Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Проблем за България представлява корупцията, особено при големите инфраструктурни и енергийни проекти. Влиянието на олигарсите и престъпните групи върху някои процеси на вземане на решения и държавни институции също е предизвикателство.

Това са основните акценти от анализ, подготвен за Изследователската служба на Конгреса (CRS) на САЩ и публикуван на 16 април т.г. CRS служи като безпартийно споделено звено в помощ на комитетите и членовете на Конгреса. 

В доклада се съобщава още, че местоположението на страната ни придава стратегическо значение във връзка с редица опасения на САЩ за сигурността по отношение на Русия, Черно море и конфликтите в Близкия Изток. От 2016 г. насам САЩ са предоставили 160 млн. долара помощ за адресиране на проблемите на България в сигурността и модернизацията на българската армия.

В анализа са коментирани резултатите от парламентарните избори от 4 април и разпределението на силите в 45-ото Народно събрание. Обръща се внимание на появата на три нови "антикорупционни" политически сили, които са спечелили подкрепа в обществото на гребена на вълната от антиправителствени протести през миналото лято. 

Корупция

Накратко е описано как "корупцията, организираната престъпност и предизвикателствата пред върховенството на закона са се засилили през турбулентното икономическо и политическо преобразуване през 90-те". Авторката на изследването Сара Гардинг отбелязва, че въпреки че "Европейската комисия е маркирала известен прогрес в борбата на България с корупцията и организираната престъпност, основните предизвикателства остават".

Изявление за инвестиционния климат на Държавния департамент на САЩ за България описва корупцията като "ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор" и "при обществени поръчки и използване на средства от ЕС". 

В доклада се споменава, че съдебната власт е сред институциите с най-ниско доверие в обществото и че медийната свобода в България отстъпва на всички останали държави членки на ЕС.

Икономика

Гардинг отбелязва, че състоянието на българската икономика значително се е подобрило от края на миналия век насам, но посочва, че "една трета от населението ѝ е изложено на риск от бедност или социално изключване".

"В допълнение към икономическите предизвикателства, България има едно от най-бързо намаляващото население в света заради емиграцията и ниските нива на раждаемост: след пика от близо 9 милиона през 80-те години, населението на страната е намаляло до около 7 милиона през 2019 година".

Външни отношения

В частта за външните отношения анализаторката съобщава, че България е част от НАТО и е изпращала военни в Афганистан, Ирак и на други места, както и че страната ни е от стратегическо значение за САЩ заради географското си местоположение.

Но се обръща внимание на факта, че много българи са благосклонно насочени към Русия, "отчасти поради културно-историческите връзки".

"Двете държави имат значителни търговски и инвестиционни връзки, особено в енергийния сектор. Според софийския Център за изследване на демокрацията, реалните руски преки чуждестранни инвестиции в България възлизат на 4,5 милиарда евро (еквивалентно на около 11% от БВП). Някои анализатори предупреждават, че ендемичната корупция, двустранните енергийни отношения и предполагаемите връзки на Русия с някои политически партии и групи по интереси могат да доведат до по-голямо руско влияние в българските дела".

Накрая се представят търканията в последно време между София и Москва - одобряването на санкциите срещу Русия от България, предполагаемата руска атака срещу ЦИК и експулсирането на дипломати.

Енергийна сигурност и потенциални санкции на САЩ

В документа пише, че "Съединените щати подкрепят заявената от българското правителство цел да се превърне в регионален енергиен транзитен "център". В момента България разчита силно на внос на енергия от Русия - зависимост, която отчасти произтича от инфраструктурните ограничения".

Разказва се, че България е продължила с реализацията на проекти, насочени към диверсификация на енергийните доставки, включително газовата връзка с Гърция, която би позволила вноса от Азербайджан, както и част в планирания терминал за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция. През 2019 г. България подписа за първи път споразумения за внос на американски втечнен газ.

"В същото време американските власти изразиха загриженост, че някои енергийни проекти, като удължаването на газопровода „Турски поток“ на руската държавна фирма „Газпром“ през България, могат да увеличат зависимостта от руските доставки", пише авторката на доклада.

Изрично се отбелязва, че през юли 2020 г. Държавният департамент на САЩ публикува актуализирани насоки относно раздел 232 от Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (P.L. 115-44). В тях се уточнява, че дискреционни санкции могат да се прилагат за определени дейности, свързани с европейското разширение на „Турски поток“ (втора линия) и проекта на „Газпром“ „Северен поток 2“.

Посочва се, че разширяването на „Турски поток“ "може да подкопае енергийната сигурност на Европа, като запази в продължение на десетилетия доминиращия дял на Русия на европейските газови пазари".

Българските власти отричат, че разширението на „Турски поток“ (което те наричат „Балкански поток“) е руски геополитически проект. Вместо това те го представят като разширяване на вътрешната инфраструктура в съответствие с амбициите на правителството за енергиен хъб, пише в американския документ. 

В края на март двамата американски сенатори Боб Менендес (демократ и председател на външната комисия в Сената) и Джим Риш (републиканец и бивш председател на външната комисия в Сената) публикуваха обща позиция, в която призоваха България да уважава демократичните ценности и върховенството на закона и да обяви война на корупцията.

Те дори посочиха, че проблемите на страната ни представляват "сериозно предизвикателство" пред двустранните отношения на София и Вашингтон.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.