Нова конституция. За това протестират стотици хиляди чилийци от октомври 2019 г. насам. При кървавите сблъсъци с органите на реда досега са загинали поне 36 души, а ранените са хиляди.

Но накрая протестът победи - правителството склони да насрочи плебисцит на 25 март 2020 г.

Пандемията промени плановете и вотът се състоя на 26 октомври. Тогава бе подписана смъртната присъда на приетата през 1980 г. конституция на диктатора Аугусто Пиночет. При 51 процента избирателна активност (с 4 процента по-висока от на парламентарните избори през 2017 г.) 78 на сто от гласоподавателите одобриха създаването на нова конституция.

Освен това 79 процента посочиха, че предпочитат да се свика конституционна конвенция, което означава, че 100 процента от съставителите на върховния закон ще бъдат одобрени на изборите на 15 и 16 май т.г. (вместо 50 процента от тях да са депутати от настоящия парламент, както щеше да стане, ако народната воля се бе спряла на смесена конституционна конвенция).

Какво предстои?

На изборите народът на Чили ще посочи общо 155 избраници (17 от тях ще бъдат номинирани от местни племена). Това ще е първата конституционна конвенция в историята на човечеството, в която ще вземат участие равен брой мъже и жени. 

Конвенцията ще се свика за девет месеца, които могат да бъдат удължени само еднократно - за още три. В края на този период гражданите ще гласуват отново по окончателния текст на новата конституция, като вотът тук ще бъде задължителен.

Конституционният процес ще протича успоредно с най-големия изборен цикъл в страната от завръщането на демокрацията насам.

В началото на 2022 г. ще се проведат първични, общински, регионални, парламентарни и президентски избори.

Какви реформи искат протестиращите?

Конституцията от 1980 г. създаде изключително либерализиран пазар в южноамериканската страна, който по данни на Световната банка спомогна за свалянето на бедността в Чили от 31 процента през 2000 г. до 6,4 през 2017 г. В момента Чили заема първо място сред държавите от континента по Индекса на човешко развитие на ООН. Брутният вътрешен продукт на страната е вторият по размер в Южна Америка и е два пъти по-голям от този на Колумбия.

Но тези данни прикриват един от основните проблеми в страната – икономическото неравенство. По информация на Икономическата комисия на ООН за района Латинска Америка и Карибите от октомври 2019 г. първият процент сред най-богатите чилийци контролира 26,54 от благосъстоянието на страната, докато 50 процента от домакинствата имат достъп до 2,1 на сто.

Според скорошно изследване на базирания в Сантяго мозъчен тръст Fundación SOL, публикуван във "Вокс", 50 процента от чилийските работници печелят по-малко от 400 000 песос на месец (562 долара) – сума, която е твърде ниска за повишилия се стандарт на живот в Чили. Затова не е трудно да си представим как изненадващото повишаване на цената на билетите в обществения транспорт с 4 процента се превърна в катализатор на протестите от 2019 г.

Това, което искат протестиращите, е повече равенство и справедливо икономическо преразпределение, реформи в здравеопазването, образованието и пенсионната система, като централен призив е да се засили участието на държавата. Наред с това демонстрантите настояват за повече участие в публичната власт на жените, представителите на местните племена и хората с увреждания.  Протестиращите искат държавата да ограничи зависимостта си от медта и да потърси други източници на приходи. Металът съставлява почти 50 процента от износа на Чили.

Но някои от по-радикалните движения стигат по-далеч – те желаят да се премахне независимостта на централната банка, страната да се откаже от стриктната си фискална политика и президентът да делегира голяма част от правомощията си на местните власти. Идеята е гражданите да получат по-голям контрол над управлението в държавата, докато тя регулира все повече сектори в страната, оставени на частния бизнес.

Усещането в Чили, че самозабравили се технократи са на власт, бе живителната енергия на протестите от 2019 г.

Защо новата конституция няма наистина да промени Чили?

Всеки член от проектираната конституция трябва да бъде одобрен с мнозинство от две трети от новоизбраните народните представители. Президентът Себастиан Пинера успя да обедини десните партии в блок и се очаква на изборите на 15 и 16 май противниците на мащабните реформи да са достатъчно на брой, за да блокират по-крайните идеи. Левите партии пък са фрагментирани и ще се явят на избора разпокъсани с несъвместими предложения за новия върховен закон. Така почти сигурно устройството на страната няма да се измени, нито ще бъде отнета независимостта на Банката на Чили. 

Не всички са съгласни, че конституцията е виновна за проблемите на Чили. Политическият анализатор Кенет Бункър споделя, че може и да има основателни причини да се промени конституцията, като например пряката й връзка с Пиночет. Но той посочва, че утвърдената от настоящата конституция политическа система принуди Чили да се реформира постепенно, вечно в търсене на консенсус, което създаде нетипична за Латинска Америка стабилност. 

"Тази стабилност доскоро се смяташе за нещо положително", споделя Бункър пред "Таймс".

Около половината от десните политици в Чили подкрепиха смяната на конституцията на вота от 25 октомври миналата година. Но според Букнър това се дължи на тревогата им "да не излязат от грешната страна на историята". 

Според Хорхе Лопес, който стои начело на клона на агенция „Ипсос“ в Чили, страховете, че новият основен закон ще нанесе непоправими щети върху икономиката в страната са преувеличени.

"Мит е, че чилийците искат да се откажат от модела, те просто искат да го накарат да работи", споделя той пред „Файненшъл таймс“ и допълва, че повечето жители на страната са центристи. "В крайна сметка те искат да подобрят благосъстоянието си. Хората търсят по-скоро модернизация, отколкото радикални промени", обяснява Лопес. "В Чили не е имало радикализация, но има огромно желание за повече участие на държавата в икономиката", добавя той. "В това ще има промяна."