Какви трябва да бъдат отношенията между България и Русия, проектите на Китай и политиката ни спрямо Република Северна Македония.

Това бяха някои от по-любопитните теми, които бяха обсъдени на последните проведени преговори между потенциалните коалиционни партньори - ПП, БСП, ИТН и ДБ.

Общ език

Още в самото начало на общата дискусия всички партии фиксираха външнополитическата ориентация на България - да бъде "субект, а не обект" в отношенията си с партньорите от ЕС и НАТО. 

Единственият приоритет, който бе фиксиран с определен срок, бе изрично определен от повечето присъстващи за най-важния на страната ни - присъединяването към ОИСР до 2023 г. Други споделени цели бяха присъединяването на България към Шенген, еврозоната и стремеж към реформиране на миграционната политика на ЕС, така че да стане по-солидарна към граничните държави членки.

Бяха подкрепени множество мерки за подпомагане на исторически възникналите общности в Сърбия, Албания, Украйна, Молдова и Румъния. Бързо бяха приети мерки, с които да се подобрят консулските услуги в чужбина, като тук дори имаше любопитно съчетаване - идеята на ИТН за "мобилно приложение" бе комбинирано с идеята на ПП "доброволен регистър" на българите в чужбина.

По-голямата част от споровете бяха семантични - обвързани с интерпретацията на една или повече думи в предложенията на участниците и през цялото време се запази уважителен тон на разговор.

Това обаче не предотврати идеологическите сблъсъци по някои въпроси - например Русия и Китай.

Бъдещите отношения с Русия

Логично възникна спор между ДБ и БСП за бъдещите отношения на България с Русия.

За Стефан Тафров развитието на връзките с Москва трябва да се случи едва след като Русия започне да зачита международното право.

"Тя е анексирала Крим. Така че няма я предпоставката, за да се възстанови диалогът", подчерта Тафров.

"Години назад имаше много нормален диалог между САЩ и СССР, въпреки че международното право зачиташе независимостта на прибалтийските републики. Трябва да сме реалисти", отвърнаха от БСП.

Митова (ИТН) посочи, че няма проблем София да развива връзки с Москва в рамките на членуването си с ЕС и обясни, че тя по този начин разбира този приоритет. 

"Аз не съм убеден - аз го разбирам като двустранен диалог. Защото в края на краищата има рамки, в които сме поставени и спазваме, но това не пречи ние да имаме по-активен диалог по някои теми. Има страни, които в нито един момент не са прекъсвали диалога, както ние го направихме. В рамките на европейската политика имаш възможност за маневри", каза Вигенин.

Тафров се съгласи на добавката "в рамките на политиката на ЕС".

Споровете обаче продължиха - от БСП бяха добавили отделни поточки за развитие на отношенията между София и Москва в разлини области - култура, образование и други. 

"Защо само за Русия? Да го направим и за Германия, за Щатите", предложи Тафров. "Аз имам принципен проблем, че третираме Русия различно от нашите партньори, за които не казваме нищо".

Кирил Петков увери, че различните форми за сближаване могат да бъдат добавени и при други партньори.

Вигенин пожела да отправи коментар.

"Ние смятаме, че България като страна член на ЕС трябва да полага усилия да отмени санкциите от едната и другата посока. Тези санкции не постигат своя ефект. Този инстумент не работи. Той е в ущърб на гражданите. Затова го имахме като формулировка (премахването на санкциите) и затова той е важен за нас".

Асен Василев помоли да не се навлиза в теоретични спорове. Последва консенсус по редица въпроси като дипломатическото разрешение на конфликта в Източна Украйна (Минския процес) и подкрепата на исторически възникналите български общности в чужбина.

Но темата "Русия" отново се завърна с гръм. БСП предложи България да заеме активна роля за деескалацията на напрежението между Русия и Украйна и за намаляване на противопоставянето на Русия и НАТО в Черно море.

"За нас е проблематичен въпросът за противопоставянето между Русия и НАТО в Черно море. Като държава нямаме интерес от това. Това не означава отказ от ангажиментите ни към НАТО. По някакъв начин бихме искали да го кажем това".

Отговорът на Тафров не закъсня.

"Чакайте малко. Ние сме НАТО. Ние сме НАТО. Тук е концептуален въпрос. Ние сме НАТО. България е НАТО. Ние имаме проблем с това - отново говорим за България като отделна от двете основни организации, в които принадлежи, като посредник между тях. Може да говорим за деескалация до толкова, до колкото тя става благодарение на политиките на ЕС и НАТО", обяви той.

"Аз искам да се поуспокоите малко. Никой не поставя под съмнение челнството ни в ЕС и НАТО. Черноморска държава е България, ние все още сме суверенна държава, доколкото знам. Решенията в Брюксел не ги взима НАТО. Като черноморска страна имаме интерес за деескалация", отвърна Вигенин.

Между репликите на двамата Петков и Василев се опитаха да формулират възможно най-абстрактната точка, в която де факто единствено да се казва, че България има интерес от мир в региона. Но Тафров упорито настояваше изрично да се подчертае, че не може да се "говори за деескалация без да се говори за ЕС и НАТО".

"Отиваме в крайности. Не може да говорим за сътрудничество с Русия и да споменаваме НАТО.", възропта Вигенин.

Накрая Асен Василев откри своеобразната "златна среда" и продължилата десетки минути спор по темата "Русия" приключи.

"Подкрепа за деескалация на напрежението в рамките на ЕС и НАТО".

Добър Китай, лош Китай

Особено интересно бе разделянето на лагери по темата "Китай".

Първоначално Стефан Тафров (ДБ) предложи точката:

"Взаимноизгодно сътрудничество с Китай в синхрон с подхода на ЕС", заяви той и посочи, че добавката на Съюза е важна, тъй като това ни дава допълнителна тежест при отношенията с много голяма държава.

Тук Асен Василев отвори кутията на Пандора с невинния въпрос:

"Може ли да добавим тук форми на взаимно сътрудничество чрез проекти като 17+1".

Тафров и Димитър Гърдев (ИТН) възроптаха - посочиха, че това е "дискусионен формат", бе даден и пример с лошия опит на Черна гора от сътрудничеството си с Китай.

"Аз подкрепям идеята да споменем този формат. Разбирам, че може да има възражения, но ние сме участници в този процес, подкрепяме го и не сме склонни да го преразгледаме. Ако предлагате да излезем - това е друго", заяви Вигенин и посочи, че България е домакин на този формат. "Наясно сме, че не може да имаме политика с ЕС, която да е в разрез с европейската, но пък да чакаме за разрешение за всичко. Ясно е, че някой не гледа с добро око, но Централна и Източна Европа има различно отношение", добави той и дори настоя да се изредят

В крайна сметка компромис бе достигант много по-лесно, отколкото при Русия - бяха махнати както позоваванията към ЕС, така и изричното изброяване на проекти като 17+1 и "Един пояс, един път".

"Климата на враждебност" в Република Северна Македония

Темата за Република Северна Македония бе оставена най-накрая заради големия брой предложения на отделните партии. Впоследствие обаче се оказа, че много от идеите съвпадат - настояване да се спазва договора между София и Скопие, да се приеме пътна карта с ангажименти, да се провежда по-добра комуникационна кампания със съюзниците от ЕС, за да разберат позицията ни, защита на правата на етническите българи в РСМ и други.

Въобще по темата за интегрирането на Западните Балкани имаше малко разногласия. Всички партии подкрепят присъединяването на страните от региона към ЕС, но закономерно бяха предоставени най-разнообразни аргументи - докато ДБ акцентира върху ограничаването на влиянието на външни сили, които не са партньори на България и съюза (вероятно Русия и Китай), то БСП се фокусира върху теми като свързаността чрез изграждането на Коридор номер 8.

Тафров предложи да бъде въведено словосъчетанието "климат на враждебност" към етническите българи в РСМ, срещу който България да води активна борба.

Димитър Гърдев (ИТН) пък предложи "да стъпим на основни европейски изисквания" в документи като Европейската харта за правата на човека, които достатъчно ясно забраняват нарушенията, които съседката ни извършва.

Може би най-важният момент от дискусисята по тази тема бе ангажимента на Кирил Петков да постави двустранните комисии в сектори като бизнес, икономика и история в определен график, така че срещи да се провеждат всеки месец.

Какво предложи ДБ

В самото начало на преговорите Кирил Петков предостави възможността на ДБ като най-малка партия да представи приоритетите си. Сред тях централно място заемат активната подкрепа за задълбочаването на интеграцията на Западните Балкани в ЕС, засилено участие в структурите на ЕС и НАТО, конструктивни отношения, основани на спазването на международното право с държави като Русия, Турция и Китай, отваряне към държави, с които България не поддържа кои знае какви връзки - от Азия, Африка и Латинска Америка.

Тафров подчерта необходимостта от това България да не бъде "балансьор" между ЕС и трети страни на Съюза. Напротив - активно да се интегрира, като се присъедини към Шенген и еврозоната и не допуска да бъде от губещата страна в случай на "Европа на две скорости".

ДБ предлага формулиране на пътна карта, в която да са вписани исканията към РСМ, които да бъдат разбираеми от РСМ, годни за публична комуникация в Скопие, София и Брюксел и измерими в обозримо бъдеще. 

"Такава пътна карта, интегрирана в процеса на преговори, ще може да ни позволи да наложим последващо блокиране, ако условията не се изпълняват по график."

Какво предложи ИТН

Димитър Гърдев обяви, че вижда много общи приоритети между ИТН и ДБ. Това бе най-видно в сегмента на партията на Слави Трифонов, в който се обсъждаше геополитическата ориентация на България. Бяха защитени санкциите срещу Русия (предмет на последвалия спор), бяха предложени мерки, с които да се задълбочи интеграцията на страната ни в ЕС и превръщането й в регионален център. 

Голямо внимание бе обърнато за реформи на МВнР. 

Това е нетипична тема за такув тип преговори. Считаме, че проблемите на нашата дипломация е неправилното функциониране на самото ведомство и тежкото услови на труд. Трябва да се разработи програма за кариерно развитие на младите дипломати.

Павела Митова даде за пример конкурсите за назначаване на стажант-аташета, в тези конкурси фигурират интересни въпроси, които се считат за "обща култура". 

"Интересното е, че всяка година този тест е издържан с отличие от доста деца на политици, дипломати и бизнесмени със съмнителна квалификация. Това поставя въпросът за възможните корупционни практики в МВнР и неговите назначения, връзкарството и политическите протекции. Следователно ние считаме, че МВнР се нуждае от една модерна професионализация на дипломатическия състав". 

Тя посочи, че много добри български дипломати се пенсионират всяка година и те не са замеnени по достойнство.

"Изискванията към кандидатстващите за стажант-аташета е да владеят минимум два чужди езика и да имат образователна квалификация магистър. Трудно е да убедиш млад човек да избере да не се развива в частния сектор, а да продължи с 1300 лв. Българските дипломати са сред най-ниско платените в държавната администрация".

Но има функциониращ начин за изстрелване в кариерата за малцина. 

"Има и втори вариант за придобиване на дипломатически ранг - т.нар. конкурси за хора със специфични умения. Тези конкурси са създадени от МВнР, за да необходимостта да подсигуряват кадрите си с редки езици или наиситна специфични умения, което си е заложено в курса. Чрез тези конкурси служителите директтно придобиват по-висок дипломатически ранг и не минават през дипломатическата цедка да бъдат стажант-аташе за 1300 лв. Този тип конкурси са се превърнали в идеалната вратичка за назначаване на точно определено лице, приятели на дипломатическата класа, жени с разкрепостено разбиране за растеж в кариерата или дъщери и синове на партийни функционери".

Митова предложи и други реформи, свързани със структурата и функционирането на МВнР, които бяха подкрепени на думи от Кирил Петков, но той посочи, че това е въпрос, който съответната служба трябва да реши. Единствено като приоритет впоследствие залегна утвърждаването на професионалисти в дипломацията.

Какво предложи БСП

В изложението си Вигенин бегло засегна НАТО и то само при споменаването, че отношенията на България със САЩ трябва да са както двустранни, така и чрез механизмите на организацията. За сметка на това по-подробно бяха описани предложенията за обвързването на България със стратегически врагове на алианса като Русия и Китай.

БСП предлага да се нормализират отношенията с Русия, като за тази цел бяха представени два елемента: развитие на приоритетни сфери на сътруднчество в икономиката, енергетиката, културата и образованието. Вторият елемент – поетапна отмяна на санкциите на ЕС и реципрочна отмяна на руските санкции срещу съюза.

"България трябва да работи и за задълбочаване на иконимическото сътрудничество с Китай – в сфери като здравеопазване, култура, земеделие и други. Не политики, които са в разрез с ЕС. Трябва да търсим разрширяване на това сътрудничество в рамките на многостранните формати на сътрудничество. Няма защо да се въздържаме. Не знам защо България се оказа страната, изостанала най-много в това отношение. Имаме поле за изява и това трябва да бъде направено".

БСП също отправи реверанс към някои от предложенията на ИТН, в частност реформите на МВнР - 

"Трябва да се пресекат тенденциите за политизация на българската дипломатическа служба", призова Вигенин. "Това е стара слабост на МВнР". 

Любопитен момент в изложението на социалистическата партия бе предложението да се въведе в българското законодателство всички елементи от небезизвестната Истанбулска конвеция, които имат връзка с домашното насилие и насилието върху жени.

Какво предложи ПП

Презентацията на ПП бе последната и най-кратката. Отвъд вече многократно споменатите клишета за евроатлантически курс на България Даниел Лорер постави като акцент изчистването на имиджа на България в чужбина.

Кирил Петков добави, че стремеж на партията да популяризира страната в света като най-бързо оттървалата се от високи нива на корупция.

Друга цел на ПП е да се използват държавните институции като МВнР, за да се привлекат чуждестранни инвеститори.

Бе поставен фокус върху изграждането на "доброволен регистър", където те да могат да включат местоположението, местоработата и квалификациите си.

България също трябва да е готова за променящия се политически климат в ЕС: новото правителство в Германия и президентските избори във Франция през април 2022 г.

Също като останалите партии ПП призова да се засили икономическата, транспортна, енергийна и културна връзка на страната ни с нейните съседки.

Петков предложи идеята "Фонд Стамболов" - да се предлагат стипендии за българи, които да завършат образованието си в елитни университети и след това 5 години да работят в България.