Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Днес е от ония, трудните дни. Ден за размисъл. По закон българите днес размишляват. Случва се само веднъж на четири години, слава богу, че иначе не знам как щяхме да оцелеем.

Вие представяте ли си, ако всеки ден ги измисляхме такива, дето ги измисляме веднъж на четири години? Ми то не България, светът нямаше да оцелее с резултатите от нашите размисли.

Да ви кажа, другите нации нямат такива дни за размисъл. И гледай как живеят, горките, едва кретат. Ама те и не са толкова умни като нас, българите, дето сме втори по акъл в света след евреите.

А представяте ли си какво щеше да е, ако бехме първи? Страх ме е да си помисля.

Та, ставам днес сутринта, в предизборния ден, и милото ми вика: „Гадже, почвай да мислиш!“ Еееееей, като го почнах, с парцалите го изядох. Кафе още не съм пила и веднага задачи ми намери, бе, тва мъжете сте егати мързелите. Чакал ме да стана, че да почнем да мислим заедно, вика и се извинява. „Ма как ще мисля в събота, бе“, крещя аз и го замерям с чаши. „Ами граждански дълг ни е, мило, не за друго. Ама ако не искаш, ти недей, аз ще си помисля малко ей тука сам, няма да ти преча“, шепне ми той от под масата, а аз съвсем отвъртях: „Гражданите, викаш, мислят, а аз да не мисля. Селянка ли ме нарече?“ И ей така политиката замалко да развали хубавата ни събота, приятели. Както и да е, към обяд вече се успокоихме, пийнахме, хапнахме и седнахме на диванчето да помислим. Милото даде знак: „Раз! Мисъл! Два! Мисъл!“

Напъвам, напъвам, не става. Милото вижда как пот избива по челото ми и ме мотивира: „Давай, гадже! Ти си българка, давай, бъл га ри, ю на ци! Мислиииии, напъвааай...“

Събрах сетни сили и най-сетне в главата ми се появи една мисъл. Малко мъничка в началото, та не я виждах добре, но си припомних дихателната техника от раждането и започнаха да вдишвам и издишвам учестено, дано се роди. В един момент най-сетне я улових и със сетни сили я прошепнах: „ДАНО НЕ ЗАБРАВЯ ДА ИЗВАДЯ АГНЕШКАТА ПЛЕШКА ОТ ФРИЗЕРА!“ Милото много се разочарова, вика: „Не тая мисъл, бе гадже, знаеш каква е темата“. „Тихо, викам, не казвай на глас, че е забранено. Ей сега пак ще опитам, ма първо да си почина.“ Отпуснах се на дивана, затворих очи и изведнъж се получи! Като ме връхлетяха едни мисли.... Жужат, жужат, истински кошер. „Тая година дали ще ходим на почивка или пак ще ни затворят? Щото, ако ще ходим, трябва да мина спешно на диета, ама ако ще ни затварят, ще си го хапна това агнешко. Абе на тая от „Откраднат живот“ устните й дали са естествени? Хм, едва ли. А и е голяма гаднярка, как спа с доцент Захариев... Ох, трябва да сменим плочките в банята, че вече на нищо не приличат, ма то може ли да накараш мъж на работа, ако не съм аз в тая къща... И пералня искам нова, със сушилня комбинирана, да не простирам като слугиня. Ей, забравих да си запиша час за маникюр, а исках сега да пробвам оня новия цвят, резедата. Дали да се лакирам в резеда? Обаче нямам дрехи в такъв цвят, ще трябва да си взема и оная пола. И обувките, ама пък за тях трябва и чанта. Чакай да видя детето дали стана, че в понеделник е контролното по математика, ще трябва да решаваме днес задачи, ох, как ми омръзна тая математика...“ Мислите ми галорипараха една през друга, когато милото ме разтърси и със строг глас ги прекъсна: „Гадже, виждам, че мислиш, ама ПРАВИЛНО ли мислиш? Нали знаеш, че само днес имаме, трябва да не си губим времето.“ 

Стреснах се. Прав е. Българи сме, патриоти сме, ще трябва в деня за размисъл да мислим за България. 

„Абе, мило, аз изобщо не знам какво да мисля, нищо не им разбрах на кандидатите, кой за какво се бори? Откъде е, коя е майка му, кой е баща му, колко апартамента има, с какъв цвят си лакира ноктите жена му, ти знаеш ли?“ „Знам, вика, ама по закон не мога да ти кажа, щото е пропаганда. Що не ме пита вчера?“, ядосва се той. „Айде, айде, не пали сега, дай да го измисляме вече и да ходим с детето на разходка, че ни отиде съботата. Я ми покажи малко снимки на кандидати, поне да ги видя как изглеждат.“

Отвори милото фейсбука, показа ми разни снимки. „Тоя сега какъв е, много провинциално гледа, сто процента е селянин. Тц, от мен има не. А тая? Лелееее, какво си въобразява, бе, какво се е направила като за конкурс за миски? И за нея не. Тоя е дебел. Тая па много нефотогенична, що въобще се е кандидатирала? А тоя? Глей го, бе, ми на него носът му е крив! Я да видя... знаеш кого.“ Милото отваря поредния профил и ми го показва. „Еееей, ми той поне едни 30 кила е свалил, бе! И панталонът му седи чудно! Сега, знаеш, аз никога за тоя не съм гласувала. И нема и да гласувам в бъдеще. Ама САМО тоя път. Айде, готово, отивай да вдигаш детето, ще мислим пак през 2025 година!“ 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.