Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Новият вариант на вируса SARS-CoV-2 предизвика бурни реакции по света - поредната вълна отминава и досегашният най-опасен и разпространен вариант Делта вече демонстрира способност да направи пробив и при преболедували, и при ваксинирали. Добрата новина беше, че ваксините все още вършеха добра работа, особено срещу тежко преболедуване и смърт.

Лошата новина са множеството мутации на новият вариант, които доведоха до това Световната здравна организация да го обяви за много сериозен глобален риск. При това - още когато имаше под 200 потвърдени случая, мнозинството от тях в Южна Африка.

В следващите седмици ще разберем каква е реалната опасност от новият вариант - когато налице са нови данни. Но производителите на иРНК ваксините - "Модерна" и "Пфайзер"/"Бионтех" - вече заявиха, че разработват нови версии на ваксините си, защото защитата им срещу новият вариант вероятно ще намалее. И тези нови варианти ще са готови само за няколко месеца.

Как е възможно това?

Разработването на базовите иРНК ваксини отне близо година на двете компании - скорост на разработка, която притесни много хора по света, тъй като най-бързите ваксини допреди това бяха създадени за над 3 години.

Причината иРНК ваксините да могат да се създават и променят толкова бързо се крие в гъвкавостта на платформата - което е и причината гигантът "Пфайзер" да започне работа с "Бионтех", компания, създадена специално за иРНК разработки, нещо, което важи и за "Модерна".

иРНК платформите обаче се разработват десетилетия преди COVID-19 да се появи. В годините преди пандемията "Бионтех" работи върху грипна иРНК ваксина. Именно гъвкавостта и бързината на технологията е причината "Пфайзер" да започне работа с германската компания моментално, още преди да са разписани нужните документи, за ужас на адвокатите и на двете компании.

В добавка, в разработката на ваксините бяха налети огромни суми - над 1 млрд. долара във ваксината на "Пфайзер", например. Именно това е ключовият фактор за бързото разработване и тестване - парите.

иРНК, или информационната рибонуклеинова киселина, е методът за вкарване на конкретно вещество в клетките. В случая с ваксините срещу COVID-19, това е шипчестия протеин, с който са "въоръжени" коронавирусите (откъдето идва и името им), и с който навлизат в клетките. иРНК често се нарича "биоплатформа", т.е. система, която може бързо да бъде приспособена към различни нужди. След като базовата платформа за вкарване на веществото в клетките ни е готова, единственото, което трябва да се направи, за да се ползва тя за друга болест, е да се смени веществото.

Това означава, че основната работа по разработката на ваксината вече е свършена. иРНК позволява ваксината на практика да се препрограмира - като софтуер. Вадиш едно парче, слагаш друго. Разработчиците от "Модерна" дори наричат това "plug and play", като устройствата, които просто свързваш в USB порта на компютъра си и работят, без нужда от никакви допълнителни инсталации.

Омикрон е различен, но не толкова различен

Новият вариант B.1.1.529 е по всяка вероятно по-инфекциозен от досегашните. За момента това е единственото, което знаем за реалния му ефект върху хората, макар първоначалните данни от ЮАР да сочат, че повечето заразени са по-млади хора и го карат по-леко.

Притеснението на вирусолозите идва от факта, че Омикрон има над 50 мутации, 26 от които са уникални за него, а 30 са свързани именно със шипчестия протеин, за който ваксините ни подготвят.

Въпреки това, подчертават специалистите, Омикрон все още е SARS-CoV-2. Множеството мутации не променят факта, че става дума за същия вирус, макар и различен щам.

Това означава, че промените, които "Модерна" и "Пфайзер"/"Бионтех" трябва да направят в базовата си ваксина, са сравнително малки и напълно осъществими за няколко месеца.

"Модерна" вече направи нова версия на ваксината за друг вариант

В началото на тази година "Модерна" вече се сблъска с тази задача - нов вариант на вируса, който може да бъде по-опасен и да пробива защитата на ваксините.

Това беше B.1.351, или вариант Бета, появил се също в ЮАР. По първоначални данни той беше 50% по-заразен, или с 20% по-голям шанс за пробив. Поради тези притеснения, американската компания се захвана бързо да създаде бустер, който да действа точно срещу този вариант.

И го направиха - първите тестове започнаха през февруари. В крайна сметка вариантът Бета се оказа доста по-безобиден, и новата буустерна доза не бе произведена.

"Пфайзер"/"Бионтех" също бяха готови да произведат нова версия на ваксината си заради Делта - като тогава обявиха, че ще им трябват само 95 дни, или малко над 3 месеца. В крайна сметка изследванията показаха, че защитата от ваксините в голяма степен се запазва и няма нужда от нова.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.