Дали прословутият Закон за публичните предприятия, гласуван от парламента през октомври миналата година заради "голямата цел" - приемането на България в т.нар. чакалня за еврозоната, няма да бъде осакатен на части още преди реално да е започнал да работи? Въпросът се налага покрай нов ремонт на текстовете, този път поискан от транспортното министерство. Ремонт, минал през видимо безплодно обществено обсъждане, през Министерския съвет без дискусия и вече гласуван - почти между другото, на първо четене в Народното събрание.

Разбира се, промените не се случват по "нормалния" ред с нарочен законопроект, а по "герберски". Новите идеи на властта за управлението на държавните дружества, които на практика ревизират ключови моменти от самия закон - от забраната за участие на висши държавни чиновници в бордовете до правилата за преструктуриране на дружествата с цел по-доброто им управление, са "скрити" в преходните и заключителните разпоредби на... Закона за железопътния транспорт, както Клуб Z вече писа. 

Чиновници в бордове на фирми. Версия 2.0

Връщането на чиновниците в бордовете на фирмите стана на два такта в края на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов. Първо - в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС от ГЕРБ пробутаха поправка, с която позволиха държавни служители да влизат в бордовете на фирми като "представители на държавата/общината" срещу съответното заплащане за това. Само дребна подробност е, че бонусите за бордове бяха забранени през 2012 г. в първия кабинет "Борисов" - по "разпореждане" на премиера, по популистки причини. Сега - по всяка вероятност по партийни причини - с цел "обезпечаване" на кадрите, версията е друга...

Тъй като парите за "бордоваците" винаги са медийно вкусни, встрани от вниманието остана по-важната част от скритата поправка, минала през Закона за ДДС. А именно - досега чиновниците можеха да влизат в бордове (без заплащане) в дружества с миноритарно участие на държавата или общините в собствеността им. От управлението на публичните предприятия - тоест на дружествата с над 50% държавно или общинско участие или на специалните държавни предприятия, държавните служители бяха изключени през 2019 г. Чрез въпросния важен Закон за публичните предприятия...

Втората крачка към настаняването на чиновници - този път висши държавни такива, в бордовете вече на публичните предприятия, вече е тази, която се случва чрез "скритите" в Закона за железопътния транспорт поправки. (Между другото - въпросният закон е смущаващ и сам по себе си, защото с него се отлага за още 5 години вероятността някога БДЖ да заприлича на нещо, поне намекващо за европейска жп компания, отговаряща на правилата в ЕС за качество, грижа за клиентите и т.н., но това е друга тема.)

Законът за публичните предприятия, освен вече отменената забрана чиновници да се подвизават в бордовете и контролните органи "като представители на държавата", повелява, че всички мениджърски позиции се заемат след конкурс. "Представителите на държавата" също следва да минават през конкурс - в рамките на министерството принципал, за да влязат в борд или надзор. Разбира се, отново се предвижда възнаграждение (интересно, ако няма възнаграждение, кой би бил този успешен мениджър, който би предпочел да се яви на конкурс в държавна фирма, вместо в частния сектор - ако целта наистина е да се сложат в ред държавните фирми - б.р.).

През 2019 г. се реши да има забрана не само политически лица (примерно зам.-министри или съответно общински съветници, зам.-кметове и т.н., каквато беше редовната практика) да влизат в управителни органи на държавни дружества, но и за висши чиновници. Сега транспортното министерство иска... главните секретари на министерства, парламент и т.н., чиновниците по обществените поръчки в министерства и агенции или такива, ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от ЕС, да влизат в бордовете. Докато са и висши чиновници. 

 
Министър Росен Желязков обясни тия дни пред бТВ, че идеята била да има контрол от държавата, затова се налагало висши чиновници да могат да участват в конкурсите за мениджъри. По принцип не бил привърженик изобщо на държавните фирми, нито на възнагражденията в бордовете, та второто (популистки, защото всички говорят за бонусите, вместо за принципите на управление на държавните дружества, където всъщност са проблемите) можело и да отпадне... 

Всъщност връщането на чиновниците - макар и през конкурс, по закон практически ще ги застопори в бордовете за години. При смяна на властта, например, изброените държавни постове обикновено са ветровито място. В превод: настоящи висши чиновници, ако бъдат назначени в бордове на държавни фирми след конкурс, биха останали на позициите си, ако властта се смени и те вече не са висши държавни чиновници. За какъв "контрол на държавата" тогава би ставало дума, ако мотивът на министъра е валиден? 

Между другото, въпросните конкурси в над 200 публични държавни предприятия трябваше вече да са приключили - през октомври. Но не са. Повечето не са и започнали - една година, какъвто беше срокът, явно не стига. За целта ГЕРБ вече ремонтира закона и удължи срока за конкурсите с.... 4 месеца. В превод: до края на март 2021 г. Припомняне - тогава ще са новите парламентарни избори. Сега по-ясно ли е защо има обосновани предположения, че въпросът с бордовете и чиновниците в тях не е точно в бонусите им?

Защо обаче бордовете са по-малкият проблем? На кого пречи законът?

В Закона за публичните предприятия обаче се искат още две промени, които са по-смущаващи от описаните дотук. Защото на практика те още повече бъркат изобщо във философията на закона, приет, за да се сложи някакъв ред в управлението на държавните компании, да има прозрачност, те да са политически независими и т.н. - все препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Които, ако не бяха приети, чакалнята на еврозоната нямаше да се случи.

Първото искане е да се отмени задължението т.нар. големи държавни дружества да не могат да бъдат с правна форма ООД, а трябва задължително да са АД. Има разлика в начина на управление и изискванията по отношение на контрол, публичност и прочие в АД са много по-сериозни. 

Второто е още по-странно, а на всичкото отгоре не фигурира изобщо в законопроекта, "пуснат" от Министерския съвет, показа проверка на Клуб Z - поправката някак се е появила "по пътя" на законопроекта от правителството към Народното събрание. Въпросната поправка гласи: 

  • Отмяна на забраната държавата да създава "държавни предприятия" със закон, "ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която може да се осъществява от частен оператор с цел печалба".
  • Отмяна на задължението на Агенцията за публичните предприятия и контрол да напише анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност - предимно търговска или предимно публични функции и политики. Въз основа на анализа Министерският съвет в срок до три години приема програма за преобразуване.
  • Отмяна на преобразуването на държавните предприятия в еднолични дружества по Търговския закон, ако те извършват предимно търговска дейност.
  • Отмяна на преобразуването на държавните предприятия в административни структури (примерно агенции или друго), ако се занимават с "публични функции и политики". 

На практика съществуващата към днешна дата забрана да се правят "държавни предприятия"... би следвало да засяга примерно новата хрумка на държавата да си направи "държавна петролна компания", която пък има идея да си направи фирмички и да строи... бензиностанции, с които да се намеси на пазара с горива. Дори на дребно. Въпросната структура ще струва на бюджета догодина 49 млн. лева. 

Тя, ако законът остане в настоящия му вид, ще трябва или да се регистрира по Търговския закон, или да се превърне с административна структура, а оттам - да влезе в консолидираната финансова програма... Последното би важало, примерно, за НКЖИ, РВД и други "държавни предприятия", които не са търговски дружества, а са създадени със закон.

Но управляващите явно не искат това. 

Министерството на финансите е против? E, и?

Откакто въпросните "скрити" промени в Закона за публичните предприятия вървят в институциите, всички се правят, че не забелязват, че... Министерството на финансите е против изброените дотук промени. Не,че самото то е направило много да се разбере.

Само за промяната, свързана с чиновниците в бордовете на държавните фирми, няма "принципно възражение" от страна на ведомството, начело с Кирил Ананиев, но пък се препоръчва идеята да бъде съгласувана с ОИСР към ЕК. Защото, както казахме, целият закон се прие през 2019 г., за да сложи ред, независимост (политическа) и ефективност в управлението на държавните компании, което бе изискване към България за чакалнята на еврозоната. Приемът ни, в която кабинетът "Борисов 3" се гордее (не без основание в случая).

По другите две теми МФ е против. В доклада на транспортната комисия в парламента обаче това обстоятелство не е споменато. Нито в този на комисията по европейските въпроси. Въпреки че представител на финансовото ведомство лично е споделил възраженията си пред депутатите от транспортната комисия, видно от стенограмата от заседанието й, в документа, прочетен в пленарната зала преди гласуването на първо четене, тази подробност е спестена. Втората комисия пък смята, че промените в Закона за железопътния транспорт, с все преходните и заключителните разпоредби, не трябва да бъде приеман. Мнозинството в пленарната зала "не хареса това" и си гласува на първо четене. 

Нещо повече - законопроектът е разпределен и в икономическата комисия на парламента. Само че... мнозинството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" не изчака тази комисия да се произнесе преди вота в зала. Председателят й - депутатът Петър Кънев, пък е единственият, който се е сетил да поиска становище от МФ. То пристига буквално дни, след като законопроектът е внесен в Народното събрание, подписано е от Ананиев. Но... се появява в сайта на парламента чак след като пленарната зала е казала "да" на доста спорните текстове.

А МФ пише: по темата с преобразуването на държавните големи ООД в АД, което се предлага да отпадне:

"Не подкрепяме направеното предложение. Повишените изисквания за публичните предприятия, категоризирани като "големи", в т.ч. по отношение на правната форма, състав на съветите, разкриване на информация, са свързани със значимостта на предприятията в съответния сектор, а и за икономиката на страната като цяло. Затова считаме, че изграждането на управленски капацитет, постигането на по-висока независимост и повишаване на професионализма на съветите е задължително за тези предприятия, независимо дали са част от холдинг или не. Това е един от основните стълбове в Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия, към които България се присъедини през декември 2019 г."

В превод - в прав текст се казва, че бихме нарушили това, което сме поели като ангажимент към ОИСР.

По темата със създадените със закон "държавни предприятия" от МФ казват, че не подкрепят предложението, че трябва да се изчака анализът на тези структури на Агенцията за контрол на публичните предприятия, който е почти готов и ще препоръча на министрите вида преструктуриране - в търговски дружества или в административни структури. Темата можела да се дискутира пак, когато анализите са факт, смята МФ. Не вижда и "убедителна обосновка" от страна на Министерството на транспорта защо не иска НКЖИ, примерно, да се подчинява или на Търговския закон, или на правилата за администрацията - в това число и по отношение на финансите. 

Най-"забавното" е, че когато през 2019 г. Министерският съвет внася Закона за публичните предприятия, в оценка за за въздействието му изрично пише:

"Съществуват държавни предприятия (...), които не са търговци, тоест остават извън обхвата на Търговския закон. (...) В същото време те не са и част от администрацията и не се подчиняват на нормативните актове, регламентиращи дейността й. (...) Повечето от 17-те държавни предприятия са или малки предприятия, или изпълняват предимно функции на публична политика. Въпреки това има няколко държавни предприятия, които извършват търговска дейност и могат да се считат за икономически значими. Това за НКЖИ и едно предприятие за изграждане и ремонт на инфраструктура - в рамките за Министерството на транспорта, и 6 предприятия в сектора на горското стопанство - в МЗХ. Правният режим на тези предприятия се разминава с Насоките на ОИСР."

Сега, няма и година и половина по-късно - от Министерския съвет, който си е все същият - "Борисов 3" - предлагат точно изброените предприятия в транспорта да продължат да се разминават с Насоките на ОИСР, като отпаднат ангажиментите им по Закона за публичните предприятия. 

Но това още не е всичко - буквално месец и нещо след обнародването на закона през 2019 г. трима депутати от ГЕРБ внесоха в парламента промяна в Закона за публичните предприятия, с която - познахте - искат от обхвата на закона да излязат и шестте държавни предприятия в сектора на горското стопанство. Същите 6, описани от правителството като такива, за които е нужна нова правна форма - заради ангажиментите ни към ОИСР. Въпросният законопроект "отлежава" в парламента от месеци. Нищо чудно да "цъфне" в предложенията за второ четене в... Закона за железопътния транспорт, който, както става ясно, е актуалното "прикритие" за измененията в Закона за публичните предприятия. Дали това ще се случи - ще разберем около 17 декември. 

А иначе - същият този закон "пречеше" и на Българската банка за развитие. Затова и по предложение на "Атака" и с гласовете на парламентарното мнозинство от плещите на ББР бе свалена отговорността да се съобразява с разпоредбите му - просто бе извадена от обхвата му. Нищо че е държавна банка.