„[През] 90-те години имаше висока безработица. Беше момент, в който нямаше кой да ти даде работа, ти трябваше да си измислиш сам. И аз си я измислих. В началото беше просто начин да спасим семейните финанси, защото бяхме младо семейство с малко дете. Наш приятел направи фирма, към която работихме до момента, в който се дипломирах [през] 1994 г. [През] 1995 г., след като не успях да стана учител, след като получих предложение за работа в ресторант, което отхвърлих на секундата, направих самостоятелна фирма и започнах с книгите на площад „Славейков“.“

Четвърт век по-късно Бистра Шокарова си дава сметка, че е имала огромен късмет, защото на площад „Славейков“ продава книги до сергията на Делчо Чапразов – писател и книжар и – по думите ѝ – един от стожерите на разпространението на българска литература там. 

Този „комшулук“ донякъде предопределя професионалния път на Бистра. В онези години тя още не знае върху продажбата на какви книги да се фокусира. Контактът с Чапразов и неговите приятели я провокират да обърне специално внимание на българската литература. 

През 2001 г. този фокус води до отварянето на „Български книжици“ – книжарницата на ул. „Аксаков“ 10, непосредствено до небезизвестната градинка „Кристал“, която предлага панорама от български художествени и нехудожествени произведения и специализирани издания в областта на историята, психологията, социологията, философията, киното и др.

Средище за българска и научна литература

Общуването с Делчо Чапразов и компания не е единствената причина Бистра да избере да се концентрира върху продажбата на българска художествена литература, към която добавя и панорама от смятани за „нетърговски“ и по-трудно откриваеми специализирани заглавия. Тя си спомня, че навремето книжарница „Български писател“ първо се мести от ул. „Ангел Кънчев“ в апартамент, а впоследствие затваря окончателно. 

На практика центърът на София остана без място за българска литература, което е „нелогично, такова нещо не бива да се допуска“, казва Бистра.

Бистра там, където се чувства най-добре – в своята книжарница.

Приблизително по същото време тя попада на телевизионен репортаж за най-продаваните книги в Англия и още няколко държави – навсякъде начело на класациите са произведения на местни писатели. Това контрастира с българската реалност през първото десетилетие на прехода, когато, окрилени от поразхлабения контрол върху книгоиздаването след 45 години комунизъм, много българи преоткриват света извън пределите на България през четенето на чуждестранна литература. А днес тя е многократно по-достъпна както на хартия, така и под формата на електронни и аудиокниги, което според Бистра е безценна привилегия.

„Аз идвам от времето, когато имаше една книжарница в квартала ми, която имаше една секцийка с историческа литература и толкоз. Като ми казваха родителите ми, че чуждият език е прозорец към света, аз се чудех къде е тоя прозорец. За какво ми е да уча английски, като няма с кого да си говоря, няма какво да прочета или да чуя на английски? [Има] огромна разлика [между] тази свобода, притока на информация в момента [и оскъдния избор преди години].“

Бистра, която завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“, отбелязва, че българинът чете и се интересува от българска история, а в последните години се отваря и за чуждата история.

„Не знам [обаче] кога ще преоодолем може би най-големия дефицит – ние най-малко знаем за съседните държави. Знаем повече за Щатите, Русия, Англия, Франция, но какво се е случило в Гърция и Сърбия повечето хора нямат идея.“

Макар и малка, книжарницата на Бистра побира хиляди книги. Като прибавим и заглавията, които се съхраняват в склад и се доставят само при поискване, клиентите могат да избират измежду около 50 000 заглавия. Опциите за покупка са две: на място или през сайта на книжарницата. При онлайн поръчки клиентът може да си вземе книгите от книжарницата или да заяви доставка до адрес, включително в чужбина. Бистра споделя, че от чужбина постъпват поръчки и от чужденци, които се интересуват от теми като комунистическия период в България и православна литература. Изпращали са книги чак до Китай и Япония.

Сред най-продаваните книги на съвременни български писатели в „Български книжици“ са „Физика на тъгата“ на Георги Господинов и „Възвишение“ на Милен Русков.

Любовта е любов, но и бизнесът е бизнес

Бистра признава, че „Български книжици“ е продукт по-скоро на любовта ѝ към книгите и готовността ѝ да се труди упорито, отколкото на бизнес нюх.

„Що се отнася до чисто финансова[та] обосновка [на бизнеса], хал хабер си нямах. Гледах книжарницата, представях си колко книги може да има в нея и не можех да си представя какъв оборот би правила. Оказа се, че когато вече я имаш, пак е трудно да си представиш. Много промени има. Достатъчно е малко дъжд да завали и оборотът пада наполовина. Напече слънце – същата работа. Съобщят по новините, че вдигат [цената на] парното – същата работа.“ 

Като всеки предприемач, дръзнал да премине от идея към действие, Бистра се приспособява към спецификата на сектора, в който работи, в движение. Тя отдава успеха на начинанието си на три фактора: верни клиенти, отличителен профил и непреходния чар на хартиената книга.

„Имаме история зад гърба си, имаме вярна аудитория. Никой бизнес не може да оцелее без редовни клиенти. Второто е тематиката. [Голяма част от специализираната литература, която предлагаме,] няма да се появи онлайн – ще ви сканират книга за [самопомощ], но разкопките от Долно нанагорнище никой няма да ги направи в електронен вид – или [поне е] много малко вероятно. Третото е любовта към хартията, която може би полека-лека ще прерасне в любов към произведение на изкуството, наречено книга. [Една] красива книга, която можеш да подариш на някого, трябва да е [на] хартия.“

Както може би се досещате, пандемията от коронавирус през изминалите 16 месеца и последиците от нея за икономическия, социалния и културния живот в страната подлагат на изпитание Бистра и екипа ѝ. 

От наредбата, издадена от здравния министър в началото на пандемията, не ставаше много ясно дали книжарниците извън големите търговски центрове имат право да работят, но ние затворихме за няколко седмици, защото хем нямаше клиенти, хем екипът ни се поуплаши, казва собственичката на „Български книжици“. 

За да поддържа бизнеса, тя изразходва парите в личната си сметка и краткосрочния кредит за оборотно финансиране, който тегли. Стъпва си на краката благодарение на помощта в размер на 10 000 лв., която получава по програмата за подкрепа на бизнеса за преодоляване на икономическите последствия от пандемията, и на въведената през юли 2020 г. по-ниска ставка на ДДС върху книгите, която е в сила до края на 2021 г. 

Независимо от сътресенията, които предизвиква COVID-19, всъщност най-тежкият период за „Български книжици“ обхваща последните няколко години преди пандемията.

„[Имаше] страшно текучество на хора, не можех да закрепя екип, който да работи повече от година заедно. [В] един период идваха и си отиваха в рамките на няколко месеца, което е много потискащо за работодателя, защото това е един червен картон, който постоянно ти дават. Не мога да разбера къде беше проблемът. По-скоро става дума за съчетание между това, че браншът не може да предложи кой знае какви заплати, второ, има много романтично отношение към него, включително и аз [тръгнах с тази представа] как стоиш между много книжки и ти самият си четеш книжки. Четеш си книжки, ако нямаш работа; като нямаш работа, скоро си фалирал. Имаш ли работа, нямаш време да ги четеш, трябва да ги подреждаш, поръчваш и т.н. Част от хората, които идваха с такова романтично настроение, се разочароваха и си тръгваха.

Но най-неприятно е безотговорното отношение – идва, за да погледне за какво става дума, и си тръгва, не си дава сметка, че докато го обучаваш, ти работиш вместо него и [му] плащаш заплата. Икономическата [грамотност] въобще я няма. Хората не знаят какво е ДДС, какво е цена на едро, цена на дребно – най-елементарни неща, без които няма как да работиш. Докато минеш през това, за да стигнеш до книгите, се налага да започнеш отначало. Младите са в своето право, че трябва да погледнат повече работни места, за да изберат къде и какво да правят с живота си, но не може да правиш това през три месеца и същевременно на края на една година трудов стаж да искаш повишение на заплатата“, казва Бистра, която в крайна сметка съумява да изгради надежден екип, споделящ сходни виждания.

Реална необходимост, а не фантазия

Бистра се надява пандемията скоро да отшуми, за да можем всички ние да вършим работата си спокойно и да общуваме свободно. Това, което не желае да вижда втори път, са пустите улици, които заварва в онези тягостни вечери през пролетта на 2020 г. по пътя към дома, след като е обработвала поръчки и е правила заявки в книжарницата до късните часове на деня. В нейните очи пандемията има само един плюс – обръщането на още повече хора към книгите. Но това не я изненадва, „защото по-карантиниращо занимание от четенето на книга почти няма“.

В по-широк план собственичката на „Български книжици“ се притеснява за последиците за издателите и книгоразпространителите от утвърдилата се в последните години практика на някои големи книжарници и издателства да привличат клиенти с чести и големи отстъпки. Според нея тази практика отчасти води и до най-големия фалит в бранша у нас – този на книжарници „Пингвините“ през 2012 г.

„Отстъпките са една наклонена плоскост, която води само надолу. Определяй си цените нормално и тогава няма нужда да правиш отстъпки“, казва Бистра, която посочва и друга спорна практика – повишаване на цените в съчетание с постоянни намаления от 20% до 50%, което навежда на мисълта, че по-високата първоначална цена е изкуствена.

Бистра е настроена оптимистично за бъдещето на „Български книжици“. Този оптимизъм е подхранван от убеждението ѝ, че книжарницата разполага с най-ценния актив за всеки един бизнес – лоялни клиенти. 

Наличието на тези клиенти и дълголетието на „Български книжици“ доказват, че преди две десетилетия интуицията не е подвела Бистра – столицата на България очевидно наистина се е нуждаела от книжарница, в която българската литература заема централно място.

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).