"Поведението на г-н Бойко Рашков в известен смисъл отразява поведението на г-н Гешев."

Това заяви пред БНР евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев. Според него Рашков "има една склонност към много ярко публично поведение, а не толкова към сдържано отношение и придържане към факти".

"Използването на израза "бивши хора" е много неуместно и изисква извинение. Думите не са без значение, трябва да бъдат използвани внимателно", каза Кънев.

Рашков употреби израза "бивши хора" по адрес на ГЕРБ. Този израз обаче има много по-широк контекст. Той е употребяван от комунистическата власт по адрес на политическия, икономическия и духовния елит на България от преди 1944 г., който е бил репресиран от същата тази власт. Изразът "бивши хора" има своя генезис, идващ от СССР и от дейността на НКВД, предшественик на КГБ.

Кънев коментира и действията на служебното правителство. Той каза, че споделя позицията на "Демократична България", изразена от съпредседателя на коалицията Христо Иванов, че в ДАНС е трябвало да бъде назначен временно изпълняващ длъжността ръководител.

"По въпроса за отстраняването на председателя на ДАНС аз споделям позицията на "Демократична България", че много по-добре щеше да бъде правителството да се ограничи до назначаване на временно изпълняващ длъжността. Отстраняването на ръководството на службите беше неизбежно, но разумното решение беше назначаване на временно изпълняващ длъжността. Изобщо не трябва да имаме съмнение за временния характер на това управление", обясни Кънев.

Според него "отделни решения на служебното правителство заслужават адмирации". Той даде за пример проверките, свързани с магистралите и Българската банка за развитие (ББР).

"Тя (ББР - б.р.) е най-важният инструмент за възстановяване от COVID кризата. Няма как да бъде оставено статуквото, при което някакви фирми прибират парите на българските данъкоплатци под формата на кредити. Същинска промяна не е възможна без работещ парламент. Икономическите мерки са напълно адекватни, навременни, не превишават правомощията (на служебното праивтелство - б.р.), в голяма степен са спешни, не можем да чакаме. Сериозна устойчива промяна изисква народно събрание, дълъг процес, активна законодателна дейност, стабилно мнозинство", каза още Кънев.

Той определи акцията на прокуратурата срещу висши началници в МВР като "пореден публичен политически ход на главния прокурор".

"В края на 2019 г. предупредих в реч пред европейския парламент, че в България се задава институционална криза. Поведението на този човек (Иван Гешев - б.р.) е прозрачно отпреди да стане главен прокурор. Представя си прокуртурата като полтическа партия", каза още Кънев.

Според него обаче личността на Гешев е по-маловажното измерение на тежката институционална криза, макар че "той показва забележителни особености в поведението си"

"Нереформираната българска прокуратура непрекъснато създава конфликти. Системният институционален проблем с българската прокуратура води до безкрайно много тежки последици - цялостна криза в правосъдието, неспособност да се справяме с корупция, организирана престъпност", каза Кънев. 

Той коментира и писмото на ГЕРБ до евродепутати и еврокомисари, свързано със ситуацията в България.

"Добре е, когато всички си даваме сметка, че европейските институции са важна част от гаранциите, за това че България се развива успешно. Това вече са го разбрали и от ГЕРБ. Те сега са узрели за идеята, че ние сме част от Европа, че това не е чужбина, че ЕП е наша институция, а когато имаме съмнения, че в България се злоупотребява с властта, ние не само, че имаме право, но и сме длъжни да се обърнем към тази институция като евродепутати", каза Кънев.

И припомни, че за подобни негови действия, свързани с управлението на ГЕРБ, той самият е бил упрекван от тях в национално предателство.

"Не очаквам нещо да последва от писмото на евродепутатите от ГЕРБ-СДС до колегите им за действията на служебното правителство, защото всички видяхме, че това писмо е несериозно. Аз винаги ще подкрепям правото им да се обръщат към евроинституциите, когато имат съмнения за злоупотреби с власт в България. Но в конкретния случай едни тежки квалификации с много прилагателни - това не върши работа. Европейските институции очакват конкретни факти за злоупотреба", каза Кънев.

Все пак призна, че наистина остава отворен въпросът кой контролира служебното правителство, когато няма действащ парламент.