Ваксинирането е икономическа политика. Това заяви шефката на МВФ Кристалина Георгиева на брифинг след президентския форум на Инициативата "Три морета".

Тя даде пример с успехите във ваксинирането на Америка. 

"Очаква се през следващата година икономиката на САЩ да нарасне със 7 процента. Те не са имали такъв растеж от 1994 г. Откъде идва? Мощни стимули за икономиката. Монетарна политика, която държи лихвите ниски. И много бързо ваксиниране. Където аз живея - 75 процента сме ваксинирани. Ако отидете в Африка - под 1 процент ваксинирани. Ефект - икономиката в разруха".

Тя обяви, че различната скорост на растеж трябва да интересува България, тъй като това цялостно предизвиква по-ниска покупателна способност на света и потенциално прекъсване на веригите на снабдяване, защото заради заболеваемостта на някои места се спира производството.

"През последните месеци двама президенти бяха убити. Първо, президентът на Чад, а от вчера - президентът на Хаити. Не че има директна връзка с тяхната икономика, но определено, когато имаме много сериозен икономически срив, това има ефект, транслира се в нестабилност".

Тя посочи три големи рискa за световната икономика. На първо място - разпространението на пандемията.

"Разчитаме, че ще бъдат ограничени в бъдеще вълните благодарение на ваксинирането".

Георгиева отново припомни, че МВФ е подготвила 650 млрд. долара "инжекция на резерви", която предстои през следващите няколко дни да бъде гласувана от Съвета на директорите на организацията.

Тя припомни, че при финансовата криза от 2008-2009 г. МВФ е емитирал 250 млрд. долара дълг.

"COVID кризата е различна - стартира много дълбока трансформация на световната икономика. Ускорява дигитализацият и инвестирането в зелена икономика и на най-ценния ресурс - хората".

Вторият риск е свързан с пандемията - "ако правителствата изтеглят мерките за подкрепа преждевременно".

"Ние настояваме това да става постепенно и внимателно. Надяваме се централните банки да комуникират какви са техните намерения. Както знаете дългът се увеличи - както корпоративният, така и държавният. Ако има промяна в паричната политика, особено във Федералния резерв, то процесът ще се настрои за повече растеж и възможности. Но ако има рязко покачване на лихвите, докато голям сегмент на икономиката не е възстановен, може да има голямо директно и психологическо въздейстие".

Георгиева има предвид полупубличното намерение на някои централни банки да вдигнат основната си лихва в опит да се преборят с все по-растящата инфлация, която бе създадена от наливането на огромните фискални стимули в икономиките.

Трети риск - как правителствата използват фискалния си капацитет, за да "стимулират трансформацията на своите икономики".

"Това ще се случи по света - с или без нас. Трябва да обръщаме повече внимание на плановете, които Европа подкрепя. Как се трансформира политиката, как се насочва по-внимателно таргетирането на мерките, където има нужда, където ще доведе до по-стабилна икономика. И как активно да работим, за да просперираме в тази нова икономика, която вече не е хоризонт."