Гласуване с машини - формално задължително, но неформално - не, но пък и в секциите зад граница.

Обособяване на район "Извън страната" ("Чужбина") още на очакваните предсрочни избори това лято - нещо практически нереалистично за изпълнение в такива срокове и без ясна методика как ще се случва.

Вот по пощата за съгражданите ни зад граница няма да има. Засега. Но пък ще има нова Централна избирателна комисия.

"Отприщване" на секциите зад граница - ще се образуват вече без почти никакви ограничения.

Това е резултатът от продължилото пет часа заседание на комисията по правни въпроси към парламента, на която депутатите разгледаха предложените изменения в Изборния кодекс. Все пак окончателната дума е на пленарната зала, като се очаква измененията да бъдат подложени на гласуване още утре - според дневния ред за седмичната програма на Народното събрание.

Така на практика "за една нощ" ИК е на път да бъде изменен малко преди очакваните избори, въпреки системната критика на Венецианската комисия това да не се прави поне шест месеца преди произвеждането на вот. Очаквано, по време на дебатите днес ГЕРБ бе против голяма част от предложените текстове. На моменти и "Демократична България" бе против предложения на "Има такъв народ", чийто проект се разглеждаше, след като всички останали бяха отхвърлени по-рано.

"Изборен туризъм"

Без дебат минаха предложенията относно разкриването на секциите в чужбина. Отпада ограничението в страните извън ЕС те да са до 35 на брой, макар при разглеждането на други текстове Анна Александрова (ГЕРБ) отбеляза, че този текст е бил въведен за ограничаване на "изборния туризъм" от Турция. "Ограничихме СИК в чужбина точно, за да спрем изборния туризъм и вие го знаете. И сега тези усилия искате да ги прахосате", обърна се тя към Ива Митева (ИТН).

Въвежда се и автоматично разкриване на секции, което според ИТН ще спомогне и за по-ранната организация на вота, в т.ч. на партиите да излъчат членове на СИК.

Секции в чужбина извън дипломатическите ни представителства ще се образуват при подадени 40 заявления от избиратели, а не при 60, както е сега. Както и по преценка на ръководителите на посолствата и консулствата дори и да има по-малко от 40 подадени заявления. 

Машините - вечният спор

Спорен, както винаги, бе текстът, засягащ машинния вот.

Бе възприето машините да са задължителни за гласуване във всяка секция с над 300 избиратели в страната, както и в секциите в чужбина с подадени над 300 заявления за разкриване или с поне 300 гласували на последния вот. Досега в чужбина не можеше да се гласува с устройствата.

Хартията обаче остава. И във всяка секция ще трябва да има 100-процентово обезпечаване с хартиени бюлетини - в случай, че машината се развали, например.

Все пак, възприе се машината да е задължителна, а избирателят да декларира изрично, ако желае хартията. Тоест, хибриядният вариант остава.

Това обаче се случи след спор между ГЕРБ и останалите, базиран на в последния момент внесен доклад на ЦИК, според който близо 27 на сто от българите са гласували машинно на вота на 4 април, а останалите - с хартия.

Тук най-активна бе бившата министърка на туризма Николина Ангелкова (ГЕРБ). "Да не забравяме, че 73% са избрали (хартиена) бюлетина", настояваше тя и пак питаше в колко държави по света се гласува с машини и в колко в ЕС - изцяло с машини, за да се внуши, че такава практика в "белите" страни няма, въпреки че именно ГЕРБ бе тази, която въведе поголовния машинен вот.

Разследване - кой обърка машинния вот във Велико Търново

В хода на тази дискусия обаче се проведе и своеобразно разследване кой обърка кандидатската листа на "Демократична България" във Велико Търново, което наложи и спиране на машинния вот в болярския град. Всичко започна, след като председателят на комисията Радостин Василев (ИТН) поиска от ЦИК, от доставчика на машините (неизменен такъв) - "Сиела Норма", и от "Информационно обслужване" да кажат това софтуерен проблем ли е и изобщо - как се е стигнало до него.

И се случи нещо съвсем обичайно - шефът на "Сиела" Веселин Тодоров каза "попитайте Информационно обслужване (ИО)", а ИО каза "попитайте ЦИК".

"Данните са ни предоставени от ЦИК и сме ги въвели автоматично. Няма ръчна намеса. Но питайте ИО, които могат да предоставят документи кой кога е въвел тези данни", заяви Тодоров. Ивайло Филипов от държавния преброител пък отвърна на свой ред: "Може би ЦИК трябва да отговори на този въпрос. Кандидатските листи се управляват изцяло от РИК-овете". Филипов не бил съгласен и с мнението на Тодоров, че това не е софтуерен проблем. Трябвало да се проучи.

После падна "издирване" от коя политическа сила е председателката на районната комисия.

Но покрай всичко това стана ясно, че "Сиела Норма" ще може да достави още 1500 машини за вот за нов парламент през юли, а за октомври – още колкото е необходимо. Това пък би се наложило заради увеличаването на броя СИК с машинен вот.

Мъглявина около район Чужбина

Интересни маневри имаше и около т.нар. район Чужбина. Спорерд плана на "Има такъв народ" такъв трябваше да се въведе след новото преброяване на населението, предвидено за тази есен - т.е. нямаше как да влезе в сила веднага. Депутатите от правната комисия обаче не само, че не приеха отлагането, ами и отхвърлиха и методиката, предложена от ИТН - за това как се разпределят мандатите и се определя самият район. Други предложения по този въпрос обаче също не бяха приети и така методиката "увисна", такава в момента няма.

Според ИТН мандатите в чужбина трябваше да се определят на база гласувалите в чужбина на последните избори за парламент. 

"С всеки вид избори ще трябва да сменяме броя на мандатите от чужбина. Много започва да ме смущава този закон, в който всичко е под условие, всичко е "ако". Това не е закон, а общи правила за поведение, както се казва в "Карибски пирати". Приемаме неща, които утре с практиката ще променяме. Питам 5 или 80 ще са мандатите в чужбина?", реагира Радомир Чолаков (ГЕРБ).

"А вие във вашия закон за мажориратните избори как решихте, че в чужбина ще има 6 мандата?" - отвърна на огъня с огън председателят на комисията (проектът на ГЕРБ бе сред отхвърлените, б.р.).

"По-добре е да се каже колко са, отколкото не знаем колко са. Г-жо Митева, нямам думи", обърна се към Ива Митева Чолаков. 

"Отлагаме го точно, за да видим колко ще гласуват, какво е положението в чужбина, официална информация няма. Институциите отказват да дадат тази информация, събирали сме си я сами – около 1,5 милиона. Ние няма как да кажем на българските граждани правим район чужбина с 4 мандата, като не можем да им обясним защо са 4", отвърна Митева.

Кой е по- демократ

После се разви следният диалог:

Александрова: "Нашите 6 мандата ги определихме на същия принцип – колко са гласувалите в чужбина. Освен това ограничихме СИК в чужбина точно,  за да спрем изборния туризъм и вие го знаете. И сега тези усилия искате да ги продадете..., пардон - прахосате."

Василев: "Не мога да кажа, че е изборен туризъм това, което правим в момента – българските граждани да упражнят правото си на глас. Това е демокрация."

Александрова: "Не мога да определя това да лишите 73% от гражданите да избират хартията като демокрация."

Митева: "Г-жо Александрова, вие въведохте машинното гласуване! Лично вие го подкрепихте."

От ДБ обаче не само настояваха отлагане за район "Чужбина" да няма, а и бяха изчислили мандатите средноаритметично - на 10 - и настояха да бъде възприето тяхното предложение. Но както стана ясно - не беше прието нито едно.

Прие се обаче, че "първото експериментално дистанционно електронно гласуване се произвежда на изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2021 г.".

Обаче Ангелкова пак се намеси "Можели попитам по какви правила?" - "По тези, разписани след референдума на (Росен) Плевнелиев и трябваше да се осъществи още през 2016-а с президентските избори" - отигра топката Митева.

Нова ЦИК по президентски правила

Бе прието и предложението на ИТН за подмяна на състава на ЦИК, както и за намаляването й от 23-ма членове на 15. Това обаче трябва да стане в 14-дневен срок от влизането на закона в сила, като ключовото тук е - "след публични консултации и процедура, определени от президента". От състава на ЦИК изпадат и всички членове,предложени от партии с представители в Европарламента, но нямащи такива в националния законодателен орган.

"Какво значи процедура, определена от президента. Това процедура за президента ли е, за президентските избори?", веднага попита Александрова. Митева обясни, че предвид задаващите се предсрочни избори, нямало време за дълга процедура.  Дани Каназирева (ГЕРБ) обаче постави друг въпрос:

"При положение, че Румен Радев вече е обявил кандидатурата си за следващ мандат, да дадем на президента всички правомощия да изготви процедурата, а не НС, както сега – не поставяме ли президента в конфликт на интереси?"

"Не, не мисля. Обявихме колко грешки е направила ЦИК" - аргументира се Митева. Все пак Крум Зарков (БСП) уточни, че ЦИК трябва да е професионален, не партиен орган, но това няма как да се постигне сега и предвид кратките срокове партиите ще номинират сегашните си членове - т.е. едва ли съставът й ще бъде генерално подменен.

Ако е възможно, но май не е въможно

Но най-голямата изненада бе отхвърлянето на вота по пощата, който самата ИТН първо предложи, после отложи, а след това се върна към първоначалния си вариант на текстове. Както Клуб Z писа, това бе и един от най-мъглявите текстове в измененията на партията. Бе записано, че такъв ще се организира "ако е възможно", ако Външно министерство дадяло положително становище и ще се преустанови при "съмнения" за манипулации - без да е ясен редът за това. 

И днес от МВнР дадоха отрицателно становище. Председателят на ЦИК Александър Андреев пък заяви, че комисията нямало да носи отговорност за нещо, което не е описано изрично в Изборния кодекс. 

На финала, не се прие и предложението на ИТН пропорционалната изборна система за избори за народни представители да се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон. Т.е. - заявката, че някога ще бъде въведен изцяло мажоритарен вот.