стопанката им, разказваше татко, ридаеше така и кученцата виеха така, че всички хора в чакалнята, дори мъжете, плачеха. И молеха чиновниците да се смилят над това семейство. Но не…

Моля ви, хора, не бъдете като онези чекисти!

P.S. На мен невероятно ми провървя, и аз ще съм благодарна на колегата си до края на дните си. Той просто ми подаде ключовете от своя апартамент в Днипро, без да пита за големината на кучето ми и размаха на крилете на птицата. Благодаря ти, Руслан!

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко