САЩ и съюзниците им започват да изтеглят войските си от Афганистан. Планът е последният войник на коалицията да е напуснал страната на 11 септември - датата през 2001 г., на която самолетите на джихадистите се врязаха в кулите близнаци в Ню Йорк и в Пентагона във Вашингтон, предизвиквайки 20-годишната война срещу тероризма, чийто център тогава беше станала провалената азиатска държава.

Заедно с облекчението от края на тази кървава и скъпа война и радостта за войниците, включително българските, които ще се върнат у дома, се прокрадва и страхът, че свободният свят, начело с новия американски президент Джо Байдън, прави голяма грешка. Афганистан е икономически слаба, политически нестабилна, исторически изостанала страна със слаба администрация, неукрепнали сили за сигурност, ендемична корупция, която може бързо да се плъзне към хаос и да се върне под властта на талибаните, превръщайки се отново в център на световния тероризъм. Това е познат сценарий след безславното съветско изтегляне оттам през 1988-89 година. 

Над 100 души от афганистанските сили за сигурност са били убити през последните две седмици на фона на рязко засилване на нападенията на талибаните след обявеното от САЩ изтегляне на американските войски до 11 септември, заявиха официални представители, цитирани от Ройтерс.

Висши афганистански представители заявиха, че талибаните демонстрират сила и се опитват да завземат територия, докато чуждите войски се изтеглят. Според двама висши официални представители около 120 души от афганистанските сили за сигурност, 65 цивилни и над 300 бойци на талибаните са загинали, а десетки са били ранени, при боеве в цялата страна през последните 15 дни.

Говорител на вътрешното министерство заяви, че талибаните са извършили поне шест самоубийствени атентата и няколко целенасочени убийства и са заложили 65 крайпътни бомби срещу правителствените сили за сигурност.

Той добави, че над 60 цивилни са загинали, а 180 са били ранени. Говорителят не съобщи данни за жертви, дадени от правителствените сили за сигурност, каквато е обичайната практика.

САЩ ще изпратят временно подкрепления в Афганистан, за да охраняват силите на международната коалицията по време на огласеното изтегляне, съобщи командващият американските сили в Близкия изток генерал Кенет Маккензи.

Около 2500 американски войници, заедно с още над 16 000 цивилни подизпълнители и оборудването им трябва да напуснат Афганистан. Освен тях в страната има около 7000 войници на НАТО, които до голяма степен зависят от американската армия за транспортиране на хората и военната техника, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Става въпрос за значителна по мащаб и деликатна логистична операция и на военните са нужни поне три месеца, за да я осъществят организирано и безопасно.

Ген. Маккензи изрази съмнения в способността на афганистанската армия да се противопостави на талибаните въпреки инвестираните в течение на над 10 години от САЩ милиарди долари за подготовката и въоръжаването ѝ.

"Безпокоя се за способността на афганистанската армия да запази контрола над територията, която контролира сега, без подкрепата, с която са свикнали от много години", каза той.

Маккензи призна, че числеността на талибаните днес е по-голяма, отколкото през 2011 г. Според него те разполагат с около 50 000 бойци. Той призна също, че сега талибаните контролират по-голяма част от Афганистан, отколкото преди 10 години.

Изтеглянето е част от сделка, която предишната американска администрация при президента Доналд Тръм сключи с талибаните. Тя предвижда подялба на властта между тях и сегашните власти в страната в замяна на мир. 

По-рано този месец директорът на американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) Уилям Бърнс направи необявено посещение в афганистанската столица Кабул. Високопоставен бивш афганистански служител по сигурността, работил по антитерористичната програма на страната, каза пред Асошиейтез прес, че между 2 и 6 военни единици, обучени и ръководени от ЦРУ да проследяват бунтовници, вече са прехвърлени под афганистански контрол.

Американският министър на отбраната Лойд Остин одобри укрепване на защитата на американските войски в Афганистан преди извеждането им от страната. Това включва разполагане на бомбардировачи и на атомния самолетоносач "Дуайт Айзенхауър", който ще остане в зоната на оперативна отговорност на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (СЕНТКОМ), предаде Ройтерс.

САЩ ще предадат част от въоръженията и военната си техника в Афганистан на властите в Кабул преди напускането на страната, съобщи говорителят на Пентагона Джон Кърби.

Първата голяма грешка на Байдън?

Успоредно с подготовката на изтеглянето в международните медии се надигна тревога. Лондонският в. "Таймс" го нарече "Първата голяма грешка на Байдън". В своя статия бившият лидер на британската Консервативната партия и бивш външен министър на Великобритания Уилям Хейг посочи, че решението на американския президент  пренебрегва уроците от последните 20 години.

В. "Ню Йорк таймс" също изтъкна, че "Изоставянето на Афганистан е историческа грешка". Авторът Брет Стивънс посочи, че напускането доказва, че Осама бин Ладен е бил прав, че щом нещата е объркат, Америка си тръгва.

По думите му изтеглянето на военните от САЩ представлява изоставяне на всеки афганистанец, който се бори да направи страната си по-хуманно, по-гостоприемно, по-толерантно етнически и социално място. Някои афганистанци поемат огромни рискове, като помагат на американските войски, дипломати и хуманитарни работници да си вършат работата. А около 17 000 афганистанци чакат колелата на американската бюрократична машина да се завъртят, за да получат виза.

"И ако Байдън иска да разграничи имиграционната си политика от тази на своя предшественик Доналд Тръмп, той трябва да подпише изпълнителна заповед за издаването на всяка от тези визи. И то бързо", коментира авторът. 

"Тези 17 000 афганистанци обаче са само малка част от всички онези, които ще бъдат изоставени. Рационалният аргумент, който трябва да се изтъкне, е, че САЩ отидоха в Афганистан, за да служат на своите хладнокръвно обмислени национални интереси, а не на нуждите на една бедна държава с близо 40 милиона души население. В крайна сметка външната политика е свързана със собствения интерес, а не с този на другите, отбеляза още авторът от "Ню Йорк таймс".

Доводът, че не може безкрайно да бъдат водени войните на други държави, особено когато стратегическият фокус трябва да се измести към конкуренти като Русия и Китай, е фактическа лъжа, както и концептуална заблуда, смята Стивънс.

Той посочва, че само през януари талибаните са убили 239 членове на правителствените сили за сигурност и 77 цивилни афганистанци. САЩ обаче са губили по-малко от 20 военнослужещи годишно в Афганистан от 2015 г. насам. И това е много малка част от американските военни, които загиват при рутинни тренировки по света.

Според коментатора на изданието основната роля на САЩ в Афганистан през последните години е била осигуряването на американска въздушна военна подкрепа за афганистанските правителствени сили, за да не се допусне окончателна победа на талибаните.

Напускането на Афганистан продължава 50-годишната поредица от изтегляния, като се започне от Виетнам и се стигне до Сомалия и Ирак, в която САЩ са поне толкова опасни за приятелите си, колкото и за враговете си, изтъква анализаторът.

Решението на Байдън да обяви дата за окончателно изтегляне на американските войски от Афганистан - 11 септември тази година, ни кара да търсим исторически аналогии, за да разберем: способно ли е правителството в Кабул, щом остане без подкрепа отвън, да издържи пред натиска на своите противници? - се пита руският "Комерсант", цитиран от БТА.

Руските страхове

Русия има горчив афганистански опит и знае, че не е била първият външна сила затънала в капана на тази камениста и негостоприемна земя, където войната и опиуимът са основен поминък. 

Авторът Максим Юсин се пита дали сегашните афганистански власти и президентът Ашраф Гани ще удържат цели три години, колкото удържа последния просъветски лидер на страната Наджибула след изтеглянето на съветските войски. През 1992 г. муджахидините влязоха в Кабул, свалиха го и го обесиха.

Сред чуждестранните дипломати и експерти в Афганистан мненията за перспективите на Гани и неговия режим, мненията са две, смята "Комерсант". Според първото, щом бъдат изтеглени американските и натовските войски, на които се опират местните сили за сигурност, властта на Гани ще започне стремително да се руши - няма да се задържи и половин година. Привържениците на тази версия смятат, че напуснат ли сцената американците, това ще е фатален удар за правителството, ще му отнеме волята за съпротива и напротив, ще снабди с психологически козове талибаните, чийто реванш ще е неизбежен.

Според другия сценарий изходът от конфронтацията съвсем не е предрешен, афганистанското ръководство е съумяло с помощта на САЩ да формира напълно боеспособна армия, военият потенциал на талибаните не е толкова голям, колкото те се мъчат да покажат, и съответно предстои дългогодишна, изтощителна битка за власт. И най-интересното е, че в тази битка ще се сблъскат регионалните сили, стоящи зад страните в противоборството. Само че този път без дейното участие на САЩ, които се самоотстраниха.

Зад талибаните стои основният им спонсор и покровител - Пакистан. Зад правителството в Кабул - Индия, съперник на Исламабад. Тежката си дума със сигурност ще кажат Китай, Иран и безспорно Русия.

Щом западните войскови контингенти напуснат Афганистан, в страната ще се появи един вид вакуум от гледище на сигурността, което няма как да не тревожи Москва, пише Юсин. Защото дестабилизацията на Афганистан ще предизвика проблеми в граничещите с него държави от Средна Азия, а Русия носи историческа отговорност за тях. Освен това, ако след смяната на властта в Афганистан се засили влиянието на радикални групировки, например "Ислямска държава" и Ал Каида, това може да се отрази не само на съседни страни като Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан, но и върху мюсюлманските републики от самата Руска федерация.

В известен смисъл Афганистан става полигон, на който ще се разбере до каква степен едни или други полюси в многополюсния свят могат да заменят САЩ в онези страни и региони, от които американците рано или късно ще се наложи да си тръгват, заключава "Коммерсант".

Призракът на Бин Ладен

Остава още едно предизвикателство. За мнозина в Афганистан 10 години след ликвидирането му от американски командоси Осама бин Ладен се превърна в икона. Основателят на Ал Каида символизира върховната саможертва и си остава почти неоспорвана фигура на световния джихадизъм отвъд разделенията в него.

Тялото на човека, замислил атентатите от 11 септември 2001 г., беше хвърлено преди десет години в морето от американците, които не искаха погребението да им създаде проблем (за да не възникне място за поклонение на суша - бел. ред.), но въпреки това Бин Ладен си остава пример за много последователи на радикалния ислям, пише Франс прес.

Двадесет години след замислените от Бин Ладен атентати от 11 септември 2001 г. САЩ се подготвят да напуснат Афганистан, без да претендират за победа там, коментира агенцията. Бин Ладен не се задоволи само с това да удари по първата световна сила, а съумя да въвлече САЩ в една изтощителна война, в която не може да бъде спечелена, точно както го беше предвидил, подчертава пред АФП  Колин Кларк, ръководител на изследванията в Центъра "Суфран".

Бин Ладен също така разбра колко е важно да се превърнат военните зони в места за подготовка на джихадисти и инвестира богатството си във финансиране на обучение на бойци за Афганистан - в Чечения, Босна, Сомалия. Все негови предани слуги, които после подхраниха неговите мрежи.

След ликвидирането му ултрарадикалният ислямизъм се промени. Ал Каида изгуби статута си на централна световна джихадистка сила, отстъпвайки пред аватара си, превърнал се в неин противник - групировката Ислямска държава. Вместо да обединят силите си, двете организации подеха безпощадно военно и идеологическо противоборство.

Но Бин Ладен умря преди това опустошително разцепление, станало през 2014 г.

"Той все още е възприеман положително от ръководните кадри на ИД", констатира Аарон Зелин, основател на специализирания сайт "Джихадология". "До известна степен ИС е смятана за един от достойните наследници на Бин Ладен, но не и на египтянина Айман аз Зауахири, който поведе Ал Каида по погрешен път", допълва експертът.