Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Матрицата" е емблематичeн за това, че представя философския скептицизъм пред масовата аудитория. Под философски скептицизъм разбираме възгледи, които поставят под въпрос възможността за познание. Въпросът, който "Матрицата" задава, може да бъде формулиран по следния начин:

"Можем ли да знаем със сигурност, че всъщност не сме в симулация?"

Или както Морфиъс пита:

"Какво е реално? Как определяш кое е "истинско"?

Откакто първият филм на "Матрицата" излезе по кината през 1999 г., подобни въпроси придобиха все по-голяма популярност. Не непременно, защото идеята е нова, а защото VR технологиите ("виртуална реалност") са станали достъпни за потребителите. Сега мнозина от нас познават от опит способността на технологиите да заблуждават сетивата ни.

Може да сте виждали видеоклипове на хора, които се блъскат във физически стени в опит да избягат от виртуални чудовища. Или комично се опитват да се облегнат на виртуални маси. 

Разбира се, че на когнитивно ниво може да се досетим, че чудовищата и масите са само виртуални. Освен това те със сигурност не изглеждат и не могат да бъдат усетени по толкова истински начин, колкото това, което наричаме реалност. Но дори с ограничения ни опит можем да си представим колко ужасяващ е потенциалът на тази технология.

Причини, поради които може да създадем Матрицата

Има няколко провокиращи дълбок размисъл сценарии, засягащи VR технологиите, които си струва да разгледаме. Да предположим, дистопично, в стил киберпънк, че в бъдеще единственият начин да осигурите на детето си щастлив живот е като го поставите във вирутален свят веднага след раждането му. Тогава можем да си представим хора, родени във виртуална реалност, където скриването от истинското състояние на нещата се смята за желателно. Да кажем, че населяваме свят, в който само елитът на обществото може да си позволи живот в несимулираната реалност.

Или, нека разсъждаваме, утопично, че човечеството успешно е победило смъртта, в резултат на което заемаме изцяло нова екзистенциална база, от която взимаме решения. Тук откриваме големи паралели с космологията на "хиндуизма"; широката метафизика на Изтока. Ако нашата екзистенциална "даденост на съществуване" е всемогъща (тоест - нищо не може да се обърка), тогава това, което бихме искали най-много от всичко, е да се впуснем в приключение. В такъв свят може да се изкушите да си закупите билет за най-новото IMAX изживяване, което напълно да изтрие божественото "Аз" от паметта ви и да ви позволи да изживеете живота на вашите предци. И ето ви тук: толкова дълбоко потопени в илюзията и самозабравата, че вярвате, че сте простосмъртно човешко същество, четящо текст за симулациите в интернет. 

Като си представим бъдещия потенциал на VR технологиите, въпросът дали вече живеем в симулация става по-актуален от всякога.

Хипотезата за симулация

През 2003 г. философът Ник Бострьом публикува статия, озаглавена "Живееш ли в компютърна симулация?" Авторът твърди, че има три потенциални сценария, свързани с въпроса дали живеем в компютърна симулация. Бострьом е уверен, че поне един от тях отговаря на реалността:

1. Човешкият вид е много вероятно да изчезне преди да достигне "постчовешки" етап, през който да разполага с технологиите да провежда симулации;

2. Всяка "постчовешка" цивилизация е изключително малко вероятно да проведе значителен брой симулации на своята еволюционна история (или нейни вариации);

3. Почти сигурно живеем в компютърна симулация.

Бострьом твърди, че ако хората развият способността за провеждане на перфектни симулации и всъщност искат да го направят (тоест, ако първите две възможности не са верни), тогава почти сигурно в момента сме в симулация. Как е възможно това?

Логиката на Бостром може да бъде оприличена на идеята за пътуване във времето. Ако пътуването във времето бъде измислено в бъдещето, тогава днес може да бъдем посетени от пътуващи във времето индивиди. Следователно пътуването във времето трябва да бъде факт и днес.

По подобен начин, ако крайната фаза на VR е възможна и желана от нас, тогава нашият собствен свят най-вероятно ще бъде само един от безбройните, създадени от технологично напредналия човешки вид. Само един свят е биологичният, физическият, оригиналният; но ще има огромен, неизмерим брой симулации. Вероятността точно нашият свят да се окаже оригиналният е много малка, твърди Бостром. В този момент ние вече не сме вид с определено бъдеще и определено минало в една вселена: вместо това трябва да се възприемаме за постоянно дублиращ се вид в безброй възможни симулирани светове.

Кои сме ние?

Може и да не сме в състояние да разберем дали светът около нас е симулация, но тези въпроси не са празни спекулации. Мисловните експерименти, включващи VR технологиите, може да действат като катализатор за размисъл за това кои сме ние. През 1973 г. Робърт Нозик представя мисловния експеримент за "Машината за изживяване" (Experience machine). Тази машина е способна да предостави всяко изживяване, което човек някога би могъл да пожелае, но заедно с това го кара да забрави за реалния свят. Въпросът, който Нозик задава, е следният:

Ако имахте тази машина, която би могла да ви осигури всяко изживяване (включително да пресъздаде вашата представа за "перфектен живот"); бихте ли я използвали? Склонни ли сте да влезете в машината и да забравите за реалния живот?

Целта на Нозик чрез мисловния му експеримент е да открие отговора на въпроса дали хората ценят реалността или автентичността сами по себе си като нещо добро, като оставят настрана всякакви съображения за удоволствие.

Ако ценим автентичността над всичко останало, тогава ще откажем да влезем в "Машината за изживяване", за да симулираме стимулите на щастието. Нозик смята, че всеки, който предпочете истинския свят, доказва, че човешката природа не може да бъде сведена до обикновен хедонизъм.

Въпреки това срещу мисловния експеримент на Нозик може да се повдигнат няколко възражения. Може би има и други неща, които ни карат да искаме да останем в реалния свят, освен автентичността. Може би причината, поради която бихме предпочели да избягваме да се включваме към "Машината за изживяване", е, че този свят или този начин на съществуване е единственият, който ни е познат. Тук отново може да се допитаме до "Матрицата", като формулираме въпроса по следния начин: 

"Какво ще направите, ако ви кажат, че животът ви досега е бил илюзия в машина? Ще пожелаете ли да се събудите?"

Така въпросът става много по-сложен.

---

Коментарът на Хоаким Винденс е публикуван в "Medium". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.