Разломите в обществото ни след края на предизборната кампания за президентските избори са по-големи, защото Румен Радев и Илияна Йотова заложиха на страх, лъжи и разделение. В края на миналата година гражданското недоволство срещу бюджета беше легитимно, когато то отвори пътя на Румен Радев към властта.

Днес обаче той се отнася към същото това недоволство с презрение. Медиите трябва да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, а не домашен любимец в краката на властта, в какъвто се опитва да ги превърне "Прогресивна България".

Това заяви Надежда Йорданова (ДБ) в декларация от парламентарната трибуна. Тя допълни, че сега Илияна Йотова "трябва да докаже, че може да бъде президент и на хората, представяни като заплаха само защото подкрепят друг кандидат".

"Да преодолява разломите, а не да ги задълбочава. Да показва независимост с решения, а не само на думи", заяви Йорданова.

Ето пълния текст на декларацията на ДБ:

Декларация на "Демократична България"

Изборите приключиха. Страхът, лъжите и разделението, които генерира кампанията, не изчезват след тази неделя.

Изборната победа не освобождава никого от отговорност за начина, по който е постигната. След тази кампания България е изправена пред тежки обществени разломи.

Седмици наред Румен Радев и Илияна Йотова превръщаха войната и страха в инструмент за политическа мобилизация.

Радев обяви, че българите избират "между мира и войната". Обвини опонентите си, че могат да въвлекат България във военен конфликт. Йотова обещаваше, че няма да изпрати български войници в Украйна, сякаш някой предлага обратното.

Фактите разобличават тези внушения.

На 21 февруари 2025 г. Народното събрание прие, включително с гласовете на ПП-ДБ, декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия в Украйна.

На 28 октомври 2026 г. „Демократична България“ внесе нов проект на декларация, с който тази позиция да бъде препотвърдена.

Самият Министерски съвет официално потвърди, че споразумението за сигурност с Украйна не създава правнообвързващи ангажименти и не съдържа клаузи за изпращане на български военнослужещи във военни действия.

Въпреки тези факти Радев и Йотова продължиха да плашат българските семейства с война.

Когато страхът замества фактите, а опонентът се представя като враг, демократичният дебат става невъзможен. 
Страхът може да мобилизира гласове. Но не може да създаде доверие. Не може да обедини обществото. Разделя го. 

Разломите след тази кампания са още по-дълбоки. Отговорността за тях вече е на управляващите и на новоизбрания президент.

Още в изборната нощ Румен Радев демонстрира ненадмината арогантност към възможните протести срещу правителството.

Само преди единадесет месеца, през декември 2025 г., десетки хиляди граждани излязоха срещу бюджета, арогантността на властта и корупционния политически модел.

Тогава Радев говореше за справедливото гражданско недоволство и заявяваше: "Площадът не е място за разделение, а за единение".

Протестите доведоха до оставката на правителството и предсрочни избори, след които през май 2026 г. Радев стана министър-председател.

Как така гражданското недоволство беше легитимно, когато отвори пътя му към властта, а днес заслужава пренебрежение и ирония?

Правото на протест не зависи от одобрението на премиера. Не може протестите да са достойни само когато помагат на някого да спечели властта.

Предстои бюджетът за 2027 г. Българските граждани имат право да знаят какви данъци ще плащат, как ще бъдат разходвани парите им и кой ще понесе тежестта на управленските решения. 

Имат право да питат, да критикуват и да протестират. Урокът от декември 2025 г. е ясен: ограбващ бюджет, съчетан с арогантност и самозабравяне на властта, е взривоопасна смес. Запомнете го! 

Кампанията показа и друго тревожно отношение към критиката. Призивът на Радев в подкрепа на Йотова беше разпространен през официалните правителствени канали. Последва сигнал до ЦИК за използване на административен ресурс за агитация.

Правителствената информационна служба пък започна да поучава журналистите как да изпълняват задълженията си, обвинявайки медиите в манипулации, премълчаване и цензура.

Журналистите не са продължение на Правителствената информационна служба. Медиите трябва да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, а не домашен любимец в краката на властта. Тяхната работа е да задават неудобни въпроси, да проверяват фактите, да разкриват злоупотребите и да търсят отговорност от управляващите.

Опозицията също не е длъжна да бъде удобна на властта. Нейната роля е да я контролира, да оспорва решенията ѝ, да изобличава грешките и злоупотребите и да предлага алтернативи.

Това е белегът на демократичното общество: свободни медии, силна опозиция и власт, която подлежи на контрол, а не изисква подчинение.

Работа на опозицията е да контролира управляващите, да предлага алтернативи и да представлява гражданите, които не са подкрепили мнозинството. 

Мнозинството има право да управлява. Но няма монопол върху истината. Няма монопол и върху мира.

Илияна Йотова ще бъде първата избрана жена президент на България. Исторически момент, но и огромна отговорност. След тази кампания тя трябва да докаже, че може да бъде президент и на хората, представяни като заплаха само защото подкрепят друг кандидат.

Да преодолява разломите, а не да ги задълбочава. Да показва независимост с решения, а не само на думи. 

Президентството принадлежи на всички български граждани, не на партията на победителя.

Изборите приключиха. Оттук нататък най-важният въпрос е каква ще бъде поносимостта на управляващите към критиката на опозицията и недоволството на гражданите.

Управляващите да не забравят декември 2025 г. Да не забравят какво се случва, когато властта престане да чува хората. И че некадърен бюджет, гарниран със самозабравяне и арогантност може да помете всяка власт.

Демокрацията се измерва с правото на опозицията да се противопоставя, с независимостта на медиите, със свободата на гражданите да протестират и с готовността на властта да търпи критика. 

Защото истинското отношение към демокрацията не се вижда по начина, по който посрещате аплодисментите след победата.

То се вижда по начина, по който посрещате критиката на следващия ден.