Само за седмица допълнителното пенсионно осигуряване разклати управляващата коалиция. Накратко, в петък парламентът прие законови промени, които дават възможност на родените след 1959 г. да решат дали да прехвърлят натрупаните от тях средства от частните фондове в държавното осигуряване. А парите на тези, за които тепърва възникват такива осигурителни задължения, ще се прехвърлят автоматично в НОИ, ако до година те не направят избор на допълнителен фонд.

Без да навлизаме в допълнителни подробности, ето една моментна снимка на универсалните пенсионни фондове (УПФ) - схемите, които са задължителни за всички, родени след 1959 г., и където отиват 5% от техните доходи. Те са от отчетите за деветмесечието, публикувани на сайта на Комисията по финансов надзор.

Те се управляват от 9 пенсионно осигурителни дружества. Ето и разпределението по пазарен дял. То показва, че партидите на почти половината осигурени са в два фонда - "Доверие" и "Алианц България".

Към края на деветмесечието във фондовете превеждат вноски общо 3 393 495 души. Какво е разпределението в отделните схеми и месечната промяна?

Пенсионните фондове са в сериозна конкуренция за привличане на осигурени лица, като понякога те биват и санкционирани заради нелоялна конкуренция и проблеми, които създават на хората при желание да преместят своята партида в друг фонд.

И все пак, ето данни за това кой колко нови клиенти е събрал от началото на годината - обърнете внимание на първата колона (УПФ). Определено лидерът "Доверие" губи инерция за сметка на "Алианц България", "Съгласие" и "ЦКБ-Сила".

През годините пенсионните дружества натрупаха сериозни активи, в които сега се е прицелила държавата, за да "запуши дупката" в държавното осигуряване. В универсалните фондове са около 6,4 млрд. лв. - почти 80% от всички активи на допълнителното пенсионно осигуряване. Ето и разпределението им по дружества.

Само за деветмесечието в тях са влезли повече от 660 млн. лв. - сериозни пари. Ето кой колко е събрал.

За разлика от държавното осигуряване, което събира пари за пенсии от вноските на работещите и държавните трансфери, фондовете печелят и от нарастването на стойността на техните активи, защото те инвестират средствата в акции, облигации и други инструменти на финансовия пазар. Но и губят - при криза на капиталовите пазари пада и доходността, докато при добри години тя нараства.

Тук е показана доходността, която са донесли за последния отчетен период. Вижда се, че повечето от тях реализират почти една и съща доходност, като с най-ниска са два от най-малките по активи и брой осигурени лица фондове.

Тук има и една разбивка на средния размер на натрупаната сума на човек за допълнителна пенсия.

Както и средна стойност на месечните вноски през последната година - по около 40 лева. 

В крайна сметка е ясно, че във фондовете са се натрупали и продължават да се натрупват огромни средства. Така че е нормално в кризисни времена те да бъдат взети на прицел от държавата, за да подкрепят затъналата в дългове държавна пенсионна система. Но няма съмнение, че огромните активи са свързани и с власт, така че фондовете няма да отстъпят с лека ръка събраните милиарди. Което е и една от причините за толкова бързо развилата се "дискусия" за т.нар. национализация на пенсионната система.