Избягвам да коментирам авторите на една идея, които допускам да са най-светли умове или тяхната мотивация, която може да е най-благородна. Не коментирам и реалистичността на тази идея защото неведнъж съм участвал в реализацията на идеи, масово смятани при зараждането си за нереални.

Но идеята да посредничим между Путин и Украйна е просто вредна — у нас и сега — през война, която изисква категорични морални оценки и заклеймяване на агресора с адекватния термин — международен престъпник.

Амбицията за посредничество би била идеален параван, маскиращ моралното безгръбначие и оправдаващ ценностния колаборационизъм с агресора.

България е Запад, в който явно и категорично сме я интегрирали — кога по-бързо, кога по-бавно — от 1989 насам! Европейският Съюз сме ние, а не те! И оценката за диктатора — бил той Ленин, Сталин, Хитлер, Милошевич или Путин — от която следващите поколения да не се срамуват е “масов убиец и военнопрестъпник” и тази оценка е несъвместима с амбицията за посредничество между него и жертвата му.

Не можем да се правим на Турция, Израел или Беларус — и трите имат индивидуален мотив да посредничат в тази война, какъвто България няма! А и те не са Европейски Съюз…

Не сме и Франция и Германия, чиито умиляващи “опити” за посредничество на самотната бяла кремълска маса бяха в най-добрия случай наивен PR…

А за финландизация на България е твърде ретроградно да се говири днес, когато и Финландия потегля към НАТО.

И изобщо, за виждащите е ясно, че Путин не преговаря, а протака и използва “преговорите” за да печели време за напредването на Червената армия, която тотално сгреши в плановете и анализите си. Кремъл има нужда да превърне всичките си възможни опоненти в посредници. Защото Злото винаги е искало от Доброто да си пасува и посредничи, ли посредничи…

Затова вместо камуфлажно посредничество, предлагаме пет конструктивни, достойни и достатъчно мащабни идеи, които категорично да върнат колебливата ни държава в картата на Запада, но не само на географския, а на моралния Запад.

Първо:
България да покани отсега — след вероятната руска окупация на Киев — президента Зеленски да установи своето задгранично правителство у нас. Така както Лондон беше дом на задграничното правителство на генерал Де Гол на окупираната от Хитлер Франция.

Второ:
България отсега да предложи домакинство на очаквания Нюрнбергски Процес срещу В.В. Путин — защото за подобни престъпления дори държавни глави нямат международен имунитет.

Трето:
България — като член със самочувствие — да предложи и в ЕС, и в НАТО Украйна да получи уникалния статут на non-voting member (не-гласуващ член). Такъв, например, беше изработен през 1992 от Atlantic Treaty Association по наше искане и предоставен за пръв път на Atlantic Club of Bulgaria. Това ще е днешният украински аналог на Атлантическата Харта на Чърчил и Рузвелт от 1941, очертала Новия Световен Ред след очаквания крах на Хитлер (дошъл чак през 1945).

Четвърто:
Да приложим поуката от Украйнна към Грузия! България да предложи спешното приемане на Грузия в НАТО, без ангажимент за освобождаване на двете окупирани от Русия грузински области. (Това е възможно, както Кипър беше приет в ЕС без северната си част.)

Дори и да не се реализират горните четири идеи, те ще дадат урок по морал на сегашните и повод за гордост на следващите поколения на България, а и на Европа.

P.S. И да напомня за кой ли път вече: България да възстанови собствеността си върху продадения на Москва лагер Камчия, чиято отбрана е най-удобният претекст за Путин да ни нападне след като реши, че е прегазил Украйна.