Иранският външен министър Абас Арагчи каза, че ядрените преговори със САЩ ще се проведат в петък в оманската столица Маскат, като тази информация бе потвърдена и от Белия дом, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Дълго време се спрягаше, че срещата може да се състои в Турция, но по настояване на Техеран е предпочетена северноафриканската държава.

"Благодарен съм на нашите омански братя, че осъществиха цялата необходима подготовка", написа тази вечер Арагчи в социалната мрежа Екс.

По-рано днес официално лице заяви, че Ислямската република иска "различен тип" среща от предлаганата от Турция и че според Техеран консултациите трябва да бъдат изцяло фокусирани върху иранската ядрена програма. Освен това Иран е изразил желанието в преговорите да участват само представители на Ислямската република и САЩ.

Представител на Белия дом каза за АП, че няколко лидери на арабски и мюсюлмански страни вчера са призовали американското правителство да не се отказва от преговорите, въпреки че иранците настояват за ограничаване на обхвата на въпросите, които ще се обсъждат, и за промяна на мястото на срещата.

Напрежението между Вашингтон и Техеран се изостри, след като президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ може да използват сила срещу Иран в отговор на репресиите срещу участници в масовите протести, които избухнаха в близкоизточната страна в края на миналата година. Държавният глава също притиска Техеран да сключи споразумение за ограничаване на ядрената си програма.

Реформистки настроеният президент на Иран Масуд Пезешкиан заяви във вторник, че е дал указания на външния министър да "проведе справедливи и равнопоставени преговори" със САЩ. Това е първият ясен знак, че Техеран иска да се опита да преговаря. Думите на Пезешкиан също така са сигнал, че преговорите са подкрепени от върховния лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума по всички държавни въпроси, коментира АП. По-рано Хаменей отхвърляше всякакви преговори.

Американският държавен секретар Марко Рубио изрази надежда, че евентуалните преговори ще включват редица въпроси, които не касаят пряко иранската ядрена програма. Става въпрос за теми като балистичните ракети на Ислямската република, подкрепата, която тя оказва на мрежа от проксита в Близкия изток и "отношението към собствения им народ".