Дипломи, много дипломи. Много езици и много чужди компании. Малък административен опит и много, много неизвестни. Така може да бъде обобщен накратко икономическият и финансов проектокабинет, представен вчера от лидера на първата политическа сила у нас "Има такъв народ" - Станислав (Слави) Трифонов.

Изпънат пред черния фон зад себе си, гледащ право в нагласеното пред него аутокю, шоуменът политик изненада всички, като заяви, че потегля по пътя на правителство на малцинството, без коалиции и без дори намек за разговори с потенциални партньори. 

Като оставим настрана арогантното поведение на победителя - да представи правителство, без дори да е изчакал изборните резултати, да предяви претенция да управлява сам с под 70 депутати в парламентарната си група и с екип с минимален публичен опит, Трифонов даде ясно да се разбере едно - неговият кабинет смята, ако бъде конституриран, да направи голям завой - завой надясно. 

Косвените данни за намеренията му ги имаше и преди вчерашния ден, но проектоминистрите му, тези които имат публична биография, ги потвърждават. Тези, които нямат пък - компенсират с опит в частния сектор, в компании, които говорят сами за себе си. 

Най-много информация за бъдещето на икономиката и финансите под управлението "Василев", ако все пък бъде съставено, обаче дойде от три отказа. От отказите на служебните министри Асен Василев, Кирил Петков и Николай Денков да станат част от правителството, предложено от Трифонов. 

Изводите - в края на текста, но все пак е добре да кажем отсега: намеренията не са изпълнения. А "Има такъв народ" тепърва и по трудния начин ще разбере какво означава да "правиш политика". 

За кожата на банката

Приватизация, концесиониране, намаляване на администрацията и бизнеса във властта. По-дясно от това - здраве му кажи. Изброените от Трифонов вчера приоритетни задачи ясно показаха, че екипът, избран от него, смята да действа радикално на няколко икономически полèта, опитвайки се да извлече максимална полза за минимално време. Остналите важни задачи са обикновен популизъм - астронавти, македонци и таблети за всички ученици са всичко друго, но не и сериозна политика днес, в България. Балансът на приоритетите, представени вчера, показва, че очевидно сериозната част е останала в полето на бъдещия проектопремиер - Николай Василев, а несериозната - в ръцете на сценаристите в тъмни облекла. 

Приватизацията на Българска банка за развитие не е изненада, от гледна точка на последните скандали около нея и от гледна точка на мнението на самия Николай Василев. През последните месеци той многократно е застъпвал  тази теза, твърдейки, че насърчителните банки са опасни за здравето на икономиката. В подобен дух са изказванията и на проектоикономическия министър Любомир Дацов. 

От електорална гледна точка, подобен ход също е симпатичен на повечето хора, които така и не разбраха кому е нужно съществуването на държавна финансираща институция, която не спира да ражда скандали. 

От практична гледна точка, приватизацията на такъв тип предприятие е политическа задача. Според плановете на Трифонов преминаването на банката в частни ръце трябва да стане на два етапа - през стратегически инвеститор, който да получи 51% собственост и втори - през игра на Българската фондова борса. Тук проблеми колкото щеш. Стратегическият инвеститор немимуемо ще попадне под ударите на политическата конкуренция, който и да е той. Българската фондова борса има дневен оборот колкото Женския пазар, както твърди популярната шега в средите, така че изкупването на дела на банката ще бъде на изключително ниска цена, поради ниската ликвидност на пазара. 

Трето - съществува реален риск за замитане на следите на отговорните за създалата се в ББР ситуация, ако се тръгне на бърза и необмислена приватизация. Пишещият тези редове многократно е заемал позиция за продажбата на банката, но това трябва да се случи след консенсус и след довеждане докрай на разследванията около институцията. При всички положения обаче - ходът е рязко вдясно и пропазарен. Поне на теория. 

Именно заради различия по формата на управление на ББР и може би най-популярният министър на служебното правителство - Кирил Петков, е отказал пост в кабинета на Слави. Той е привърженик на оставането на банката в държавни ръце след оптимизиране на нейната работа, каквото той реално вече успя да направи. Според Петков страната има нужда от насърчителна банка, която да финансира рискови стартиращи компании с евентуален висок марж на добавена стойност. 

Вечните магистрали

После идва старата идея за концесионирането на магистралите у нас. За целта, разбира се, те първо трябва да бъдат достроени. От изказването на Трифонов вчера останахме с впечатление, че той смята, че това може да бъде направено доста бързо, но фактическата обстановка в страната показва, че това не е възможно. Законодателният и бюрократичен шум в сектора затлачва изключително много процеса, а за промяната му той ще има нужда от другите парламентарни групи, които да прокарат идеите. Съществува реален шанс за провал. 

Освен това не е напълно ясно как концесионирането ще се случи. В България вече действа тол система, която, макар и злополучна, е вече платена и се оперира от външна компания. Тук юридическият батак ще бъде огромен, а неясната подкрепа за кабинет на малцинството допълнително може да влоши ситуацията. Все пак - отново категорично дясна мярка, която обаче лесно може да бъде политически оспорена. Републиканската пътна мрежа е обект на националната сигурност, а поставянето ѝ в частни ръце определено губи веднага гласовете на БСП. 

Администрацията, която никой не пипа

Административната реформа, която предлага Трифонов, е твърде неясна, за да бъде коментирана в цялост, но заявката е за рязко орязване на щата на държавните служители и преминаване към дигитална форма на управление. Че това е така, разбрахме не от Трифонов, а от служебният мининистър на финансите Асен Василев. Той обяви, че е отказал участие в правителството на Василев, защото имал разминавания във визията за свиването на разходната част на държавата. Очевидно Трифонов и компания имат "агресивно" виждане за намаляване на разходите, докато Асен Василев е бил за по-балансиран подход. 

Всъщност Трифонов и неговият екип много отдавна говорят за раздутата администрация в своето шоу, критикувайки опитите на предишни управляващи да запазват, дори да разширяват нейната база, печелейки така нейните гласове. Сценаристите на Слави, които по презумция са по-радикални, дори са стигали до откровени обиди към работещите в сферата, стъпвайки на популярни анекдотични сцени от живота на хората и гишетата. 

Каквото и да говорим обаче, докато нямаме конкретни планове, всичко остава в сферата на разказа - аз срещу държавата и статуквото. При всички положения това ще най-трудната част от приоритетите на Трифонов. 

Тук сериозен отпор ще дойде от синдикатите, които няма току-така да предадат администрацията, а отделни техни представители вече направиха негативни коментари в своите лични фейсбук профили. Освен това администрацията има навика на вътрешно съпротивление срещу реформите, така че екипът на Трифонов тепърва ще разбере какво означава политическа битка. 

Освен това балансът между откровено нужната оптимизация на държавните служители и прекомерното им орязване е сложна материя, в която е нужен опит и познание за машината на публичните услуги. Опитът в този кабинет е на страната на Николай Василев, който дори е бил отговорник по една такава реформа в предишни правителства, но някои от министрите нямат дори минимална среща с проблемите. Самият Василев пък не може да се похвали с изключителен успех на своите действия. Общо-взето неговите реформаторски идеи останаха в историята с един неуспешен опит за транслитерация на уличните табели, които след него вече никой не можеше да разчете.

Лицата

Проектокабинетът на Трифонов, в неговата икономическа част, е интересна амалгама от млади и опитни, между мъже и жени. Очевидно административният опит ще дойде от Николай Василев и Любомир Дацов, а нуждата от смяна на лицата и вкарването на нови - от финансовия министър Мария Бойчинова, от МРРБ министърът Михаела Лашова и министърът на енергетиката Красимир Ненов. 

При всички тях обаче има отчетлива прилика - техният десен профил и ангажираността им с либералната икономиката. Николай Василев е очевиден пример за това - проектопремиерът винаги е застъпвал идеите за приватизация и по-малко държава, по-малко преразпределение и повече свобода за бизнеса. Подобно е отношението и на Любомир Дацов, който от години критикува резкия завой наляво, който предприе ГЕРБ - с техните абсурдни идеи за държавни бензиностанции, мегахолдинги във ВиК и абсолютно нелогичните допълнителни пари за пенсионерите. 

Напълно неясна е обаче личността на един от най-важните постове в страната - този на финансовия министър. Младата Мария Бойчинова е абсолютно непозната, а нейните политически виждания - пълна мистерия. Тя е високообразован специалист в областта на финансите, в момента работи в германската Commerzbank в Прага, а кариерата ѝ е преминала през гиганти като "Мерил Линч" и "Джей Пи Морган". Ако стъпим на този профил, можем да заключим, че човек, който е прекарал живота си на фондовите борси, едва ли би имал друг освен десен профил. 

Интересното е, че тя е работила в Expat Capital, където съдружник е самият Василев. Очевидно Бойчинова е негов избор и така се затвърждава усещането, че проектопремиерът смята да ръководи на ръчна министерството. Макар и познато лице, същото се отнася за Дацов, който пък е бил зам.-министър в правителствата, чиито член е бил и Василев. 

Голямото предизвикателство пред Бойчинова, ако бъде избрана, ще започне веднага след встъпването ѝ в длъжност, защото ще трябва да се прави актуализация на бюджета и ще трябва да се реши дали и кои мерки в подкрепа на бизнес и хора да останат. Ще трябва да реши какво да прави с дълга и с дефицита. 

Голямата мъка ще дойде при прокарването на новия бюджет, където къде къде по-опитни политици се изпотяват, докато бъде приет. Всяка точка ще бъде атакувана, а крехкото малцинство на "Има такъв народ" едва ли ще ѝ помогне много. 

"Магистралните мечти" на Трифонов ще се изпълняват от Михаела Лашова. Или още един анонимник за обществеността. Тя има опит в консултантския бизнес с недвижими имоти и малко в банковия сектор, но е напълно неясно как ще допринесе за добавена стойност в министерството на регионалното развитие и благоустройството. Самата тя казва пред "24 часа", че имала опит в работата с инвестиционни проекти, свръзани с решения, които се вземат от държавата и затова познавала процесите. Това министество обаче е едно от най-богатите, съответно в него се преплитат огромен брой интереси, а твърдостта  в управлението му е от първостепенно значение. Винаги остава и проблемът "Автомагистрали". 

От страна на бекграунда, това е може би най-проблемната номинация на Трифонов, просто защото в МРРБ е нужен човек, който познава строителния бранш и който може да бъде истински политик - медиатор между отделните интереси. Обикновен мениджърски подход просто няма да свърши работа. 

Що се отнася до енергетиката, там "Има такъв народ" залага на бизнес кадър - Красимир Ненов е шеф на една от т.нар. американски централи "Контур Глобал". Той познава сектора, работи в него от 20 години, а източници в бранша го определят като изключителен специалист, който познава добре енергийната реформа, която върви в момента. 

Ненов обаче ще трябва да вземе изключително тежки решения за на практика колабиралата финансово система, включително за бъдещето на Маришкия басейн. Отново ще има нужда от голяма парламентарна подкрепа, особено имайки предвид, че БСП и ГЕРБ вероятно ще играят заедно за запазването на въглищните ни централи за максимално време. 

Като приоритет тук бе изтъкнато завършването на интерконектора с Гърция, което е заложено по-скоро, за да не се "стърчи" прекално много с новаторски идеи. Интерконекторът е изключително важен и реална възможност за истинска диверсификация на доставките, но той така или иначе ще бъде завършен, който и да дойде на власт. Дума не бе обелена нито за "Балкански поток", нито за атомните централи. Остава усещането, че се избягват конфликти, а това е лоша новина за българската енергетика. Ненов обаче заслужава време, за да представи лично идеите си.

Изводите

Дотук всичко в програмата и личностите, които представи Трифонов, говори за рязък завой в дясно, що се отнася до иконимиката и финансите. Не трябва да забравяме обаче, че каквото и да ни говорят, за който и да било сектор - винаги става дума за икономика и финанси. 

А на този фон, шоуменът политик има и чисто левичарски идеи, които са обикновен популизъм. Раздаване на таблети, ходене в космоса, известната вече мантра за 1 лв. на глас партийна субсидия. В програмата си "Има такъв народ" пише, че иска и повече подкрепа за семейства с деца, за да спря демографската криза, макар да не е ясно как раздаването на повече помощи ще направи това възможно. Говори се и за "борса с ниските доходи за пенсионерите", на които пък щял да бъде осигурен заместващ доход от 70% от минималната работна заплата. Истината е, че българската пенсионна система е пред колапс и приказки на ангро няма да оправят положението. 

Така представеното управление на Трифонов показва едно - икономическата и фискална политика ще се управляват от премиера Николай Василев. Той е достатъчно позната фигура, за да може да кажем, че новият месия ни предлага нещо ново. Радикални идеи има, но когато те бъдат разписани подробно, представени за обществено обсъждане и приети - тогава стават политика. 

Преди това са просто приказки пред малкия екран. А бъдещето на едно правителство на малцинството, каквото Трифонов си представя, едва ли ще може да прави истинска политика. Радикалните идеи засега си остават за пред екрана. На ход е Народното събрание. Което, между другото, бе унижено от новия политик още преди да бъде конститиурано. 

Арогантността не е дясна политика. И НДСВ го разбра прекрасно преди време. "НДСВ-2", както някои нарекоха проектокабинета на Слави, тръгва по този път. Но времето ще покаже.