Луксозен автомобил е открит на дъното на пристанище в малко исландско рибарско селище, а в багажника лежат мъж и жена – вързани и мъртви. Те се оказват една от най-влиятелните двойки в Исландия: корабният магнат Тормоудур и съпругата му Агнес.

Детектив Хелга поема случая заедно с мълчаливия, но проницателен полицай Бярки. Следите водят към затворена общност, в която всички се познават, старите вражди никога не умират, а риболовната индустрия притежава власт, за която никой не говори открито. Докато разравят миналото на семейството, изплуват тайни любовни връзки, спорове за наследство, забранени отношения и опасни международни контакти. А колкото по-далеч стига разследването, толкова по-ясно става, че някой е имал сериозна причина да пожелае смъртта им.

Микаел Юрт е известен шведски продуцент и автор на бестселъри. Сценарист е на сериала "Мостът". Най-популярен е с поредицата за Себастиан Бергман. Бярни Торсон е писател и режисьор, чиито пиеси и продукции са популярни в целия свят.

Представяме ви откъс от "Тихи Фиорди", Юрт и Торсон, издателство "Ера":

***

Тъмнината поглъщаше всичко. Лежеше на една страна с ръце зад гърба и не можеше да ги освободи. Неравната повърхност буквално се забиваше в хълбока му. Въздухът беше тежък и го задушаваше.

– Ехо! – опита се да извика, но устата му не се отвори. Дишаше все по-забързано, задушаваше се все повече и повече. Беше толкова тясно, че сякаш го чуваше, усещаше го. Опря босите си и вързани стъпала в студената стомана и се опита да изпъне крака, но си удари главата. Къде, по дяволите, се намира?

Тази миризма... Познава я. Дали не е в багажника на своя „Мерцедес 280 SE“, модел от 1968 година? Купи го през 1987-ма, тогава навърши трийсет и пое компанията, която тогава беше в несъстоятелност.

Съпругата му не повярва на очите си, когато един ден се прибра с красивия бял и лъскав жребец. „Какво послание изпраща това на хората?“, попита тя, визирайки онези, които изгубиха работата си. Но той смяташе, че посланието е съвсем правилно. Мерцедесът беше символ на ново начало и излъчваше надежда и сила. Започваха нови времена. Той беше карал тази кола през всичките трийсет и осем години, когато управляваше риболовната компания „Вопни“. И мерцедесът бе тясно свързан с компанията. С имиджа. С властта. С него.

По челото му се стичаше пот. Кой го заключи тук и защо? Пръстите му отчаяно търсеха нещо в тъмнината, въпреки че дълбоко в себе си знаеше, че няма да открие нищо. Не държеше инструменти в колата.

Тогава чу звук отблизо. Не беше сам в багажника. Нещо проблесна точно пред него, две малки парченца огледало, и сърцето го стегна – разпозна тези очи. Беше гледал в тях всеки ден повече от четиресет години. Заби нокти в черната гумена постелка. Как ще се измъкнат оттук?

Изведнъж чу една от вратите на колата да се отваря и двигателят се включи. Разпозна звука. Беше неговият мерцедес!

Вратата се затвори и колата потегли. Тормоудур се плъзна по постелката в багажника и вратът му се блъсна в студената немска стомана.

Тогава колата спря внезапно и вратата се отвори отново, но двигателят продължи да работи. Тормоудур се подготви. Без значение кой ще отвори, който и да стои там, той щеше да рита с всичка сила с вързаните си крака.

Чакаше. Ударите на сърцето му гърмяха като бормашина в главата му. Чу жена си да мърмори нещо, след което колата тръгна. После ускори. Какво, за бога!? Багажникът започна да се пълни с бензинови изпарения, очите му защипаха.

Изведнъж колата пое толкова бързо, че главите на съпрузите се удариха силно една в друга. След малко колата започна да се накланя напред и вратът на Тормоудур се блъсна в задната част на багажника, а Агнес нададе приглушен вик и се хлъзна към него. Затисна го. Проклета старица, помисли си той. Колата забави ход и той веднага осъзна къде са.

Когато Тормоудур Йоунсон усети как ледената вода достига гърлото му, осъзна, че това е краят. Пое бавно въздух. За последен път. После издиша. За последен път.

Очите му се отвориха широко. Видя майка си, която стоеше с усмивка пред вратата на дома от детството му, слънцето огряваше призрака ѝ. Приближи се към нея, изпълнен с копнеж. Изведнъж усмивката изчезна от лицето ѝ. Тя отстъпи крачка назад и затръшна вратата.