Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Какви цели трябва да си постави България след присъединяването си към НАТО и Европейския съюз? Как промяната да продължи във външната политика. С хора, които доскоро са я правили или наблюдавали, ще поразсъждаваме над това днес.

„На първо място: трябва да има външна политика, защото такава отдавна няма - каза пред Клуб Z Николай Младенов, бивш министър на отбраната и на външните работи и бивш специален координатор на генералния секретар на ООН за Ирак и след това за Близкия изток. - Трябва с участието на всички ангажирани с външната политика и националната сигурност на България да се направи много сериозен анализ на геополитическата среда, в която живеем в момента. Тя е много различна от тази през 90-те години на миналия век“.  

„Първо – България отново да има своя външна политика - каза в отделен разговор с нас Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи, днес директор на Института за икономика и международни отношения. -Защото през последното десетилетие тя предпочете да разтвори своите позиции в общоевропейските, а не да аргументира подходи, особено по отношение на Балканите и Черно море, които да намерят място в позициите на ЕС“.

„Второ, трябва да се промени начинът на правене на външна политика и тя да се генерира във Външно министерство - добави той. - Иначе казано, тя да бъде професионална, държавна и последователна, а не персонална, хаотична и аматьорска. Като същевременно българската дипломация се приведе в съответствие със Закона за дипломатическата служба“.

По-високо билото, майстори

Българската външна политика се нуждае от по-висока амбиция. Северна Македония, Шенген и отпадането на американските визи са важни, но не могат да изчерпват усилията ни на международната арена и да бъдат доминанти. Трябват по-големи и дългосрочни национални цели като например членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а защо не и в далечна перспектива - в Г-20. 

Не се смейте. Така се смяха на Соломон Паси, когато  преди 30 години в парламента той предложи за първи път България да се присъедини към НАТО. Днес никой не помни тези, които му се смяха, а той вече има запазено място в историята. Без голяма цел няма големи постижения. Така мисли и самият Паси днес: 

„Най-големият проблем на България - от 1 януари 2007 насам - е липсата на нова осъзната и мащабна цел - каза пред нас бившият външен министър от правителството на Симеон Сакскобургготски. -Защото няма попътен вятър за безцелния кораб, за който се всяка вълна може да бъде унищожителното му цунами, вместо импулс към целта“.

„Това люшкане засега се ограничава донякъде от членството ни в НАТО и ЕС, което е спасителна но постепенно изхабяваща се спирачка - добави той. - Но е жалко прахосване на ресурс да ползваме ЕС и НАТО като спирачка пред поредния хазартен национален експеримент, вместо като мощен лост за реформи и напредък. Окуражаващо е, че все още има хора и организации, като Атлантическия клуб, които продължават да изпреварват бъдещето и раждат проекти и идеи, на които все някога ще им дойде времето и ще се намери мястото“.

Българо-българската война

Нека да си спомним, че външната политика е продължение на вътрешната. Не може да има успешна външна политика страна, която няма общ проект за бъдещето си, в която липсва фундаментален консенсус за мястото ѝ в света. Присъствието на партия като „Възраждане“ в парламента, а и някои изказвания от най-високи места в държавата показват, че има още да работим за националното ни съгласие по основополагащи въпроси като членството на България в Европейския съюз и в НАТО и влизането ѝ в  еврозоната.

„Смятам, че България трябва да заживее като интегрална част от Европейския съюз и НАТО - каза пред Клуб Z Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ. - Това е голямата ни мъка - такова двойнствено съществуване. Опасявам се (при новото правителство - б.р.) да не се получи по по-софистициран, по по-интелигентен начин това ходене на въже, което живяхме едно десетилетие при Бойко Борисов и което беше абсолютно видимо. Никого не сме излъгали в тия години“.

В условията на все по-изострящо се световно противопоставяне между демокрации и автокрации е време България да скъса окончателно с „мостовата“ психика, с илюзията, че недоскъсаните връзки от и със съветската епоха могат да бъдат наш специфичен национален капитал, че можем да посредничим между Изтока и Запада и да принадлежим едновременно и към двата свята, вземайки най-доброто и от всеки от тях. 

Реалността е, че при тази разкраченост не сме в нито един от тях пълноценно и получаваме най-лошото и от единия, и от другия. Дори да легнем пред краката им в „мостова“ поза, никой няма да иска да мине по нас. Те си говорят или се саботират и заплашват пряко. Могат и без българите.

За да имаме успешна външна политика, трябва да свърши тридесетгодишната българо-българска война. Когато вътрешната политика е сведена до „изчегъртване“, външната се изражда в търсене на външен покровител за него. Това води до слаба преговорна позиция по всички въпроси.

“Не можем да разчитаме, че вътрешните ни проблеми ще бъдат решавани отвън“, каза Младенов.

„Необходимо е подобряване на координацията между институциите. Не е в интерес на държавата разминаването в позициите на парламента, изпълнителната власт и президентството“, каза Джема Грозданова, бивша зам.-председателка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и бивша председателка на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание.- ЕС и НАТО концентрират огромна сила “за добро”. Трябва да станем ефективен и активен член на двата формата. Не трябва да забравяме, че Русия анексира част от Украйна. Не трябва да се толерират такива действия и процеси заради интереси. Трябва да развиваме стратегическото партньорство със САЩ в интерес на България - в областта на отбраната и върховенството на закона“.

„България трябва да изгради устойчива политика срещу всякакво коруптивно руско влияние у нас. Русия трябва прагматично да се признае като сериозна заплаха, но тази заплаха не бива да се идеологизира и вкарва в играта русофили-русофоби“, каза енергийният експерт Юлиан Попов, бивш служебен министър на околната среда и водите. 

Малка, но полезна, а не малка и безполена

Целите на външната политика трябва да продължават вътрешната - България да изнася повече и с по-голяма печалба, българите да живеят по-добре, държавата да гарантира сигурността им. 

„Външната ни политика трябва да целѝ да създава пространство на сигурност около България. Това означава да няма конфликти в региона - каза Младенов. - Тя трябва да помага на българската индустрия да открие нови пазари по света извън Европа“.

Кои са потенциалните ни пазари по света? Перифразиран, този въпрос ще прозвучи така: Кои са качествените и конкурентоспособни български продукти и какво правим светът да научи за тях? Къде са нашите изгубени експортни пазари извън ЕС, където хората още помнят България? 

„България трябва най-сетне да се заеме с дипломатическа подкрепа на българския бизнес в чужбина. На успешния български бизнес, не на приятелския. Външната ни политика трябва силно да се икономизира“ - каза Попов. - Имаме нужда от прагматична и икономически базирана политика към Северна Македония и другите страни на Западните Балкани. Историята да остане на историците“. 

Очакванията към българската външна политика трябва да надраснат сегашния си битово-потребителски хоризонт - тук да ни дадат визи, там да ни отпуснат някое евро повече. Това повече не може да се смята за постижение. Дори да сме все още най-бедните в Европейския съюз, сме членове на най-богатия икономически и политически блок в света. Това значи, че не сме сред най-мизерните и най-страдащите на планетата. Трябва да престанем да се държим като бедни роднини. Да мислим за себе си не само като обект на политика, а като неин субект - със собствена роля, влияние, интереси.

„Българският външен министър би следвало да отива в Брюксел с позиция, а не да се връща с такава -каза Кючуков. - Би било неразбираемо, ако България продължава да няма свой анализ и предложения по проблемите на сигурността в региона - отчитайки ескалацията на конфронтацията с Русия, мигрантската криза, огнищата на напрежение в Близкия изток. Впрочем, точна това се очакваше от нас при влизането ни в ЕС и НАТО – да дадем добавена стойност за общите позиции по тези въпроси въз основа на своя опит и традиции“.

„България следва да се стреми да възвърне позициите си на регионален фактор – да не забравяме, че тя стои в основата на развитието на регионалното сътрудничество, но през последното десетилетие не е регистрирала нито една своя инициатива на Балканите - добави той. - Освен това – двустранното сътрудничество със съседните страни и други наши партньори да отиде отвъд събитийността и всяко посещение на високо ниво да води до обсъждането и решаването на конкретни въпроси, поставени в дневния ред от българска страна и отчитащи българските интереси. Защото нерядко през последното десетилетие както динамиката, така и дневния ред на двустранния диалог следваше интересите на нашите партньори. С други думи, България да има проактивна, а не реактивна външна политика“.

България трябва да постави външната си политика в глобалния контекст - колко тежим в региона си, какво правим по световни въпроси като климата, какво даваме за дигиталния преход и за решаването на кризи, съответно - какво искаме насреща. 

„Трябва да спрем да се страхуваме от света - каза Младенов. - Трябва да помагаме за решаването на конфликти там, където имаме възможност, защото така ще покажем, че сме малка, но полезна страна, а не малка и безполезна страна”.  

Печалният образ

Тежък посткомунистически проблем на България е ниското доверие в нея и стереотипизирания ѝ отрицателен, дори понякога карикатурен образ. 

„В момента има една цел пред българската външна политика - оправяне на имиджа на страната. Защото той е много лош - на най-бедната и най-корумпираната страна - каза пред Клуб Z Георги Готев, издател на Euractiv.bg и старши редактор в Euractiv.com. - Северна Македония е похарчила 56 милиона евро в кампания (да обяснява - б.р.), че България ѝ пречи. България не е похарчила нито един лев за лобиране. Ако са похарчени парѝ, то е било по време на българското председателство на Съвета на ЕС (първата половина на 2018 г. - б.р.) и оттогава - нищо. Никоя нормална държава не прави така, особено, когато има нужда да си оправи имиджа“.   

Въпросът е какво да направим, за да стане актуалният международен образ на България архаичен и неприемлив във важните за страната ни държави. Извън лобирането според Готев трябва и следното:

-Бих посъветвал българското правителство, преди да взема външнополитически решения, да се съветва с мозъчни тръстове. Например на правителството трябва да му е ясно какво печели и какво губи от „македонското“ вето. Да има ясна обосновка, анализ на разходите и ползите черно на бяло.

Не би било излишно също България да се запита кои са големите ѝ имена, получили световно признание - от политиката и бизнеса до науката, изкуствата и спорта. Те трябва да изграждат новия образ на страната ни и държавата трябва да се грижи за това. 

Не може българка да е изпълнителен директор на МВФ и да нямаме никаква полза от това? Това показва дълбок провинциализъм, липса и на амбиция и на въображение. Не може да имаме двама номинирани за „Оскари” и да не капитализираме този факт. Където българи успяват, името на страната ни трябва да се повтаря до втръсване, да стане рефрен, клише, така че да го научат световните медии. Това е национален интерес. Той не може да бъде даван на концесия или под аренда. Той е грижа на държавата и тя трябва да има за него план и бюджет. 

Ако няма, не бива да се чуди защо в информационния вакуум се настаняват лошите новини за страната ни. Това не е, защото някой непременно ни мрази и ни завижда, а защото лошите новини правят заглавия по-лесно от добрите. Лоши новини има навред по света - и сред най-богатите, и сред най-бедните, и сред най-силните, и сред най-слабите. Но само занемарените държави позволяват за тях да има само или преобладаващо лоши новини и пълна липса на добри.

Български лобисти по света потенциално са не само организациите, които промотират срещу заплащане. България може да отглежда свои бъдещи лобисти като отвори университетите си за студенти от цял свят. Не всички могат да отидат в Оксфорд, Харвард и Сорбоната.

От десетилетия българските медии религиозно преписват чуждите. България разказва света на своето население през чужди обективи, с чужди  гласове, с чужди думи, често лошо преведени. Трябва да бъде възстановена  кореспонденската мрежа на БТА. Българите трябва да научават за големите събития от първа ръка, от своя национален източник.

България трябва да разказва себе си на света или поне на Европа и Балканите през своя англоезична телевизия, чрез свои канали в новите медии - не чрез канал на националната за българите в чужбина. Трябва да е ясно, че това не може да бъде комерсиален проект. Той винаги ще бъде субсидиран, защото има стратегическа цел - активно, а не реактивно изграждане на образ на страната ни.

България трябва да излезе от реактивния дефанзивен режим на своята комуникация за света. Страната ни трябва да има свой информационен дневен ред и да го налага. И да го налага така, че той да измести, а не да спори с клишетата като „най-бедна“, „най-корумпирана“, „най-мафиотизирана“ и пр. Когато приемеш спор с някого, първото, което постигаш, е да легитимираш разказа му, а след това - да му дадеш повод и причина да го повтаря. Трябва да имаш свой разказ и да го наложиш в информационното пространство така, че той да измести другия.

Но кой се погрижи досега  да напише и да разпространи българския разказ?

Диаспората

Българските интереси по света са навсякъде, където живеят българи, но не само. Изпращане на учебници и книги, посещения на лидери и политици, девойки в национални носии, хляб и сол и „Облаче ле бяло“ не стигат. България трябва активно и настъпателно да защитава човешките права на сънародниците ни навсякъде, където са нарушени. За какво членуваме в ЕС, ако не използваме това обстоятелство, за да респектираме онези, които не ни уважават достатъчно? 

Наред с това трябва да имаме план как българските общности зад граница могат да  помагат на родината си - включително за това как може миграционната политика да помогне за решаване на демографската криза. Ако някоя страна се държи като мащеха към своите българи, България трябва да им покаже, че е тяхна майка, да защити правата им на място с всички инструменти, които членството в ЕС позволява и ако това не помага, да ги приюти.  

Трябва да използваме предимствата на европейското членство, за да привлечем етнически българи и така да посрещаме предизвикателства като ниска раждаемост, висока смъртност, обезлюдяване, структурна безработица. Посланието, че „България приема“ трябва да стига не до Афганистан, Ирак и Сомалия, а до Украйна, Молдова, Северна Македония, Албания, където хората са наясно, че още дълго ще чакат да видят Европа отвътре, ако изобщо го доживеят.

Европа не е чужбина

„България трябва да разбере добре Европейския съюз и да преодолее своето "външнополитическо" отношение към него - каза Попов. - Ние сме част от ЕС и трябва да бъдем активен, образован и ангажиран член“. 

В Европейския съюз България трябва да спре да бъде обект и консуматор, а да стане субект допринасящ за общия проект. „Каква Европа искаме“ трябва да стане тема на национален дебат. Трябва да го води външно министерство и да го преведе на всекидневен език. Това не бива да бъде тема за затворен и просветен  елит, защото такова капсулиране на европейската тема, отваря широко поле за изява на евроскептицизма и хибридната пропаганда.

„Трябва радикална реформа на дипломатическата служба, рязко издигане на млади хора, образовани на запад“, каза Младенов.

Европа, това не са само политическите семейства. Европа са и държавите членки и на това ниво тя функционира чрез групи по интереси и коалиции. Кои от тях са нашите? Пак целите произтичат от вътрешнополитическия дневен ред.

Франция и Вишеградската четворка в момента са очевидните ни съюзници, когато става дума за бъдещето на ядрената енергетика. Без да подценяваме значимостта на АЕЦ и на газовата ни свързаност и без да се отказваме от тях, трябва да погледнем отвъд амбициите на „големия шлем” и на „хъба“, защото те отразяват руски интереси от въглеродната епоха. Трябва да се готвим за безвъглеродната и водородната. А това не става, като през епохалния строеж на една тръба се сменят няколко правителства.

България трябва да използва максимално географските и климатичните си дадености, за да произвежда възобновяема енергия и да увеличава дела ѝ в своето потребление, като за целта бъдат използвани максимално ресурсите на европейския план за възстановяване. ВЕИ не е само енергетика, не е само климат, а и геополитика, защото ВЕИ означава независимост. 

Друга българска „коалиция“ вътре в ЕС е с държавите в Централна и Източна Европа за засилване на охраната на външните граници на ЕС и за по-строга обща политика на миграция и убежище, която допуска в Европа само мигрантите, които ѝ трябват. 

Трета такава възможна коалиция е пак със същите държави за по-справедливо разпределение на селскостопанските субсидии. 

А може би България е заинтересована и от кооперирането и рационализирането на европейския отбранителен сектор. Потенциално то би могло да позволи придобиване на способности на постижими цени и намиране на ниши на българските предприятия в този сектор.

„В рамките на ЕС да продължим да подкрепяме процеса на разширяване. Трябва да възприемаме Република Северна Македония като суверенна държава с всичките й права и задължения за Съюза, в който иска да влезе - каза Грозданова. - Емоциите пречат на прагматичната политика. Избързахме с подписването на един договор, който не доведе до развитие в отношенията ни, напротив. Да не очакваме, че Съюза ще приеме да внесе двустранни проблеми в преговорната рамка на РСМ с ЕС“. 

„Трябва да продължим да работим ефективно с Турция - добави тя. - Споразумението на ЕС с Турция помогна много не само на България, а на всички. България е външна граница на ЕС“. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.