Невиждан от години силен идеологически дебат, няколко ексцентрични решения, много предстоящи анализи и едно предупреждение към бъдещите министри - "Това ще бъдат най-трудните 4 години от живота ви". Това накратко са акцентите от поредния и последен кръг преговори за съставяне на коалиционно правителство. Днес "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" обсъждаха сектор "Финанси", който трябва да обедини в разумна фискална дреха всички предложения на другите общо 17 работни групи. 

Най-важните изводи от днес - нито една от четирите преговарящи партии няма намерение да пипа размера на преките данъци, ДДС ставката вероятно ще остане непроменена тази година, пенсионната система рано или късно ще трябва да се реформира, преразпределението няма да надвишава 40% в некризисните години, "главата" на сегашния таван на Максималния осигурителен доход ще падне. Освен това - всички се обединиха около желанието да се подобри работата на регулаторите, да се затегне контрола в НАП и другите приходни агенции и да се спре - веднъж и завинаги - изтичането на средства на данъкоплатците. Дали всичко това е възможно - предстои да разберем. 

Актуализация на несъществуващия закон за бюджета

Едно от най-странните решения, които бяха взети днес, бе да се сложи дата за актуализация на бюджет 2022 и то преди въобще да е внесен дори проект за него. Припомняме, че финансовото министерство е готово с рамка, но упорито отказва да я покаже пред обществеността, вероятно заради категоричното желание на евентуалният нов финансов министър - Асен Василев, да предложи своите виждания. 

Причината за предложението бюджетът да се актуализира през юли на 2022 г. е фактът, че в много комисии от преговорите бе решено да се направят анализи по отделните секторни политики, които да залегнат в общото управление, но тези анализи ще станат готови до юни. Така например днес не бе взето решение за увеличаване на праговете за семейното подоходно облагане, както искат от БСП и ИТН, но общото усещане е, че това все пак ще се случи при актуализацията. 

Що се отнася до макрорамката за следващата година, партиите си стигнаха ръцете на идеята да се държи дефицит между 3,5% до 4,5% от БВП и с времето той да се консолидира, така че да достигне до максимален таван от 1,5% през 2024 г. Тук БСП загуби битката, защото предложението на левицата - както винаги е било - бе да се отвърже кесията и да не се гледа на ниските дефицити като на свещена крава. 

В същото време левицата успя да се пребори за незаписване в споразумението за таван на преразпределението през бюджета до 40% в кризисни години и бе решено, че този таван ще бъде съобразен спрямо политиките на другите комисии, тоест, че той може да нахвърли с малко този процент. 

Днес стана ясно и че всички биха желали новият бюджет да бъде приет до края на годината, но и че всички разбират, че това не е възможно. Така че бе сложена точка, която да ги накара да побързат до края на януари. Това означава, че през първия месец на следващата година ще се изпълнява Законът за бюджета за 2021 г. 

Данъчно-осигурителна война 

Данъчните предложения преминаха сравнително леко през комисията, като бе взето решение да не се правят резки движения поне през 2022 г., а за преките данъци дори не стана дума. Тук интересното е, че "тараните" на левицата в лицето на Румен Гечев и Драгомир Стойнев дори не отвориха дума за прогресивно данъчно облагане, защото бе ясно, че такова желание ще торпилира моментално преговорите. Вместо това обаче, БСП очевидно следва последователно завоя на своята лидерка в националистически спектър, защото предложи някои промени по унгарски модел. Например - нулева ставка на подоходния данък за всички лица до 26 години. Това, разбира се, не бе прието от мнозинството. 

Желанието на БСП да се въведе пълно диференциране на ДДС, особено за храни и лекарства срещна хладно отношение в другите партии, а Асен Василев обясни, че европейските страни вървят към формиране на единни ставки и зарязване на разбиващия модел. В крайна сметка стана ясно, че засега ще се запази сегашния модел. 

Категорично е желанието на всички да вдигнат прага на регистрацията по ДДС до 100 000 лв. през 2023 г. и плавното му повишение до 166 000 лв. през 2024 г. 

Истинската война настъпи обаче при обсъждането на пенсионната система и повдигането на прага на максималния осигурителен доход. Там се очертаха три групи, които следваха плътно идеологическите си линии и превърнаха дебата в истински политически спор. БСП, както приляга на лява партия, поиска вдигането му рязко до 3600 лв. или направо неговото отпадане, ПП и ИТН - като партии заявяващи се по-скоро в центъра поискаха той да е коефициент от средната работна заплата, а Георги Ганев и Мартин Димитров от "Демократична България" защитиха дясното виждане за непипането на МОД в условия на криза. 

Конкретно - Асен Василев предлага този коефициент да бъде точно 2,3, което означава вдигане на МОД до около 3450 лв. спрямо сегашните нива на средната работна заплата. Според Василев това е логично и няма да доведе до допълнително натоварване на работодателите, нито на работниците. Той изчисли, че това е ръст на МОД с точно 14%, колкото е ръстът и на СРЗ. 

Георги Ганев от ДБ обаче заяви, че това е нередно в година на криза и стигна по-далеч, защитавайки тезата, че идеята на пенсионната система не  е пенсионерите да живеят много добре, а да ги изведе от бедност. Той заяви, че високоплатените специалисти трябва, ако искат да живеят добре, след пенсия да спестяват докато работят - учебникарски пример за дясна пенсионна политика. 

Василев контрира моментално: 

"Няма общо с кризата, хората на максималния осигурителен доход не са в затруднение! Айде стига глупости! Искането за замразяване на максималния осигурителен праг е чист лобизъм".

Идеологическият спор продължи още известно време, особено след като Ганев направи и забележката, че системата е толкова сбъркана, че промяната на прага на МОД ще доведе единствено до това, че хората с по-богати доходи ще плащат пенсиите на хора, които крият осигуровки.

БСП през цялото време защитаваше тезата за справедливостта на увеличението на МОД в общия микс и за това, че скокът е важен за самите осигуряващи се. 

В крайна сметка компромис имаше - МОД ще бъде вдигнат с коефициента предлаган от Василев, но само при гарантиране, че системата отчита индивидуалния принос на всеки и няма да ощетява никого. Или казано просто - витиевата формулировка с пожелателен характер, която не е ясно как точно ще бъде изпълнена. 

Очевидно стана ясно и че засега няма как да се увеличи вноската към частните пенсионни фондове и то без да се увеличава общата тежест (тоест - да стане през преразпределение на сегашната вноска), но пък може би ще се даде възможност на частните дружества да инвестират малко по-агресивно парите, така че да носят по-голяма доходност. 

Минималната работна заплата за 2022 г. ще бъде 700 лв., а след това ще върви по формула за нейното определяне. 

Държавата ще каже довиждане и на данъчни екзотики като "Данък уикенд" и Данък "лихва по депозитите". Ще се изработи и законодателство, което да направи и фактически възможна данъчна отстъпка за дарения. 

Що се отнася до т.нар. необлагаем минимум - той най-вероятно ще стане факт, но може  би не от 2022 г. Идеята е той да е около 500-550 лв. за всички, което на практика означава по-малък авансов данък от 50 лв. месечно. 

Твърд курс към еврозоната

Всички обещаха да продължат твърдия курс към еврозоната, но и да направят подходяща информационна кампания, както и оценка на рисковете. 

Всички подчертаха ангажимента на България към Валутния борд до влизането в зоната, както и към фиксирания курс лев-евро. Това бе по-скоро упражнение по популизъм, защото такова решение вече е взето от Народното събрание. 

Другото

Асен Василев за пореден път поиска криминализиране на плащанията под масата на заплати и за работниците. Ограничението за плащания в кеш над 10 000 лв. остава, освен това банките ще са длъжни да декларират пред НАП всички такива еднократни плащания. 

Злополучната Наредба Н-18 отива завинаги на бунището на историята, се разбраха още днес кандидатите за власт. 

Изводите

Фискалната стабилност остава приоритет, но поне през 2022 г. тя ще продължи да бъде разхлабена. Някои от разходващите средства политики на БСП ще минат, други - не. Държавата ще продължава да покрива основните социални разходи и дори ще ги увеличи, вероятно след актуализацията. 

Държавните предприятия ще бъдат подложени на строг контрол, какъвто на теория би трябвало да има и днес. Някои от тях може да излязат и на борсата. 

Огромна част от мерките ще се анализират, други просто няма да бъдат въведени скоро, а трети - може да увеличат дълговото бреме и да попречат на консолидацията на дефицита. Основен приоритет за всички - преодоляване на корупцията и кражбите. 

Изводът от днес е, че колкото и партиите да гледат оптимистично на преговорите, основните разделителни линии пред тях остават и формирането на дългосрочните политики на база философия на държавното управление ще бъдат трудни за постигане. Всички се съгласиха, че имат много работа, а предстоящите времена бяха обобщени в едно изречение от Кирил Петков, който се обърна към всички бъдещи министри: 

"Предстоят ви най-тежките четири години от живота ви!"