Вие внасяте пари в една институция срещу обещанието в бъдещ период да получите доходност. Тази институция не инвестира парите ви, така че да изкара печалба, а ги раздава на други хора, които преди вас са получили същото обещание. Когато дойде вашият ред да получите парите си с доходност, институцията взима от други хора срещу ново обещание и дава техните пари на вас. И така без нито един лев да бъде инвестиран в нещо реално, което да произведе реална доходност. През цялото това време, директорите и/или акционерите на институцията отклоняват определени суми за собствените си джобове, без реално да правят каквото и да било в полза на внасящите пари. Институцията и системата колабират, когато чакащите пари с доходност реално станат по-малко от новите, вързали се на обещанието и внасящи пари.

Не, горното не е описание на Националния Осигурителен Институт, а на престъпната схема на Чарлс Понци, който успява да открадне десетки милиони долара по този начин преди век в САЩ. Понци е осъден на десет години затвор.

Като схема олидарното пенсионно осигуряване не се различава особено от схемата на Понци.  Всеки човек внася пари срещу обещанието след няколко десетки години да получи същите пари с доходност и то само под условие, че живее достатъчно дълго. Внесените от него пари пък се дават на днешни пенсионери, които преди десетки години като работещи са получили същото обещание. И когато внасящите станат по-малко от чакащите да получат, солидарното пенсионно осигуряване започва да колабира и да разчита на субсидия от други данъци или от нови държавни дългове.  Разбира се има една голяма разлика – и тя е че държавата може да увеличи данъци и да взема заеми и по този начин да отложи фалита на схемата  за в бъдеще.

В България (и не само) солидарното пенсионно осигуряване практически е фалирало. Млако цифри от самата НОИ и НСИ. Наетите по трудови и граждански договори в България са 2 250 000. От тях около 550 000 са на бюджетна издръжка, тоест те са нетни получатели на пари от тези 1 700 000 които не са в публичния сектор, Към 30 септември 2014 година броя на пенсионерите е 2 181 000, изплащат се 909 000 инвалидни пенсии (в доста ромските махали почти всеки ром е изписан за инвалид и то тежък) като някои пенсионери вземат по повече от една пенсия.. На всичкото отгоре, средната възраст на пенсиониране е малко над 56 години (за сравнение, в ЕС е 61, а в САЩ е още по-висока) и се увеличава непрекъснато, поради множеството вратички и пролуки в системата. През 2013 година средната ефективна възраст за пенсиониране в Бълагрия е 56,2 години, като две години по рано е била 56,9 години, тоест „реформата” по профсъюзен начин през последните 3 години води ди намаление на възрастта за спонсориране. 

На фона на тази картина, надали е изненада, че половината от парите за пенсии в България идват не от вноски в НОИ, а от други данъци и а понякога и от нови държавни заеми. И също така, надали е изненада, че няма как самите пенсии да се увеличават съществено, когато НОИ е пробит от специални  и политически интереси, така че да подкупува ромски махали и работещи в определени професии избиратели и т.н., докато реално внасящите в него намаляват.
Разбира се, някои политици и групи от специални интереси (като синдикатите) осъзнават, че огромното мнозинство български гласоподаватели, които са в пенсионна или предпенсионна възраст, чакат от тях повишаване на пенсии. И следователно започват да се оглеждат за свободни пари, които да пренасочат към НОИ и обслужването на краткосрочен политически интерес за вдигане на пенсии преди предстоящи избори. Така се ражда и текущата схема на синдикатите, която има потенциала да се превърне в един от най-големите икономически грешки за изминалите 25 години – съществена част от 8 милиарда лева спестени лични пари да бъдат прехвърлени към НОИ, като управляващите политици ще могат да ги раздаде ударно преди следващите местни и парламентарни избори на сегашни пенсионери, инвалиди, псевдо-инвалиди, роми и други.

И ще се похвалят, че е спаднал дефицита както в НОИ така и в държавния бюджет. Друг е въпроса, че това спадане ще бъде еднократен акт и след това ще започне отново да ръсте дефцита в НОИ ако няма реална реформа.

Разбира се, както всички други промоцирани от популисти схеми, тази също ще бъде извършена с галещи ухото лъжовни приказки за светли бъднини. Например:

1. Синдикатите казват, че така НОИ щял да се конкурира с частните фондове. Но НОИ реално не инвестира пари срещу доходност, а пренасочва пари от текущи вноски и други данъци към текущи пенсии срещу необвързващо обещание за след половин век. Следователно, НОИ може да обещае и 30% доходност на година и примерно 10 000 лева пенсия на месец след 50 години. В същото време фондъв в който е вашата лична пенсионна сметка ви дава ежегодишен отчет за доходност и можете да прехвърлите всяка година партидата си при конкурент, ако не сте доволен. А веднъж отишла партидата в НОИ, от там връщане няма.

2. Синдикатите казват, че така щяло да има избор. Но защо тогава чрез закон ще се прехвърли принудително в НОИ всяка партида, ако до 1 година всеки човек не препотвърди вече направения избор на частен фонд? Отговорът е прост и го знае всеки психолог – опцията по „default“ е много по-мощна от всяка друга опция, която изисква активен избор. Дали от незнание, дали от наивност, много хора няма да си препотвърдят частния фонд и парите им ще отидат в НОИ. А от там връщане няма.

3. Синдикатите казват, че така щяло да има по-високи пенсии. Но за кого и кога? Да, ако се прехвърлят 2,3 или 4 милиарда лева през следващата година от фондовете управляващи личните ни пенсионни вноски към НОИ, НОИ ще може да преразпредели повече пари за сегашните пенсионери, инвалиди, фалшиви инвалиди и безработни. Ще има някакво доволство до изборите, но след това тези пари ще свършат. И когато дойде време НОИ да изплаща обещаните допълнителни пенсии след няколко години, а той не може да изплати без допълнителна субсидия (от други данъци или държавен дълг) дори сегашните, какво правим? Много хора ще се „събудят“ тогава, осъзнали грабежа, но както се знае, веднъж влезли парите им в НОИ, от там връщане няма.

Истината е проста – в името на краткосрочни политически интереси, синдикатите предлагат да сринат дори крехките наченки на справедлива пенсионна реформа към по-голяма тежест на личната спестовност, избор и конкуренция. Отново всичко се върши „в името на народа“ и наистина част от политиците, пенсионерите, инвалидите, безработните и фалшивите инвалиди ще бъдат щастливи 2-3 години, докато не бъдат изхарчени прехвърлените от фондовете към НОИ пари. А след това НОИ просто ще се срине тотално, пенсионерите ще бъдат заковани на минимална държавно-субсидирана пенсия, работещите в напреднала възраст ще са загубили всякаква надежда за приемлива пенсия, а младите ще си затвърдят мнението, че няма абсолютно никакъв смисъл да се занимават с политика, избори и демокрация. И ще продължат да хващат пътя към държави в които популизма не властва. Кои са тези държави ли? Богатите държави по света.