Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Медийната среда в България се влошава и страната изпада с още една позиция в международния индекс на „Репортери без граници“ (RSF)   – от 111-о на 112-о място сред 180 държави в света.

Така страната ни остава на последно място по медийна свобода сред всички държави в европейската общност. И единствено съседна Турция е с по-лоши резултати в региона (153-то място).

Позицията все още не е най-лошата, на която България е била поставяна от френската журналистическа организация. През 2016 г. ни бе отредено 113-о място. 

Негативната оценка на „Репортери без граници“ бе очаквана. В началото на март оттам излязоха с 10 препоръки за подобряване на медийната среда в България, изготвени с помощта на български медийни експерти. Те засягат сигурността на журналистите, достъпа до информация, финансирането на медиите и журналистическа етика. Според документа, който трябваше да привлече и вниманието на родните политици, през 2020 г. неправителствената организация регистрира множество случаи на насилие срещу репортери във връзка с работата им. Властите са се затруднили да отговорят на тези престъпления, казаха тогава от организацията.

През февруари оттам настояха за „ново, независимо и прозрачно разследване“ на побоя над журналиста Димитър Кенаров, който беше извършен от полицаи на 2 септември 2020 г. Прокуратурата и МВР отказаха да разследват случая. А преди дни от "Репортери без граници" излязоха с критична позиция срещу МВР, чиито служители съставили предупредителен протокол на журналиста от „Бивол“ Димитър Стоянов, който се оплакал, че е бил заплашен от бизнесмен, защото му задал въпроси, свързани със злоупотреба с европейски средства. 

 
 
"Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти. През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията. През март миналата година маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му. Друг разследващ журналист - Николай Стайков, получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система. Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време съдебният тормоз над независими медии, като "Биволъ" и групата "Икономедиа",  представлява постоянна заплаха за свободата на печата. През юни 2020 г. един от собствениците на "Икономедиа" Иво Прокопиев най-после беше оправдан  по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани."

Челните места в класацията са за скандинавски страни. Първата позиция е на Норвегия, която е №1 за пета поредна година, въпреки че медиите в страната се оплакват от липса на достъп до правителствена информация, свързана с пандемията. Втора е Финландия, за третото и четвъртото място има смяна на местата - Швеция се вдига с една позиция, Дания пада. Индексът показва успеха на скандинавските държави в удържане на медийната свобода, отбелязват от международната неправителствена организация.

В глобален план годишният индекс за свободата на медиите за 2021 г. на „Репортери без граници“ показва, че журналистиката, която е основната ваксина срещу дезинформацията, е напълно или частично ограничена в 73 от общо 180 държави, които влизат в проучването на организацията. А в други 59 страни търпи ограничения. 

Медийната среда в тези страни е определена като “много лоша”, ,,лоша” или “проблематична“. Данните анализирани в допитването на RSF, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават наличието на опитите и мерките  за ограничаване на работата блокиране на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване, се казва в доклада. 

Пандемията, предизвикана от корона вируса, е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен.  Дали обаче тази практика ще бъде загърбена, когато пандемията приключи? Данните от проучването показват, че за журналистите от Азия, Близкия изток и Европа е все по-трудно да разследват и отразяват чувствителни теми. 

В доклада на RSF се цитира проучване на Edelman, международна компания за комуникации и маркетинг. То разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите през тази година, като 59% от анкетираните в 28 държави казват, че журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като разпространяват информация, за която знаят, че е невярна. 

Но в действителност плурализмът в журналистиката и сериозните репортажи служат за борба с дезинформацията и „инфодемията“ – манипулирана информация и слухове.

„Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация“, казва генералният секретар на RSF Кристоф Делоар. 

И продължава:

„Но за съжаление правенето и разпространението на журналистика са твърде често блокирани от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговорът на заразната дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи, е журналистиката като основно средство,  гарантиращо , че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти.”

Тази година само 12 от 180-те страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за развитие на журналистика, в сравнение техният брой миналата година беше 13 държави (8%). Дори Германия губи позиции и пада с две места – до 13-то. Десетки немски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията, припомнят от френската организация.

Коментари

....

Явно много несвободни се чувстват определени индивиди, които практически живеят в медийна слободия (къде на Запад или на Изток има подобна, нека посочат). Същият мит като за "бедните българи". Колега Халилов, не мисля, че Клуб Z трият профили (макар и да е допустима подобна хипотеза) - който иска да коментира чрез профила си тук, следва да си смени паролата и да влиза с е-пощата си - такива са новите правила, след някои промени в платформата на сайта.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.