Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Четири Народни събрания действаха в рамките на 2021 г. След трите избора за депутати през изминаващата година, сега има заявки от новите управляващи, че ще се опитат да възстановят доверието в парламентарната институция. Колко работа обаче успяха да свършат народните представители през изминаващата година?

Ето и какво показват данните за тяхната дейност в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-мото Народно събрание (НС), събрани от Институт за развитие на публичната среда и публикувани в Отворен парламент.

Фокусът ѝ не е върху качеството на работата на депутатите, затова изследователите не обвързват броя на пленарните заседания и тези на комисиите с ефекта от взетите решения.  

През изминалата година НС  работи в четири различни периода – от 4 януари до 26 март, от 15 април до 11 май, от 21 юли до 15 септември и след 3 декември. Съгласно данните от официалната страница на парламента най-много пленарни заседания са проведени по време на 46-ото Народно събрание – 27 от общо 68 за цялата година (от които 18 за парламентарен контрол*). 

44-ото Народно събрание успя да завърши пълен четиригодишен мандат, като последните 3 месеца от работата му бяха в началото на разглежданата 2021 г. Именно това обяснява и големия брой постоянни комисии – 23, които успяха да проведат общо 94 заседания. 

С най-кратък “живот” – по-малко от месец, бе 45-ото Народно събрание. Именно в тази връзка депутатите в него не успяха да формират реално работещи комисии. Съставените постоянни комисии бяха само три – Комисия по бюджет и финанси, Комисия по правни въпроси и Комисия по здравеопазване. Те успяха да се съберат общо 7 пъти, като най-голямо внимание бе обърнато на предложенията за изменения в изборното законодателство. В същото време с най-много заседания в този период (шест) обаче беше временната комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ**, ръководена от Мая Манолова.    

Според данните най-активно е било 46-ото Народно събрание. В него бяха сформирани най-много парламентарни комисии – общо 30, сред които 24 постоянни и 6 временни. Те успяха да проведат общо 114 заседания. Тази активност може би се дължи и на отказа на депутатите да се възползват от лятна почивка, която традиционно се провежда през август всяка година.  

В настоящото 47-мо Народно събрание вече има формирани 24 постоянни и 2 временни комисии. Към момента са заседавали временните комисии –  за изработка на правилник за работа на парламента и за въпросите с енергийната криза, като те са имали общо три заседания. В последствие заседава и бюджетната, вече постоянна, комисия - късно вечерта на 22 декември.

До 22 декември, 2021 г. в деловодството на парламента бяха депозирани общо 228 законопроекта. Близо една трета от тях – 74, бяха внесени през месец април, който се очерта като особено активен с дейността на 45-ото НС. 

Издръжка и заплати

За 2021 г. одобреният бюджет на НС възлиза на около 83 млн. лв. Той се формира изцяло от средства от централния бюджет. 

По-подробен преглед на перата на парламентарните разходи показва, че 26,4 млн. лв. са били планирани за заплати на депутатите. Допълнително в категорията „разходи за издръжка”, която включва транспортни разходи, разходи за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, квартирни и дневни пари за посещения на избирателните райони, са били заделени 12,2 млн.лв.  

Съгласно отчетите за изпълнение на бюджета на НС към 30.09.2021 г. за заплати са разходвани 11,78 млн. лв., а за издръжка – 4,8 млн. лв. Така може да очакваме, че няма да бъде достигнат размера на планираните средства в тези две категории.

Данните показват, че това се дължи по-скоро на малкото работни седмици, а не на намалените възнаграждения на депутатите. Практически през 2021 г. народните представители са работили едва 26 седмици – или около половината от годината. 

Базовата работна заплата на един народен представител се равнява на 3 средномесечни възнаграждения в държавния сектор (чл. 5 от Приложение към правилника – Финансови правила по бюджета на Народното събрание). Така за декември тя би трябвало да възлиза на 4938 лв. Към основната заплата обаче има и допълнителни плащания за участия в комисии, сътрудници, представителни разходи и т.н.

Проследяването на тези средства чрез наличната информация в официалната страница на Народното събрание на практика е изключително трудно. Спорно е доколко новият правилник ще улесни това, тъй като в него се посочва, че т.нар. 2/3ти (насочени за покриване на разходите за сътрудници, консултации, експертизи, помещения и др.) следва да се „превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи” (чл. 11 от Приложение към правилника – Финансови правила по бюджета на Народното събрание). Така се разчита на преценката на отделните групи за постигане на по-голяма прозрачност при отчитането на тези разходи. Предстои да видим и дали те ще се отразяват в профилите на депутатите на сайта на парламента, съгласно изискванията на правилника. 

Същевременно за поредна година липсва изискване народните представители да публикуват информация за посещенията си при избирателите. То отново е в пожелателната форма „може” (чл. 148, ал. 3), като  ни от предишни години показва, че депутатите, които съобщават за такива срещи с гражданите са единици. 

От изложеното дотук става видна ролята на интернет страницата на Народното събрание за осигуряване на информация за неговата дейност. Същевременно екипът ни установи редица проблеми при събирането на данните от уебсайта. Те включват разнопосочната информация, която предоставя страницата – данните в различните секции по отношение на заседанията на комисиите в парламента се разминават. Може да се допусне, че това се дължи на забавяне при публикуване на стенограмите от някои от тях, но е възможно да става въпрос и за липса на информация след обновяването на уебсайта на парламента. Това се случи през май тази година за цена от близо 150 хил. лв. без ДДС. Тогава редица IT специалисти посочиха технически проблеми с функционалността и сигурността на страницата. 

*Данните за заседанията са актуални към 22.12.2021 г.

**Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.