Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Обсъждането в парламента на мораториума, с който трябва да се сложи край на назначенията в публичните предприятия от правителството в оставка, на харчовете с постановления на Министерския съвет, на възлагането на концесии и др. прерасна в над двучасов дебат – за бъдещето на управлението на държавата - ще има ли изобщо такова и във взаимен обстрел с „кирливи ризи“. 

Партиите в Народното събрание воюваха на всички фронтове – всяка с всяка – всички срещу ГЕРБ, ГЕРБ срещу всички, БСП срещу ДПС, „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМВ) срещу БСП...

Имаше конституционен спор, имаше го и... „г-н Пеевски“. А към финала станахме свидетели на още едно демонстративно напускане на залата от министър (след Томислав Дончев и Кирил Ананиев) – в случая на министърката на енергетиката Теменужка Петкова. 

„Закъсняхте с делата“

Вносители на две отделни искания за мораториум бяха групите на БСП и ИМВ и лидерките – Корнелия Нинова и Мая Манолова представиха проектите си. Като Нинова не пропусна пак да обвини т.нар. нови партии (както прави, откакто вкупом те обявиха, че не желаят коалиции с левицата) в съглашателство със статуквото, а Манолова – да изтъкне, че е била първа с предложението.

Първа говори Нинова – за да заяви пак как с назначенията, които текат в момента в държавните предприятия, „вторите и третите остават същите“. „Истинското правене на избори се прави от тези хора и какъвто и прекрасен Изборен кодекс да направим – те ще го саботират“, изтъкна тя.

И продължи, че не искала повече да чува спекулации от типа „БСП саботира общия анти-ГЕРБ фронт“.

„Много интересно, че насочихте тези стрели срещу БСП, не срещу ГЕРБ. Какво се случи междувременно, докато търсехте вина в БСП – окопаване в енергетика, земеделие...

Допуснахте моделът „Борисов“ да се окопава в още сектори. 65 болници в цялата страна са с нови ръководства от тези дни. Представете си какво ще се изправи срещу вас като лоби – ако сте верни на предизборните си обещания болниците да не са търговски дружества. В 58 е имало само един кандидат, в останалите 7 е имало двама, един от които е отказан предварително“, даде пример за течащите в момента назначения лидерката на левицата.

Ако ни бяхте подкрепили преди седмица, можеше да предотвратим част от тези събития. Казвам ви го просто за да помислите.

Думи много, спорове много от трибуната – дела трябват. Закъсняхте с делата“, заяви тя в заключение, визирайки факта, че миналия петък предложението ѝ не бе прието, но по формални причини – беше вкарано във временната комисия за ревизия на властта.

На свой ред Манолова обяви, че „управляващите се превърнаха в комисия по трудоустрояване“. 71 конкурса от последните седмици – в период на безвремие между две правителства – трябва да бъде спряно – не е нормално", допълни тя.

И определи като „спекулации“ това кой искал да спре проекта на БСП в зала. „Дали мястото му беше в комисията по ревизията – това все едно да включиш в нея закона за въоръжените сили“.

Колко назначения предложи г-н Пеевски...

Дотук добре - спор между Нинова и Манолова...

Напрежението обаче ескалира с изказването на Йордан Цонев (ДПС). Цонев даде заявка, че Движението ще подкрепи мораториума, но постави под съмнение неговата конституционосъобразност.  

„Това е промяна в баланса на властите и е неправилно. Отнемаш права на изпълнителната власт. И то с решение за създаване на анкетна комисия...

И оттам се прави заключение, че сме саботирали разграждането на модела ГЕРБ“, обърна се той задочно към Нинова.

След което цитира съответното решение на Конституционния съд -  номер 22 от 2013 година - за отмяна точно на такъв мораториум.

„Съгласен съм, че има нужда от разграждане на този модел, но да се направи по възможно най-добрия начин – като се спазва Конституцията и съответните закони. Да се спазват Конституцията и законите – ако и това да стане бавно“, допълни.

Георги Свиленски (БСП) се възмути на изказването на Цонев.

„Четири години ги подкрепяхте и казвахте, че не трябва да има предсрочни избори. Сега, когато загубиха изборите, много лесно отидохте в другата част на залата.

Когато в петък го предложихме, дойдохте ядосан при нас, но не говорехте за конституцията, а че ще се спре процесът в държавата, че в сряда има заседание на Министерския съвет“, заяви той.

А колегата му Стоян Мирчев допълни:

Вие не сте конституционен съдия, ако някой иска – да сезира КС. Интересно ми е да отговорите колко от тези назначения са на ДПС и лично на г-н Пееевски“.

Атанас Славов се намеси в конституционния спор, за да защити проекта на Манолова – отговарял на изискванията.

Но пък Цонев не подмина репликите по адрес на Движението и самия него, като първо посочи, че назначенията били „нула“. 

„Г-н Свиленски, четири години казвахме, че предсрочни избори ще произведат това.

Вървим ли към разваляне на модела? Не.

Казвахме, че няма готовност за мнозинство с общо виждане за реформи и ускорен икономически растеж. И се боя, че след следващите парламентарни избори ще има същия резултат. Докато не започнат парламентарните сили да си говорят без обремености...

Ние и в този парламент не си говорим. Никакви разговори не се водят – публични или зад кулисите“.

„Не съм казвал никога думите, които казахте, това е лъжа. Казах само че така, както е написано, мораториумът ще обхване и служебния кабинет. И е вярно“.

Кой си ти?!

С обвинение в лъжа отвърна и Нинова. По думите й Цонев пред колегите в зала й заявил: Оттегли това предложение, ще те подкрепим следващата седмица, защото има няколко обществени поръчки и няколко концесии на плажове. „Цитирам Йордан Цонев“.

А тя смело му отвърнала: „Кой си ти, че да се месиш в групата на БСП?!. Ти можеш да се месиш само в твоята група! Това изречение го имаше – за служебния кабинет“, контрира.

Всичко това се било видяло на камерите - този „жесток спор в рамките на няколко минути“.

„Заставам пред вас и заявявам, че не съм произнасял такива думи - заложи в спора авторитета си Цонев.

Най-малкото не бих си позволил да ги кажа на Корнелия Нинова!

"Кой си ти", ми беше казано, когато слязох и казах, че ми дойде дотука да ми се карат от тази трибуна. Тя тогава каза: кой си ти, че да ми държиш такъв тон.“ 

С 50 на сто по-малко гласове и с 50 на сто по-малко депутати е оценката на хората за партията и нейния лидер. Тази „яростна опозиция“ - сложи точката изявеният ДПС-ар и някогашен СДС-ар.

Тома Биков (ГЕРБ) пък реши яростно да призове „Има такъв народ“ да кажат какво смятат да правят и каква перспектива се очертава пред управлението на страната, вместо да се занимава парламентът с мораториуми.

"Свредел от избори е нож с две остриета"

„Конституционната процедура не забранява да обясните. Какви са ви политическите намерения? Ще управлявате ли изобщо, поне това кажете.

За да може хората да си направят плановете. И спрете да злоупотребявате с доверието на собствените си избиратели!“ - призова Биков.

Така дебатът зави в посока „бъдещи творчески планове“.

Проф. Георги Михайлов на практика призова ИТН да състави кабинет, посочвайки колко е важно сега това, както и че има мнозинство в парламента, за да се промени т.нар. модел „Борисов“. 

„Свредел от избори е нож с две остриета. Ние сме 165 човека срещу техния начин на управление. Съдбата на цялата нация е в ръцете на тази зала“, призова той за правителство и единение.

„Ние от ИТН ще подкрепим мараториума. Някои колеги планират да останат дълго в този парламент. Дали ще вземем мандата ще разберете скоро“, лаконичен (и мистериозен) както обикновено бе председателят на групата на ИТН Тошко Йорданов в отговор на Михайлов.

„Това ли са калинки?“

Депутатите поспориха още известно време в този стил. И така малко по малко спорът се пренесе в друга логическа нишка – кой какви назначения е правил в държавните бордове и заваляха взаимни обвинения – между ГЕРБ и БСП. Намесена бе и ДПС.

В залата бе Темеужка Петкова - като по правило министрите имат право да идват в Народното събрание, когато преценят. В случая появата й бе заради обвиненията на левицата за окопаване в сектор „Енергетика“ с последните назначения. Тя слушаше дебата, докато търпеливата и тиха като публично поведение министърка изведнъж не „избухна“ - от трибуната. 

С приповдигнат тон Петкова реши да обяви, че назначенията се правели по закон (трудно би било иначе). Обвини депутатите, че звучали „смешно и жалко в ушите на хората, които са ви пратили тук“. После се върна към юли 2019 г. - когато народни представители на БСП подкрепят закона за публичните предприятия, който стои в дъното на спора. Изброи и какви авторитетни експерти били назначени в БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“ и пр.

„Това ли са калинки?“, възмути се. 

И извади папка с последните постановления на кабинета на Сергей Станишев – преди идването на ГЕРБ на власт. „Тук се дават концесии за 35 години“, подчерта. И докато Мая Манолова искаше от нея да разбере за шоковия скок на цената на природния газ (оствавен за след изборите), Петкова с папка „под мишница“ демонстративно напусна пленарната зала и си тръгна.

Това, което министърката пропусна да разясни на гражданите от трибуната обаче е следното: Законът за публичните предприятия, по силата на който сега текат назначения, наистина бе приет през октомври 2019 г. и бе сред ангажиментите на България по пътя към ЕRM 2. След приемането му срокът за провеждане на конкурси за членове на ръководствата на всички търговски дружества с над 50% държавна или общинска собственост, на държавните предприятия и на дъщерните им фирми бе една година. Тоест изтече през октомври 2020 г., но без да са направени конкурси. 

В резултат в края на 2020-а на два пъти ГЕРБ промени закона – първо удължи до края на март срока за избор на управители на болници, а след това – и този за всички останали държавни фирми. Още при гласуването на 30 октомври 2020 г. опозицията заяви, че очевидно целта е в самия край на мандата си кабинетът “Борисов” да проведе конкурсите ударно. БСП тогава предложи назначенията в държавните дружества да се случат до октомври 2021 г. Не се прие. 

Мораториумът обаче днес все пак се прие.

Коментари

....

В препирни, шеги и закачки правим малки крачки.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.