Руски депутат и специален пратеник на президента Владимир Путин е предлагал подкуп на български зам.-министър, за да помогне за газопровода "Южен поток". Това става ясно от обширна публикация във в. "Ню Йорк таймс", озаглавена "Как Путин изкова сделката за провалилия се газопровод".

Срещата е станала през пролетта на 2013 г. между Божан Стоянов, зам.-министър на икономиката и енергетиката в служебното правителство на Марин Райков, и Александър Бабиков, депутат в Думата и пратеник на Путин.

Тя се е провела след полунощ в пура бар La Casa Del Habano, като на нея Стоянов бил поканен от познат да изпият по питие.

"Бях изненадан, когато заедно с него се появи и Александър Бабиков", спомня си Стоянов. "Още от началото стана ясно, че той се интересува от моето мнение за газопровода. Обясних, че от него България няма да намали зависимостта си от руски газ, а ползте за икономиката ѝ ще са малки", разказва той.

"Но Бабаков не се интересуваше от ползите от проекта, а с няколко думи той каза, че ще ми помогне много, ако участвам и помогна за него", казва Стоянов, който твърди, че е информирал службите за сигурност за тази среща. "Не ми хареса предположението му, че ще стоя настрани и ще забравя националните интереси на България", казва Стоянов.

Бабаков не е бил открит за коментар от в. "Ню Йорк таймс". Авторите припомнят, че той човекът, осигурил заем за 9 млн. евро от Кремъл за френската крайно дясна партия Национален фронт на Марин Льо Пен.

Изданието твърди, че дългата ръка на Москва стои и зад партията "Атака", провокирайки участието ѝ в протести срещу шистовия газ правителството на Борисов.

Според в. "Ню Йорк таймс" тайна среща между премиера Пламен Орешарски и шефа на "Газпром" Алексей Милер е разпределила строителството на тръбата между компанията на олигарха Генадий Тимченко и компании, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Вестникът прави интересен паралел, като обръща внимание, че докато Путин е "ухажвал" България за "Южен поток", страната е била обсипвана с инвестиции от държавната банка ВТБ. Но след като е сложен кръст на проекта, е започнала банковата паника, а ВТБ е отказала да спаси Корпоративна търговска банка, където все още е акционер. КТБ се срина, а това доведе и до падането на кабинета "Орешарски", твърди в. "Ню Йорк таймс".