Италианският министър-председател Марио Драги може да стане президент на страната си тази година. Това би бил венецът на една забележителна кариера, но и началото на поредната правителствена криза в дълбоко задлъжнялата страна.

Седемгодишният мандат на сегашния президент Серджо Матарела завършва на 3 февруари. Италианският парламент трябва да започне избора на нов държавен глава в третата седмица на януари. Процедурата е непрозрачна и някои я сравняват с избора на папа. Няма предварително обявени кандидатури. Всеки от законодателите пуска бюлетина с името на предпочитания от него бъдещ държавен глава. Към него има две изисквания - да е италиански гражданин и да е навършил 50 години.

 “Страната загуби 10% от своя БВП заради пандемията и сега, с Драги я има тази нова увереност... Въпросът е дали тя може да продължи и след избора на президент", казва  пред британския в. "Гардиън" Волфанго Пиколи, съпредседател на намиращата се в Лондон изследователска компания "Тенео" (Teneo).  

Седемдесет и четиригодишният Драги заслужи сред сънародниците си прякора Супер-Марио. Като председател на Европейската централна банка от 2011 до 2019 г. той стана един от спасителите на еврото през най-тежката криза на общата валута от създаването ѝ. По-рано тази година той оглави многопартийно правителство на националното съгласие и предотврати ранни избори насред пандемията, след като коалицията на предшественика му Джузепе Конте се разпадна.

Днес страната е политически стабилна, а икономиката ѝ бързо се възстановява заради компетентното си технократско ръководство и усвояването на средствата от европйския план за възстановяване. Тежко пострадала от COVID-19, Италия има най-големия дял от европейската помощ. Но гаранция, че положителната тенденция ще продължи, няма. Не се вижда друг обединяващ и силен лидер, способен да замени Драги.

При разпадане на коалицията, парламентарните избори може да бъдат изтеглени догодина от 2023 г., когато те трябва да станат по график. Сондажите предричат след тях коалиционно правителство на умерената и крайната десница, което би означавало ново политическо разделение и вероятно конфликти с Брюксел. Драги е известен с твърдо проевропейските си убеждения.

 
Италия е втората най-задлъжняла държава от Европейския съюз след Гърция. Публичният ѝ дълг е 150% от БВП.

"Един дядо в служба на институциите" 

 
Драги досега не се е обявявал за кандидат за президентския пост. На въпрос дали го желае по време на традиционната годишна пресконференция на премиера на 22 декември 2021 г. той каза:
 
“Mоята лична съдба не е от значение. Нямам особени амбиции. Аз съм, ако щете, един дядо в служба на институциите." 
 

Президентът има предимно представителна роля в Италия, но по време на криза той става важен, защото преговаря с партиите и посочва бъдещия министър-председател.

В навечерието на италианския президентски избор традиционно се спрягат имена на потенциални претенденти. Обикновено ранното им влизане в обращение е знак, че са пуснати, за да бъдат „отстреляни“. Тази година сред споменаваните са бившите министър-председатели Силвио Берлускони и Романо Проди. Последният беше ѝ председател на Европейската комисия.

Наред с тях става дума и за сегашната министърка на правосъдието Марта Картабиа и на сегашния италиански еврокомисар и бивш премиер Паоло Джентилони, който отговаря за икономиката и финансите.