Проваля ли се единственият досега успешен опит за демокрация в Арабската пролет? В Тунис президентът Каис Сайед обяви в неделя, че прекратява пълномощията на парламента за 30 дни, уволнява премиера Хишем Мешиши и че ще поеме изпълнителната власт с помощта на нов премиер.

Сайед, който е специалист по конституционно право, обяви, че действа съгласно член 80 на приетата през 2014 г. демократична конституция на страната, която му позволява да вземе извънредни мерки в случай на непосредствена заплаха за сигурността на страната.

С действията си президентът реагира на многохилядни протестни демонстрации с искания за разпускане на парламента, където мнозинство има умерено ислямистката партия "Ан Нахда" ("Възраждане"), смяна на политическия режим и привличане под отговорност на виновните за влошаването на здравната и социално-икономическата ситуация в републиката.

Председателят на парламента Рашид Гануши, който е лидер на "Ан Нахда" започна мълчалив протест през сградата на парламента, която е блокирана от военни и полиция. Привърженици на президента и на правителството се сблъскаха вчера край парламента, замеряйки се с камъни и бутилки. Наблюдателите виждат риск страната да бъде погълната от вътрешен конфликт и хаос, които могат да сложат край на единствения дотук сравнително успешен опит за демокрация в започналата през 2011 г. от Тунис Арабска пролет - поредица от бунтове срещу многогодишните авторитарни лидери в арабския свят.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел призова днес парламента на Тунис, разпуснат от президента Каис Сайед, да възобнови дейност възможно най-скоро, предаде БТА.

"ЕС наблюдава събитията много внимателно, демократичното развитие на страната трябва да се запази, необходимо е да се спазват върховенството на закона и конституцията, като се уважават исканията на народа, добавя той.

Призоваваме за възстановяване на стабилността на институциите, особено на парламентарната дейност, за спазване на основните права и за въздържане от всякаква проява на насилие", допълва Борел.

Неукрепналата демокрация в Тунис, единствената оцеляла след Арабската пролет, е в криза, президентът пое извънредни правомощия, пише днес в заглавие и "Вашингтон пост", цитиран от БТА.

Вестникът отбелязва, че сегашната криза е най-сериозното изпитание за институциите в страната след прехода към демокрация преди десетилетие.

Изданието обръща внимание и на първата реакция на САЩ на събитията, дошла от Държавния департамент, където са заявили, че първо трябва да бъде направен правен анализ, преди американското правителство да може да определи дали случилото се е преврат или не.

Ако Вашингтон признае събитията за преврат, това може да постави под въпрос помощта от САЩ за Тунис. Изданието припомня в тази връзка, че след революцията от 2011 г. Вашингтон е отпуснал над 1,4 милиарда долара за подпомагане на северноафриканската страна, включително стотици милиони под формата на военна и друга помощ в сферата на сигурността.

Демокрацията в Тунис е пред рухване, президентът се намеси, за да поеме контрола, пише "Ню Йорк таймс", също цитиран от БТА.

Изданието отбелязва, че действията на Сайед заплашват единствената демокрация, макар и крехка, появила се след протестите от Арабската пролет преди десетилетие, посочвайки, че Сирия, Йемен и Либия след това са били съсипани от гражданска война, в Египет опитът за демокрация е бил смазан от контрареволюция, а в държавите от Залива протестите бързо са били потушени.

Вестникът допълва, че в страната, от която е тръгнала Арабската пролет, дори и остатъците от революционните идеали вече са поставяни под съмнение, което представлява според изданието сериозен тест за ангажимента на правителството на Байдън към демократичните принципи в чужбина. Сегашните събития представляват рязко изостряне на неколкомесечна политическа криза, която в някои отношения тлее още откакто през 2011 г. тунизийците са свалили диктатора Бен Али с надеждата за повече свободи и по-добър живот.

"Ню Йорк таймс" коментира, че макар и в Тунис да са налице много от атрибутите на демокрацията, страната е била измъчвана от висока безработица, икономически застой и корупция, което е накарало мнозина да се запитат дали революцията си е струвала.