Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Тези дни италианците се вълнуват от две неща - президентските избори (започващи на 24 януари) и фестивала в Сан Ремо (започващ на 1 февруари). Двете имат много общо - много участници в един своеобразен спектакъл, битка между фаворити и аутсайдери, завръщане на сцената на "стари муцуни", повод за припомняне на дългогодишната кариера на други позабравени лица, появата на изненадващи кандидати за "голямата награда". Финалът и на двата спектакъла засега остава отворен.

Как се избира италиански президент

Датата за гласуването за италиански президент се насрочва от парламента. Тази година гласуването ще започне на 24 януари. Вотът се провежда в сградата на долната камара на парламента. Право на глас имат висши електори - членове на двете парламентарни камари плюс представители на италианските области или общо близо 1010 души. Няма официално депозиране на кандидатури. Което означава, че кандидатите (а кандидати могат да бъдат всички, навършили 50 години италианци) могат открито да заявят, че се борят за поста, но могат и да не го направят, а просто да участват в задкулисни разговори относно тяхното избиране. Гласуването е тайно. Всеки избирател изписва името на човека, който би искал да види избран за президент, което може да доведе и до екстравагантни предложения, например на шоузвезди, спортисти или други публични фигури, припомни неотдавна Ройтерс. Изобщо тайното гласуване предполага доста изненади, защото тайният вот е изкушение да не се придържаш към партийната линия.

Гласуването може да продължи в няколко тура, обикновено 4. При първите 3 се изисква подкрепа от две трети от избирателите. На четвъртия тур и на последващите турове, ако има такива, се изисква обикновено мнозинство. След Втората световна война четирима президенти са избрани на четвъртия тур - Луиджи Енауди, Джовани Гронки, Серджо Матарела и Джорджо Наполитано, когато се кандидатира за втори мандат, докато за първия са му нужни 6 тура. На първи тур са избрани директно трима кандидати - Франческо Косига, Оскар Луиджи Скалфаро и Карло Адзелио Чампи. Рекордьор по брой на туровете е Джовани Леоне, избран през 1971 г. след 23 тура, проточили се цели 16 дни. Единствено Джорджо Наполитано е преизбран за държавен глава, но той прекъсва предсрочно втория си мандат през 2015 г.

Каква е ролята на президента

Основно церемониална, но и важна в моменти на криза в Италия. Именно президентът води консултации за съставяне на правителство, номинира премиерите. Той не участва в срещите на върха, но гостуващи чужди лидери винаги се срещат с него освен с премиера. Мандатът на президента е 7 години. Досегашният президент Серджо Матарела, избран през 2015 г., вдигна много високо летвата, показвайки се като мъдър, умерен, балансиран лидер, като обединител на нацията в моменти на кризи и на страдания, основно през двете години на пандемията. Сега, който и да го наследи на поста, ще трябва да се покаже като достоен негов приемник.

Спасителя срещу Кавалера или Драгила срещу Каймана

От няколко месеца две имена се споменават като основни претенденти за президентския пост - това на настоящия италиански премиер Марио Драги и на бившия премиер, полемичния Силвио Берлускони. В края на декември на годишната си пресконференция Драги заяви, че е изпълнил онова, което е имал за мисия - да преведе страната през пандемичната криза и да осигури европейското финансиране за италианския план за възстановяване на икономиката. Мнозина възприеха това като желание на Драги да приключи с премиерската кариера, да остави управлението на политическите партии и да се пресели в президентския дворец Куиринале.

Самият Драги открито не е казвал, че ще се кандидатира. Зад него застава левоцетристкия лагер в Италия. Но мнозина анализатори са притеснени от перспективата Драги да стане президент. Начело на правителство на националното единство, обединило разнородни партии, Драги започна важни реформи, които ЕС изискваше, за да отпусне средствата за възстановяване на икономиката. Някои от реформите, като тази на пословично бавната съдебната система, Италия чакаше от години. Едва-що наченати, обаче сега има риск тези реформи да се озоват в задънена улица, ако зад тях не стои двигателят на правителството, оглавявано от Драги.

Марио Драги. Снимка АП / БТА

 

Драги освен това е уважавана фигура на международната сцена. За него се заговори и като за евентуален нов неформален лидер на ЕС след оттеглянето на Ангела Меркел от канцлерския пост в Германия. През годината на управление на Драги Италия получи признание от сп. "Икономист" за страна на годината, което се присъжда обикновено на държави, преминали през важни промени. За оставане на Драги на премиерския пост се обяви и дори лидерът на крайната десница Лига Матео Салвини, която също е част от настоящата управляваща коалиция, обхващаща антисистемни, крайнодесни, десноцентристи и левоцентристи.

Драги, който е завършил икономика от университета Сапиенца в Рим и е направил докторантура в икономическата сфера в Масачузетския технологичен институт, преди да се захване да спасява Италия от поредната криза, бе възприеман като Спасителя на еврозоната в разгара на финансовата криза през 2012 г. По това време той беше начело на Европейската централна банка. За 8 години под ръководството на Драги ЕЦБ предприе мерки, които при дебюта на еврото преди 20 години, бяха смятани за немислими - намаляване на лихвите до почти отрицателни измерения, масирано купуване на активи на пазарите и отпускане на огромни заеми на банките, отбелязва Франс прес. За да спаси еврото и еврозоната, Драги каза, че е готов на всичко.

Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го упрекнаха, че е насърчил свръхзатъналите в дългове страни от еврозоната да не се реформират. Те го разкритикуваха и заради ниските лихви. Заради това в германското издание "Билд" Драги дори бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) - вампир, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората. Приближени на Драги казват, че когато той реши нещо, мнението му трудно може да се промени. Но той също така умее да проявява емпатия към засегнатите от кризите.

В личен план Драги е дискретен, женен е и има две деца. В професионален план преди да оглави италианското правителство, а преди това и ЕЦБ, той бе преподавал по икономика в редица италиански университети. Представлявал е Италия в Световната банка от 1984 г. до 1990 г. През 1991 г. става главен директор в министерството на хазната, което днес вече не съществува. Този пост заема 10 години при 9 италиански правителства от ляво и от дясно. На този пост той е организатор на големите приватизации, извършени в страната от 1996 г. до 2001 г. През 2005 г. оглавява Италианската централна банка. Преди това е за 3 години в ръководството на американската банка "Голдман сакс".

На 14 януари италианските десница официално застана зад Силвио Берлускони като кандидат за президент. Твърди се, че едно време той е обещал на майка си, че ще оглави държавата и сега иска да изпълни тази своя последна мечта, след като е бил всичко друго в италианската политика и висша държавна администрация. Роденият през 1936 г. Берлускони е предприемач и политик, който казва, че сам е постигнал всичко в живота, почвайки от нула. Предприемаческата си кариера започва в сферата на недвижимите имоти, после разширява бизнеса и в други сфери и сега холдингът му "Фининвест" се занимава с много други неща - застрахователно дело, медии, издателска дейност и др. В определен момент Берлускони притежаваше и италианския футболен клуб "Милан".

Силвио Берлускони. Снимка АП / БТА

По образование Берлускони е юрист, завършва Миланския държавен университет. В политиката влиза в началото на 90-те години, периода на обновление на целия италиански политически пейзаж. През 1994 г. основава партията си "Форца Италия", която през 2008 г. се променя в "Народ на свободата" и която Берлускони възражда отново под старото име през 2013 г. В парламента влиза за първи път през 1994 г., после е и сенатор. В периода 1994 г. - 2011 г. е номиниран 4 пъти за премиер. Не става дума за 4 последователни мандата, но общо на премиерския пост Берлускони прекарва 3340 дни, което го прави най-дългогодишният премиер в Италия след края на Втората световна война. Две от правителствата му - второто и четвъртото - са и най-продължителните в съвременната история на страната. Второто е 1412 дни на власт в периода 2001 г. - 2005 г., а четвъртото - 1287 дни на власт в периода 2008 - 2011 г.

В личен план Берлускони има 5 деца от 2 брака, приключили с шумни разводи. Има множество внуци, а наскоро стана и прадядо. В последните години поддържа връзка с Марта Фашина, депутатка от неговата партия, която е на 32 години, а преди това имаше дългогодишна връзка с родената през 1985 г. Франческа Паскале. За Берлускони има изписани редица книги, заснети са и няколко филма. Прякорите му са Кавалера, за който много хора си мислят, че идва от първоначалната му харизма, но който идва в действителност от званието Кавалер на ордена за трудови заслуги, присъдено му през 70-те години, докато вторият прякор е заради всичко негативно у Берлускони, заради което той би могъл да бъде оприличен на кайман.

Според сп. "Форбс" личното състояние на Берлускони се оценява на 7,3 милиарда долара, а през 2021 г. той е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о място по богатство в света. Цялата тази богата кариера е компрометирана обаче от много скандали и съдебни проблеми. През годините Берлускони е обвиняван в разнородни неща, най-често във финансови и данъчни нарушения, а произходът на парите му поражда редица въпроси. Всяко едно начинание на Берлускони в която и да е област е съпътствано с полемики. Преди 10 години Берлускони бе осъден на 4 години затвор за данъчни измами, но после присъдата бе редуцирана на една година и заради напредналата си възраст, магнатът изпълняваше само обществено полезен труд. За известно време обаче той нямаше право да се кандидатира на избираема длъжност. След като правата му бяха възстановени, той се яви на изборите за Европейски парламент и от 2019 г. е най-възрастният евродепутат.

Най-известното дело срещу Берлускони бе "Рубигейт", по което той бе обвинен за злоупотреба с власт и плащане за сексуални услуги на непълнолетно момиче - непълнолетната мароканска танцьорка с прякора Руби. По него Берлускони бе осъден на 7 години затвор, но после на апелативна инстанция бе оневинен с аргумента, че той не е знаел истинската възраст на Руби, че е мислел, че тя е роднина на египетски президент и се е намесил като премиер, за да бъде освободена тя от ареста, за да се избегне дипломатически скандал. От това дело произтекоха още дела срещу него за корумпиране на свидетели, а наяве излязоха информации за разгулни тържества с млади дами в имотите на Берлускони, наречени бунга-бунга партита. Произходът на термина така и не бе изяснен напълно, но остави доста ярък отпечатък в съзнанието на италианците и на международната общност.

Берлускони попива пот от челото на съюзника си Матео Салвини, лидер на крайнодясната "Лига". Снимка АП / БТА

 

Междувпрочем в очите на международната общност като политик Берлускони е възприеман отново нееднозначно. Паметни остават някои негови скандални коментари по адрес на други лидери, като например този за загара на Барак Обама. Твърдеше се, че той е направил и нецензурното изказване по адрес на Ангела Меркел в телефонен разговор с италиански вестникарски издател, което в най-приличната му версия би звучало: "Нетърпима дебелана". Добрите отношения на Берлускони с Владимир Путин, поддържани и след като Кавалера вече не беше на власт, също породиха доста полемика.

Самият Берлускони обаче далеч не се възприема като полемична фигура. Тези дни във в. "Джорнале", който е собственост на семейство Берлускони, се появи хвалебствена публикация за него, уж написана от партийни активисти. В нея Берлускони бе описван като добър и великодушен, приятел на всички и на никого неприятел, един човек, който сам е изградил кариерата си от нищото и който може да бъде пример за италианците. Припомняше, че при гостуването си в американския Конгрес той е бил аплодиран цели 8 минути. Берлускони освен това е определян в статията като най-компетентния, най-ценения, най-влиятелния и най-хуманен политик на международната сцена. Самият Кавалер не веднъж в миналото се е хвалил, че е сложил край на Студената война през 2002 г., като убедил Путин и американския му колега Джордж Буш-младши да започнат нова ера в сътрудничеството между двете страни по време на среща на върха на НАТО в италианската военна база Пратика ди Маре. Берлускони изтъква пространния си международен опит и мрежата си от връзки. Според него сърдечните му отношения с Путин ще бъдат особено важни в този момент, когато между Русия и Запада има ново високо напрежение.

Вотът не се свежда само до Драги и Берлускони

Но освен Драги и Берлускони в последните месеци се споменават още редица имена. Сред останалите имена e това на Романо Проди, който беше на 2 пъти италиански премиер (от 1996 до 1998 г. и от 2006 до 2008 г.). Той е и бивш председател на Европейската комисия (от 1999 до 2004 г.) и има има богат опит като политик, икономист, университетски преподавател, политически лидер и ръководител на италианска компания. В актива си има и пост на министър на промишлеността и търговията в четвъртото правителство на Джулио Андреоти. През 2012 г. бе номиниран от генералния секретар на ООН за специален пратеник за Сахел. От 2014 г. е председател на международния консултативен борд на Уникредит. През 2013 г. се кандидатира за италиански президент, но въпреки че тогава демократичния лагер в парламента застана публично единодушно зад него, на самото гласуване той не събра нужните гласове. Оказа се, че 101 делегати демократи всъщност са използвали тайната на вота, за да подкрепят друг. Така че Берлускони сега не бива да забравя този детайл и откритата подкрепа на десницата за него не означава и сигурна победа на президентския вот в парламента.

Романо Проди. Снимка Уикипедия

 

За кандидат е сочен и Марчело Пера, философ, политик и учен, сенатор и бивш председател на Сената, а понастоящем председател на Научно-историческата комисия към министерския съвет, която отговаря за отбелязването на годишнини от национален интерес.

Марчело Пера. Снимка личен уебсайт


Сред кандидатите се споменава и Паоло Джентилони, политик, журналист, депутат, бивш италиански премиер (от 2016 г. до 2018 г.), а от декември 2019 г. еврокомисар по икономическите и валутните въпроси. Бил е и министър на комуникациите във второто правителство на Проди и министър на външните работи и на международното сътрудничество в правителството на Матео Ренци. Виден представител на Демократическата партия, която в даден момент дори оглави.

Паоло Джентилони. Снимка АП / БТА


Министърът на отбраната на Италия Лоренцо Гуерини също се споменава за евентуален кандидат за президентския пост. Той е бил депутат, представител е на Демократическата партия. Министерската си кариера започва начело на отбранителното министерство във второто правителство на Джузепе Конте и после е избран и от Марио Драги в кабинета му.

Пиер Фердинандо Казини също е споменаван като кандидат. В политическата си кариера е бил председател на Камарата на депутатите в италианския парламент, а за първи път става депутат през 1983 г,. когато е едва на 38 години. Сега е сенатор. Измежду настоящите парламентаристи е един от тези с най-дълъг парламентарен стаж.

Сред претендентите се твърди, че е и Франческо Рутели, бивш политик от левоцентристките редици и настоящ журналист. От 1993 г. до 2001 г. бе кмет на Рим. Във второто правителство на Проди беше министър на културата и заместник-премиер. Бил е и депутат и сенатор в италианския парламент и евродепутат. От 2016 г. е председател на Националната асоциация на аудиовизуалните и мултимедиините кинематографични индустрии.

Името на друг бивш кмет на Рим също е сочено сред кандидатите и това е Валтер Велтрони, политик, журналист, писател и режисьор. Той е начело на администрацията на италианската столица от 2001 г. до 2006 г., но през 2008 г. се оттегля, за да се кандидатира на парламентарните избори. Първо е комунист, а после левоцентрист. Бил е заместник-премиер и министър на културата в първото правителство на Проди.

Името на Дарио Франческини, адвокат, политик, историк и романист, също се споменава от медиите като кандидат. Франческини сега е министър на културата в правителството на Драги, като този пост е заемал и в правителствата на Ренци и на Джентилони. В миналото е бил заместник-държавен секретар към министерския съвет във второто правителство на Амато и на Масимо Д'Алема. Бил е и министър за отношенията с парламента и за координиране на правителствените дейности в правителството на Енрико Лета. Представител на левоцентристите, заемал е висши ръководни постове в Демократическата партия.

Смятаният за алтер его на Берлускони, но не толкова разделящ общественото мнение, Джани Лета, който е журналист и политик, е сочен от няколко издания също за евентуален претендент за поста. В правителствата на Берлускони той е бил заместник-държавен секретар на министерския съвет и е смятан за довереник на Кавалера, така че след единодушната подкрепа на десницата за него от Лета се очаква лоялно да убеди привържениците си, да се откажат да прокарват кандидатурата му за президентския пост.
Малко известният на широката международна общественост Сабино Касезе, преподавател по административно право и бивш съдия в

Конституционния съд на Италия, също е споменаван за евентуален кандидат.

В последно време италиански медии говорят и за кандидатура на Джулиано Амато, политик, юрист и учен, 2 пъти премиер (от 1992 до 1993 г. и от 2000 до 2001 г.). В миналото той е бил и министър на държавната хазна, министър на институционните реформи, министър на вътрешните работи и заместник-председател на Конституционния съд. Специалист е по конституционно право и е бил преподавал в университета Сапиенца за 20 години.

Представител на социалистите за повече от 30 години, а после за кратко на левоцентристите. Сега е съдия в Конституционния съд.

Сред споменаваните имена и това на Франко Фратини, политик и италиански магистрат. Той е бил 2 пъти външен министър в правителствата на Берлускони. Бил е и европейски комисар по правосъдието, свободата и сигурността в Европейската комисия на Жозе Мануел Барозу. Сега е заместник-председател на Държавния съвет - висш консултативен орган към италианското правителство по юридическите и административните въпроси, а от 2012 г. е и председател на Италианското дружество за международни организации, занимаващо се с въпросите, свързани с членството и сътрудничеството на Италия в международни организации.

Жена начело на Италия?

Преди броени дни на шега или сериозно певицата Джана Нанини се кандидатира за президент на Италия, а по същото време водещи италиански интелектуалки изтъкнаха, че е настъпил моментът жена да ръководи Италия.

В интерес на истината още от декември италиански медии започнаха да тиражират имената на няколко подходящи кандидатки. Сред тях е Летиция Морати, отговаряща за здравеопазването в областната администрация на Ломбардия, в миналото президент на радиотелевизионната компания РАИ (от 1994 до 1996 г.), министър на образованието, университетите и науката в правителствата на Берлускони и Ламберто Дини, кметица на Милано (от 2006 до 2011 г.), представителка на десноцентристите.

Сред цитираните имена е и това на Мария Елизабета Алберти Казелати, политик и адвокат, председателка на Сената от 2018 г., първата жена, заемаща този пост. Представителка е на десноцентристите.

Сред потенциалните кандидатки е и Анна Мария Паола Финокяро, политик и магистрат, в първото правителство на Проди е била министър на равните възможности, представител на левоцентристите.

Издания цитират и името на Рози Бинди за кандидат. Тя е политик и бивш министър на здравеопазването и на семейните политики, била е и заместник-председател на Камарата на депутатите, председател на Демократическата партия, председател на парламентарна комисия за борба с мафията.

И през миналата зима, когато Италия търсеше нов премиер, и сега, често споменавано е и името на Марта Картабия, която е юрист, специалист по конституционно право, политик. Картабия сега е министър на правосъдието в кабинета на Драги. Била е и съдия в Конституционния съд, а от 2019 до 2020 г. макар и за кратко става първата жена, заемала поста на председател на Конституционния съд.

За претендент е сочена още Паола Северино, адвокат, учен и политик, била е министър на правосъдието в правителството на Марио Монти, а сега е заместник-ректор на Свободния международен университет за социални науки "Гуидо Карли".

Сред споменаваните имена е и това на Лиляна Сегре, оцеляла от концентрационните лагери на нацистите, неизменна фигура в италианския политически и социален живот. Родената през 1930 г. Сегре е депортирана през януари 1944 г. от Милано в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау. В лагера губи баща си и баба си и дядо си. През годините на активизъм срещу антисемитизма и на заемане на граждански позиции, тя става доктор хонорис кауза на различни италиански университети, получава редица италиански отличия, от 2018 г. е номинирана за пожизнен сенатор от президента Серджо Матарела. За нея има документални филми и книги. Но тя е и обект на заплахи от страна на крайнодесни активисти и е под полицейска охрана от няколко години. Сега оглавява Извънредната комисия за противодействие на нетолерантността, расизма, антисемитизма и подтикването към омраза и насилие. Миналата година Сегре бе запитана дали ще се кандидатира за президент и тогава тя скромно отговори, че няма компететността за този пост, а после припомни, че е и доста възрастна. Берлускони би могъл да се поучи от подобен отговор.

Какво показват последните допитвания

Проучване от 13 януари на агенция Е Емме джи (EMG) за телевизионната програма "Картабианка" показва, че 21 процента от италианците предпочитат Драги за президент, а 17 процента - Берлускони. 6 процента биха искали Картабия да е президент, а 18 процента казват, че биха искали някой друг, различен от горепосочените трима, да е държавен глава.

В допитване от 11 януари на агенцията Ессе дабъл ю джи (SWG) 52 процента от италианците смятат, че Драги е най-подходящ за президентския пост. Следват с 29 процента Марта Картабия и с 28 процента Паоло Джентилони. Мария Елизабета Алберти Казелати е с 26 процента. Паола Северино е с 20 процента. С по 18 процента са Дарио Франческини и Силвио Берлускони. С по 17 процента са Пиер Фердинандо Казини и Летиция Морати, а Джулиано Амато е с 15 процента.

Какво я чака Италия след изборите

Ако бъде избран Драги, партиите от хетероклитната управляваща коалиция едва ли ще се споразумеят за ново подобно правителство и има риск от предсрочни избори. Но има и вариант премиерският пост да се поеме от министъра на икономиката Даниеле Франко, който е доверен човек на Драги и коалицията да оцелее. Въпреки че малко трудно човек може да си представи Салвини или някой от Движение 5 звезди да се подчиняват на някой друг премиер на мястото на авторитетния Драги.

Ако бъде избран Берлускони, има риск Италия да изгуби международния си имидж. Не е ясно и дали в този случай Драги ще остане премиер при президент, който излага на риск имиджа на страната. Тези дни в. "Република" цитира Бил Емът, който преди 20 години беше главен редактор на сп. "Икономист". Тогава той каза, че Берлускони би бил един ужасен и катастрофален президент за имиджа на Италия. Според Емът това може да се каже и сега, 20 години по-късно. Ако Берлускони бъде избран в Куиринале, той ще бъде пълната противоположност на всичко, което трябва да бъде един истински президент на републиката, а именно, ще бъде президент, пораждащ полемики, разделящ хората, противник на върховенството на закона. Ако това се случи, Италия ще изгуби цялата си репутация и свършената от Марио Драги работа ще бъде напразна, ще се върнат срамните времена за страната, смята Емът. Според него Берлускони е невъздържан нарцисист и милиардер, който благодарение на своята медийна власт успява да съхрани все още онези 10 процента консенсус, който го крепи в центъра на сцената. В политически план Берлускони е пионер също и за Тръмп и не случайно въпреки пораженията и двамата искат отново да отклонят съдбата на техните страни, казва Емът.

Претегляйки плюсовете и минусите в гореспоменатите 2 случая, някои анализатори казват, че най-добре е за президент на Италия е да бъде избран някои от останалите кандидати. А тези дни италиански издания започнаха да припомнят, че повече от половината от италианците искат сами да избират своя държавен глава и, че не са малка част и онези, които искат страната им да стане президентска република.

БТА

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.