Публицистиката на Христо Ботев е доста по-непозната за широката публика от гениалната му поезия. Ботев обаче, освен всичко друго, е великолепен журналист, с впечатляващо перо, добре запознат с международната политика и отношения.

В публицистиката на Ботев са застъпени и теми, които продължават да бъдат актуални и днес - имперските стремления на Русия, раздорите между балканските народи. Още тогава той предвижда, че стремежите на Русия за Черно море и проливите ще създадат сериозни проблеми. А описвайки положението на българите в Македония прогнозира, че има голяма вероятност Македония да бъде изгубена за България. Доста точна прогноза, както се оказа впоследствие.

Ето извадки от някои статии на Христо Ботев:

Славянските реки - в руското море

"Югославия" - Дума на българските емигранти", 1871 г.

Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на които се заключава в думите на великия им поет: "Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?"... Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой би могъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, която няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигурана е за свободно развитие на тези народи, които ще я съставят.

Друга орда от север или изток

"Раздорите между Балканските народи" - в. "Знаме" 1875 г.

И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя сила и чака само първия сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко едно от интересующите се племена.

Почти сичкият европейски печат е съгласен в предположенията си, че Русия, Прусия и Австрия са се споразумели вече помежду си да съставят тритейски съд и да разделят имането на умирающият между отдавна вече пълнолетните наследници.

Разбира се, че ако от една страна съдиите не пожелаят да приемат рушвети (а това е твърде съмнително), т.е. ако се не полакомят за Босна, или за Херцеговина, за Цариград или за устието на Дунавът, и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за Душановото царство, Гърция да усвои Албания и Македония, а Румъния да търси Траянови потомци даже и в габровските колиби, то се разбира, че Возточният вопрос ще да се реши неправилно и това решение ще бъде второ начало на оная страшна, безумна и вредителна историческа борба, която доведе турците в Европа и която твърде лесно може да доведе на Балканският полуостров други някои незвани гости, или по-право да кажем, друга някоя цивилизована орда откъм север или откъм возток.

"Завещанието на Петър I"* и немското "Drang nach Osten" имат в това отношение голям смисъл за назе. Но види се, че на историческите уроци държавните мъже на Сърбия, на Гърция и на Румъния не обръщат почти никакво внимание. Сърбия със своята идиотическа пропаганда в северозападните страни на нашето отечество - която пропаганда за срам и укор за сръбският народ се продължава и до днес - в продължението на десет години ни е уверила, че под булото на южнославянското единство тя иска да оплете своята собствена кошница и не иска да знае за съществованието на българският народ.

Гърция, тая традиционна неприятелка на сичко, щото е славянско, при сичката своя неспособност за държавен живот, употреблява твърде низки средства, за да простре своята народност чак до Балканът, и прави в това отношение доста успешна конкуренция на сръбските патриоти. А Румъния, която в продължението на сичкото свое съществование е хранила и подкрепяла своята народност чрез румънизацията (на) чуждите елементи, а особено българският, днес с още по-голяма енергия извършва това свое "назначение на Возток". Тя гони и преследва българската народност в Бесарабия, препятствува на нашата емиграция да помогне на своето потъпкано и поробено отечество и систематически прелива сичко, щото е чуждо (освен немско), в гърнето на своята дако-ромейска цивилизация.

Българите в Македония - дойна крава

"Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея" - в. "Знаме" 1875 г.

В Македония произлазят големи скандали, както от страната на гръцката пропаганда, така и от последователите на католицизмът. Тая страна е станала арена на такава борба между всевъзможни глупости на фанатизмът, каквато произхождаше едно време в Тракия и в България, с тая само разлика, че тука борбата е приела твърде широки размери. Гърците и правителството на разбойниците действуват наедно, а българите по някои си места са достигнали до такова отчаяние, щото са захванали вече да приемат католицизмът.

А по тие места унията е готова вече да се осъществи. Но правителството и в това отношение помага на фанариотите. Българското население по тие места е заприличало на дойна крава, която дои секи, който завърне. Освен това тая крава е гладна, жъдна и убиена до такава степен, щото твърде скоро може и да издъхне.

Но такава е, види се, участта и на сичкият български народ, и такава, види се, ще да бъде тя още дълго време, ако нашите патриоти не разберат, че единственото наше спасение е революцията и ако не употребят сичките свои сили за това свято дело. Аз ще да ви предскажа, че ако нашето положение се продължи така още пет години, то Македония е изгубена за назе.

България и Сърбия - двете хубавици

"Сърбия и нашето освободително движение"  - в. Знаме, 1875 г.

На Балканският полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които се намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнали да наричаме Возточен вопрос. Тие племена са българският и сръбският народи, които, както по географическото свое положение, така и по своята уважително многочисленост са обърнали вече на себе си вниманието на Европа, а със своят характер и трудолюбие са спечелили общественото мнение и симпатиите на сичкият почти образован свят.

България и Сърбия са прави и законни наследници на европейският Кашемир, а тие две сестри отдавна вече са в състояние да кажат на своите белисани и червисани стари съседки, че тие са двете хубавици, които тряба да разделят ябълката на раздорът и отдавна вече би трябало да плеснат с ръце и да се прегърнат в името на братството, на свободата, на равенството и на оние демократически начала, на ковто е основан животът и на българинът, и на сърбнът. Но причината, дето тие две млади и прекрасни сили стоят и досега една срещу друга и не вършат почти нищо друго, освен това, че обтягат краищата на възелът и с това още повече затрудняват неговото развезване, е онова тайно и кокетливо недоверие, което е посеяла между тях историята на тяхното гнуснаво преминало и което и днес даже се възбужда от женихите и на едната, и на другата сестра. Разбира се, че ако това положение на младите хубавици и това безумие на техните филологически куртизани-политици се продължи още няколко време ( да не казваме няколко години), то твърде естествено нещо е, че ще да се намери някоя стара и умна държава, която да раздели черупките на орехът между препирающите се и за своята услуга да изяде сама ядката.

Наистина, скръбно нещо е да погледне човек на положението, на антипатиите и на неискрените стремления и отношения на двата братски народа, но сичкото това е станало вече факт, когото ние не можеме да оставиме да избегне вниманието а нашата революционна партия и на оние наши братия, които твърде много нещо очакват от Сърбия.

*"Завещанието на Петър" (Петър Велики), върху което Ботев заостря вниманието на читателите си, според мнозина е фалшификат. Според други обаче то и до днес се съхранява в архива на династията Романови.

Ако се гледат действията на Путин в последните години и особено в последните месеци обаче той взема това завещание напълно сериозно. Крайната цел на това завещание е Европа да бъде подчинена.

Ето какво пише в "Заявещанието на Петър"

Към бъдещите наследници на Русия.

Всевишния, на когото дължим живота си и нашия трон и след като той ни посвети в желанията и намеренията си и ни отдаде цялата си помощ, ни позволява да погледнем на Русия като на избрана да установи своята власт върху цяла Европа. Тази идея се основава на факта, че всички нации в тая част на света се придвижват бързо към състояние на разпадане.

От тук е ясно, че те могат да бъдат лесно завладяни от нова раса, когато тя се сдобие с нужната власт и сила. Ние гледаме на нашето нахлуване на Запад и на Изток като Божие Провидение, което вече възроди Римската империя от нахлуването на варварите.

Движението на хора от Севера е както наводненията на Нил, който сезонно обогатява водите на горещите египетски равнини. Ние намерихме Русия като малка река, но я напускаме като огромна река. Нашите наследници ще направят от нея океан, определен да натори цяла Европа. На тях ние оставяме нашите завещания:

1. Да поддържат руската нация в постоянна бойна готовност, за да има винаги добри войници. Мир трябва да бъде допуснат само за да се възстановят финансите. Да се набира армията за най-подходящия момент за нападение. Така мирът ще помогне за успеха на вашите военни планове, както и войната ще донесе мира, чрез който ще се постигне уголемяването и просперитета на Русия.

2. Привличайте към себе си с всички средства военни специалисти от всички цивилизовани нации в Европа по време на война и образовани мъже по време на мир, така че Русия да печели от предимствата на други нации.

3. Участвайте активно в делата на Европа и специално на Германия, която като най-близка заслужава най-главното внимание.

4. Да се раздели Полша като се поддържат постоянни безредици и завист между самите поляци. Купете нейните управители със злато; налагайте влияние и корумпирайте парламента, за да имате думата при избирането на кралете. Създавайте свои протежета и ги защитавайте; ако съседни страни се противопоставят, преодолявайте трудностите като раздухвате разногласия в техните страни.

5. Вземете всичко, което можете от Швеция, но за да постигнете това я изолирайте от Дания и обратно. Обръщайте особено внимание на завистта между тях.

6. Умножавайте браковете между руски принцове и германски принцеси; създавайте общи интереси и чрез увеличаване на влиянието  приобщете Германия към нашата кауза.

7. Стремете се към съюзничество с Англия чрез нашата търговия, тъй като тази страна е много полезна за развитието на нашата военна и търговска флота, както и за размяната на тяхно злато за наши селско-стопански продукти; поддържайте постоянни връзки с нейните търговци и моряци, за да могат нашите да придобият опит в търговията и в мореплаването.

8. Постоянно разширявайте границите по бреговете на Балтика и Черно Море.

9. Направете всичко възможно, за да се приближите до Константинопол и Индия и помнете, че който владее тези страни е истинския господар на света. Поддържайте постоянни войни с Турция и Персия. Установете морски бази в Черно море и постепенно  завладявайте това море и Балтика. Това е важно за успеха на всички наши планове. Подгответе падането на Персия, за да излезете на Персийския залив. Подновете колкото може повече търговията с Ливан чрез Сирия, за да можете да стигнете до Индия. Когато стъпите там вече няма да имате нужда от английското злато.

10. Усърдно търсете съюзничеството на Австрия. Накарайте я да вярва, че вие ще я подкрепите в плановете й за надмощие над Германия, но тайно раздухвайте завистта на други кралства срещу нея по такъв начин, че те самите да търсят помощта на Русия; за всяко от тези кралства осигурявайте протекция, което ще ви отвори пътя към контрола над тях.

11. Накарайте Австрия да изгони турците от Европа и успокойте завистта й като й предложите част от вашите завоевания, които после ще си вземете обратно.

12. На всяка цена привлечете гръцките схизматици, чието влияние се разпростира чак до Полша и Унгария; бъдете тяхна подкрепа и помощ чрез управление от свещеници, за да постигнете вселенска власт над тях – по тоя начин ще имате много приятели и сред враговете си.

13. Швеция разпокъсана, Персия завладяна, Полша подчинена, Турция бита, нашите армии единни, Черно море и Балтика пазено от нашата флота – подгответе отделно и тайно първо двореца във Версай, после Виена, да владеят заедно с Русия тая световна империя. Ако един от тях приеме, подклаждайте амбицията му със съответната близост и любов, а след това ги вкарайте във война един срещу друг. Резултатът не може да бъде по-ясен – Русия ще притежава целия Изток и огромна част от Европа.

14. Ако и двата отхвърлят предложението на Русия (което е невъзможно), раздухайте вражда помежду им, за да се самоунищожат. Ползата за Русия в този решителен момент ще бъде да нахлуе в Германия с предварително организирана армия. В същото време две флоти пълни с войска да завземат Балтика и Черно Море като държат в шах Франция срещу Германия. Веднъж завладяни, Европа ще беде вкарана в нашия ярем.

Така Европа ще бъде подчинена.