Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Когато през март 2012 г. създават Facebook страницата „Българска история“, Иван Кънчев и Марио Мишев нямат никаква представа, че предприемат стъпка, която ще предопредели посоката на професионалното им развитие.

Тогава двамата са ученици в 12. клас във 9-а ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“. В класацията на любимите им предмети историята безспорно заема първото място, до голяма степен заради  преподавателя, когото те много харесват. С напредването на втория срок двамата се готвят все по-усърдно за кандидатстудентския изпит по същия предмет в „СУ. Св. Климент Охридски“.

Марио Мишев и Иван Кънчев

Водени от любовта си към историята, Иван и Марио решават, че искат да разпалят интереса и на други хора към миналото на родината ни. Създават Facebook страница, тъй като в онзи период това е най-лесният и ефективен начин да достигнат до възможно най-много българи. Там започват да популяризират събития и личности от миналото на България чрез постове, които включват текст и колажи. В начинанието им помага и един от братовчедите на Иван.

През 2013 г. Иван и Марио разгръщат хобито си със стартирането на bulgarianhistory.org –образователен сайт, където представят българската история по един по-систематизиран начин чрез увлекателно поднесени материали на достъпен език. Текстовете са на вътрешни и външни автори, специалисти и неспециалисти, но минават през редактор.

Осем години по-късно bulgarianhistory.org продължава да изпълнява ролята на визитка на „Българска история“. В същото време „Българска история“ вече е не просто образователен сайт, а стегната и ефективна структура, която съчетава нестопански и търговски дейности. 

Риск печели, риск губи

Окрилени от успеха на сайта, през юни 2013 г. Иван и Марио, заедно с техен съмишленик, учредяват Сдружение „Българска история“.

„Цялото ни студентство [мина] под знака на „Българска история“, която винаги е заемала по-голямата част от деня ни“, казва Марио.

Иван и Марио следват в СУ „Св. Климент Охридски“. Иван учи международни отношения, а Марио – политология. Двамата са съквартиранти, което засилва още повече присъствието на „Българска история“ във всекидневието им. С наближаващото приключване на студентската им идилия обаче си дават сметка, че е време да определят посоката на кариерното си развитие.

„Първо беше въпросът „Дали?“, защото невинаги сме приемали „Българска история“ като възможен източник на нашите доходи“, казва Марио, който днес е маркетинг мениджър на сдружението и на фирма „БИ 93“ ООД, през която „Българска история“ осъществява своя издателски бизнес.

„Зададохме си добрия въпрос: „Ако правим нещо друго, дали ще бъдем толкова щастливи?“. Отговорът, съвсем очаквано, беше „Не“ и трябваше да измислим как да капитализираме, това което сме създали. Най-лесният начин не беше да продаваме краставици и домати, а книги. Ние не направихме рязък завой, [при] който аудиторията ни да каже: „Довчера [правехте историята] увлекателна, а от днес ни искате пари“. Ние продължихме да правим същото. Просто им дадохме опция да ни подкрепят, ако желаят, като купуват [книги и други продукти на историческа тематика].“ 

Изпълнени с младежки оптимизъм, те регистрират фирмата със стартов капитал от два лева и произвеждат първите си продукти със собствени средства.

„Искахме да развиваме проекта и виждахме смисъл в това, казва Иван, който е управител на сдружението и директор на фирмата. „Не се замисляхме толкова за бъдещето, тогава и възрастта ни го позволяваше. - [Започнахме] с един календар, който беше успешен и ни позволи да създадем друг продукт – стенна карта [на България], след това една детска книжка и така. Фактът, че [един] продукт чисто финансово излизаше на положителен резултат, ни позволяваше да реинвестираме в следващ. Ако един продукт се беше объркал и не се беше реализирал така, както искахме, щяхме да закъсаме доста сериозно.“

Положително влияние върху бизнеса оказва разпознаваемостта на „Българска история“ като бранд с няколкогодишна история. 

Основна роля за утвърждаването му изиграват уроците по родолюбие, които Иван и Марио изнасят пред ученици и учители в училища в цялата страна.

Урок по родолюбие, Панагюрище, 2016 г.

Българският екип на румънския автопроизводител Dacia подкрепя инициативата им, като им осигурява автомобил и поема разходите за гориво. За няколко години двамата провеждат над 300 урока в различни точки на България, както и пред представители на българските общности в Атина, Солун, Димитровград (Цариброд), Мюнстер и Кеймбридж.

Vivacom също им подава ръка под формата на финансиране на проекти като документалния филм „Швейцарецът с българско сърце“ (2014) и поредицата „Легендите оживяват“. Друг партньор на „Българска история“ е вече несъществуващата телевизия BiT, която през 2016-2017 г. излъчва рубриката „Историята оживява“, водена от Иван и Марио. 

В периода 2016-2018 г. „Българска история“ издава пет броя на едноименното си списание, посветени на теми като 138-годишнината от Освобождението на България и Васил Левски.

Устойчив бизнес = творческа независимост

Активната издателска дейност на „Българска история“ датира от втората половина на 2017 г., когато екипът създава обособен електронен магазин и полага основите на партньорства с големите книжарници в страната. 

Първата книга на „Българска история“ е „Китка здравец“ (2017) – сборник с 37 разказа на починалия през 2009 г. военен историк Петко Йотов. Иван и Марио я преиздават по случай 70-годишнината от рождението му. 

Добрите продажби ги подтикват да се фокусират върху преиздаването на заглавия, които не са налични на пазара или се намират трудно. Впоследствие преиздават и книги, които са налични на пазара, но които те смятат, че заслужават по-естетически издържани издания. Пример за такава книга е „Помни войната – съвети за строеви офицери“ (2018) на полк. Борис Дрангов. 

Основното предизвикателство при преиздаването на книги е уреждането на авторските права. За целта „Българска история“ издирва наследниците на автора на книгата. Когато не намира такива, екипът се свързва с Министерство на културата, което прави справка и ги свързва с наследниците на авторите. При липсата на такива издателството плаща такса на държавата, която се явява приемник на правата върху техните произведения.

Наследниците на авторите първоначално се изненадват, когато ги потърсим, но повечето от тях приемат предложението ни за преиздаването на книга на човек от рода им с отворени обятия, казва Марио. - Някои наследници дори не искат пари за правата, добавя той, но „Българска история“ настоява да им плати в знак на уважение.

След като издават няколко книги на военна тематика, които традиционно се радват на голям интерес, Иван и Марио отправят поглед към по-широк кръг от теми, за да предлагат по нещо за читатели на различна възраст и с различни интереси. Добавят и заглавия на съвременни автори, които се издават за първи път. В портфолиото им присъстват исторически приказки за Самуил, Калоян и Симеон, „Писмата на Левски“, „Хумористична история на българите“, „Българските конституции“, луксозно фототипно издание на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски в превод на новобългарски от ас. д-р Димитър Пеев, „Репортажи от войната“ на Джеймс Баучер и др.

Най-успешната книга на издателството до този момент е „Първите дами на Средновековна България“ (2020) на Пламен Павлов – над 10 000 продадени копия само за шест месеца. Марио я определя за „красиво изключение“, тъй като останалите популярни заглавия на издателството достигат продажби от порядъка на 4000-5000 екземпляра, при това по-бавно.

В края на 2020 г. „Българска история“ получава награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост на Асоциация „Българска книга“. Наградата е израз на признателност към усилията на издателството за поддържане на колективната ни памет за периода между двете световни войни чрез издаването на книги като „Спомени – Димитър Пешев“, „Бурни времена“, „Септемврийски дни“, „Тристахилядна София и аз между двете войни“ и „Жертвено поколение. Спомените на една концлагеристка“.

„Вече можем да си позволим – и сме го правили – да издадем заглавие, което просто искаме да издадем, без да ни интересува до голяма степен как ще се реализира“, отбелязва Иван.

„Знаем, че някои заглавия нямат огромен пазарен потенциал, не се знае дали дори ще се избият [разходите], но ние ги смятаме за важни. Успехът на комерсиалната ни издателска дейност ни позволява да сме по-независими в останалата дейност, която развиваме.“

Освен издаването на по-малко комерсиални книги добрите финансови резултати на бизнеса позволяват на екипа да инвестира време и усилия в разработването на образователни игри.

Идеята за разробатването на настолни игри на историческа тематика се ражда, след като с „Българска история“ се свързват ученици от 19 СУ „Елин Пелин“, които създават игра под ръководството на учителя си Калин Радулов. Иван и Марио харесват „Цар на историята“ и впоследствие играта е издадена от „Българска история“ и Клуб за настолни игри „Абордаж“ в партньорство с Vivacom. 

Оттогава „Цар на историята“ претърпява няколко тиража и води до разработването на още три игри – „Битката за Балканите. Ерата на Калоян“, „Юначе“ и „Хайдути“. Те генерират големи приходи, казват Иван и Марио, но са и много трудоемки и с производствена цена от три до пет пъти по-висока от тази на книгите. Затова издателството може да си позволи да пуска по една или максимум две игри на година.

Растеж в условията на пандемия

Пандемията от коронавирус нанесе сериозен удар на българското книгоиздаване в резултат на първоначалното затваряне на книжарниците и по-ниските продажби след отварянето им. Повечето издателства веднага инвестираха ресурси в подобряване на онлайн присъствието си и най-вече в продажбите на книги през сайтовете си. 

„Българска история“ не прави това – просто защото го е направила три години по-рано.

„Един от плюсовете да започнеш да правиш издателство през 2015-2016 г., е [това], че не си обременен от тенденциите в българското книгоиздаване в последните 20 години, казва Марио. - [Другият плюс] е, че сме млади и имаме отношение към технологиите. Успяхме да вдигнем изключително добър онлайн магазин от гледна точка на функционалност. Бумът на онлайн поръчките миналата година, за който всеки говори, но за който не всеки беше готов, при нас е факт. Може би нямаше да успеем да отговорим, ако тепърва трябваше да дигитализираме бизнеса си.“

Иван допълва:

„Според мен едно издателство без качествен онлайн магазин много трудно може да оцелее. Не го казвам само във връзка с COVID-19 и книжарниците, които имаха проблеми, а защото така имаш директен контакт с читателите, които взимат книгите, които сте издали.“

Продажбите през електронния магазин и огромният интерес към няколко заглавия помагат на „Българска история“ да компенсира спада в приходите си в седмиците след обявяването на извънредно положение в страната през март 2020 г. Издателството тепърва ще започне работа по приключването на финансовата 2020 г., но очакванията на Иван са приходите да надхвърлят 1 000 000 лв (спрямо 891 000 лв през 2019 г.)

Днес екипът на „Българска история“ се състои от 12 души на трудов договор. Трима от тях постъпват на работа през последната година. Издателството работи и с външни сътрудници – автори, редактори, консултанти дизайнери на игри и др. – и с партньорски фирми, които от години се грижат за финансовите и юридическите аспекти на бизнеса.

През юли 2020 г. „Българска история“ отваря и собствена книжарница в центъра на София.

„С Иван имаме такова мислене: когато печелиш, трябва да рискуваш [с ясното съзнание,] че тези пари можеш да ги загубиш, с цел да спечелиш повече в бъдеще, обяснява Марио. - [Откри] се възможност за инвестиция в нещо, което сме мечтали да имаме. Разбира се, моментът беше подходящ. Без да коментирам цялостната данъчна политика на правителството, конкретно намаляването на ДДС-то се отразява много добре на всеки издател. Видяхме колко бихме могли да спестим, защото [тази] мярка е до края на 2021 г., и си казахме: „Не е проблем да пробваме. Така или иначе тези пари планирахме да ги дадем за данък, сега ще ги дадем за нещо, в което има потенциал.“

Първоначално в книжарницита продават 5-6 души от екипа на „Българска история“, в това число и Иван и Марио. Работят на смени, като целта е да опознаят по-задълбочено този аспект на бизнеса, за да могат да се критукват взаимно по градивен начин и да се грижат още по-добре за клиентите си. Впоследствие назначават книжари, но няколко души от екипа продължават да работят по няколко часа седмично в книжарницата.

В условията на пандемия „Българска история“ провежда и кампанията „БлагоДари с книга“. Чрез нея издателството събира 10 465 лв. (20% от стойността на поръчките на продукти на издателството в празничната онлайн кампания за Деня на народните будители), които дарява на МБАЛ „Иван Скендеров“ в град Гоце Делчев.

Съставките на успеха

Близо девет години, след като създават Facebook страницата „Българска история“, Иван и Марио имат пълно право да се гордеят с резултата.

За този период „Българска история“ издава 100 образователни продукта, включително над 60 книги, и изгражда солидно онлайн присъствие: безплатна образователна платформа със 7000 дневни посещения, страници във Facebook и Instagram съответно с над 380 000 и 30 000 последователи, YouTube канал с над 63 000 абонати и подкаст.

От 2020 г. „Българска история“ поддържа и профил в Patreon – американска платформа за подкрепа на творци от цял свят. Там всеки може да подкрепи усилията им по създаването на анимационни исторически видеоклипове чрез месечно дарение. Това вече правят над 55 души, които даряват общо по близо 800 евро на месец. Екипът се радва най-вече на броя на подкрепилите ги до този момент, а не толкова върху размера на даренията им, защото една от основните цели на „Българска история е да изгражда общност.

„Видеосъдържанието е много важна част от дейността ни“, обяснява Иван. „Виждаме, че учениците гледат [клиповете], което е най-готиното, така че това [направление] ще продължава да се развива.“

Чудите се на какво се дължи успехът на „Българска история“? Комбинация от благоприятно стечение на обстоятелствата, постоянство, коректни отношения между членовете на екипа и с всички партньори и клиенти на издателството и удобен за ползване електронен магазин.

„Ако сега или след 5-10 години тръгвахме да навлизаме [на пазара], вероятно нямаше да успеем, смята Иван. - Нямаше да успеем, защото има утвърдени имена, няма много ниши, които да заемеш. За щастие ние успяхме да заемем [такава] ниша [като] профилирано и посветено на българската история издателство. Горяхме в това нещо и искахме да го правим като хората. Когато човек подхожда с тази мисъл, нещата могат да се получат.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл [email protected] (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.