Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

План за възстановяване и устойчивост. Така се казва мегапроектът на Европейския съюз за рязко и скоростно възстановяване на местните икономики, след като коронавирусът успя да събори стопанския живот в общоността за почти една цяла година. Финансирането - от първия за блока общ дълг. Тази бариера, която не бе прекрачвана до момента, може да промени изцяло икономическата ситуация, може обаче и да задълбочи фундаменталните разлики във функционирането на икономиките между отделните членки. България ще получи голям ресурс. Ако се пребори за него.

За целта и ние си имаме план. План, който бе представен през последните седмици и който вече има, както своите ласкатели, така и своите критици. Клуб Z отново потърси мнението на експерта. Ще "подскочим" ли - ние като държава и като общество - с това финансиране или предстои поредният рунд на преразпределяне и съмнително усвояне? Какво ни казва властта със своите идеи? Говори - Красен Станчев. 

 

Господин Станчев, България вече има своя План за възстановяване и устойчивост, с който ще иска да получи онези вече митични 12 млрд. евро от общия дълг на ЕС. Разделен в четири основни стълба, планът получи вече много критики. Първо - може ли той, такъв какъвто е направен, да бъде генератор за изстрелване на българската икономика на едно по-високо и конкурентно на ЕС на ниво?

- Доколкото разбирам това, което наричате „план“, бяха само идеи. Много е важен контекстът, промяната в реториката, обсъждането на бюджета на ЕС и на България, техните макро-рамки и условия. Предварителни допитвания нямаше. Администрацията на различните министерства нямаше време да мисли за нещо, което не знае и не е предвидила преди. В „плана“ са насипани проекти, по които е работено, има утвърдена пътека и изпълнители.

Другото важно обстоятелство е, че паралелно вървят допълнителни изпълнения на стари начинания, които частично са продължени и преформулирани в новия бюджет на ЕС и притурките към него.

Замисълът на всички правителства от ЕС е да използват различните източници на субсидии и кредити за кръстосано финансиране. Те са в положението на преразпределител на порции в армейска столова.

Отговорът на критиките обикновено (и с основание) бе: „правилно, но финансирането на това, което предлагате, ще дойде от програма „х“.

Правителствата са първия бенефициент. Изстрелването“ ми се струва невъзможно и по принцип, и поради даденостите на завареното положение и поради несъвършенствата и пропуските на самия „план“.

Това ли имаше предвид президентът Румен Радев, когато критикува Плана и направи предложения по него?

- Донякъде – да. Длъжността му изисква да говори толкова общо, че да е винаги прав. Ако сте бил старшина или командир и вие бихте имали същите умения. Същите умения има и премиерът. В плана благите и винаги добре звучащите фрази също са повече от анализите на една или друга идея, на завареното положение и на онова, което би било полезно.

Конкретно той посочи, че времето за обсъждане не е било достатъчно. Но би било безполезно обсъждането на „плана“ да премине в предизборна кампания. Тогава обсъждането би било нещо като съревнование на чудотворци.

Въпреки наистина ограниченото време на страницата за обсъждания на правителството бяха поместени 45-50 становища. Повечето, доколкото мога да съдя, доста смислени.

В позицията на президента няма скептицизъм по повод ползата от самото планиране. И той е оптимист, че ново правителство ще се справи по-добре от сегашното. Аз смятам, че всяко правителство винаги по-лесно разрушава икономиката, отколкото прави нещо добро за нея и за хората от дадена страна. Убеден съм, че в момента политическата мода е да се правят вредни неща.

На трето място г-н президентът предложи пет идеи, които не са по-надеждно обосновани от тези на правителството. Три от тях са всъщност строителни идеи (каквито са повечето намерения и в представения вариант). Идеята за повече ВЕЦ и ПЕВЕЦ е много неясна: за първото не е ясно какво ще управлението на водните басейни, а за второто ви трябва базова мощност като АЕЦ. Другите две идеи са в областта на диагностиката и медицинската помощ. Учуден бях, че досега не са изградени мрежа за генетична диагностика и въздушна бърза помощ.

Видно от общественото обсъждане е, че отново ще дадем огромни пари за нова програма за саниране, макар и малко променена. Може ли това да бъде адекватен план за възстановяване?

- Българската асоциация за изолации в строителството би трябвало да бъде много доволна и очевидно е, ако се съди по становището й, споделено през Strategy.bg.

Но дори те отбелязват, че а) както изглежда, предвиждането е всичко да се финансира само с пари на данъкоплатците (което не е нормално, казват от асоциацията) и б) планирането е затруднено, защото няма нужната енергийна паспортизация на сградите.

Какво казва планът за стимулите за иновации и нови бизнес инициативи? Разписани ли са съществени такива текстове?

- Не казва нищо конкретно за стимули освен процента предвиден ресурс – 1/5 от целия. Общата рубрика е наречена „Иновативна България“. Но според мен и тук става дума за повече от половина средства за строителство (включително ремонти на ,училища и класни стаи).

Малко пари са предвидени за субсидиране на деца от семейства, чиито родители не работят, не учат, не търсят работа и не се обучават. Това трябваше да стане през лятото на тази година, но Институтът за изследване на образованието бе готов с оценката си в края на октомври.

В „дигитална България“ също става дума за „изграждане на регионални иновационни хъбове“ – аз не съвсем схващам какво точно е това. Но съм сигурен, че не е работа на правителството да се занимава с такива проекти.

Има стимул планиран отсега за 350 млн. лв. дарения за малки и средни предприятия „изпаднали в криза“ и 1 млрд. лв. гаранции за нисколихвени и безлихвени кредити. И има обещание, че ще има още кръстосани субсидии за такива начинания. Струва ми се, че това са стимули да се наредиш на опашка за дарение или кредит.

Цели 37% от  парите ще отидат за т.нар. втори стълб - "Зелена България". Там обаче няма нищо съществено по въпроса за трансформацията на въглищните ни региони. Какви трябваше да са нашите приоритети по тази тема?

- На обсъждане с министерството по енергетика стана дума, че по-конкретни политики ще бъдат финансирани по други програми на ЕС, например Just Transition и прочее.

Предвидено е разширяване на биоразнообразието. Нищо не се казва за нарушените права за собственост при управлението на „Натура 2000“ и природните паркове. Те са дългосрочен проблем създаден през 2008-2009 г. Предвижда се изграждане на нови ВЕИ и либерализация на търговията с електроенергия на едро. 100-ина млн. лв. за дигитализацията на информационните служби министерство на земеделието. И 840 млн. лв. за напоителна и мелиоративна инфраструктура – което пак е строителство.

Наши“ приоритети? Не разбирам защо употребявате първо лице множествено число. Във всеки план приоритетите са на тези , които го съставят.

Но ще се опитам да отговоря.

Струва  ми се, че приоритет би трябвало да бъде възстановяването на изследванията и промишлено-демонстрационни проекти за използване на газовите хидрати на Черно море. Те са и гаранция за независимост от внос на такъв ресурс, и основание за по-ниски разходи за закриване и преоборудване на въглищни ТЕЦ (когато и да се извърши то). Но тези дейности бяха спрени буквално в последната секунда, защото на съответните научно-изследователски кораби (на нашия и германския „БАН“) не им бе разрешено да вземат проби от дъното на морето. Опитах се да помогна с убеждаване на длъжностни лица. Впечатлението ми е – това стана в края на 2017 г. – за груба намеса в полза на доставки и проекти на Газпром. Изглежда има подобни действия и по повод проучванията в двете находища на природен газ в Черно море.

Ако зависеше от мен, аз бих махнал и мораториума от март 2012 г. за проучване на находища за шистов газ.

Действия от този вид са наложителни, защото със средства на българските данъкоплатци ще бъде завършена тръбата на „Южен поток“. За да не станат загубите невъзвръщаеми…

Освен това от 2013 г. стои на дневен ред доразвиването на експерименталното производство на електричество от сероводорода на Черно море. Технологията е на БАН, патентована е. Рано или късно, по-вероятно много скоро морските институти на другите страни ще имат подобни технологии. Те впрочем пречистват морето, първоначалната инвестиция е поне на половината от тази за един ядрен реактор и проектите биха се изкупили при ниски цени на електричеството като сегашните.

Забелязвате ли някаква генерална реформа, която да се задава от така разписаните идеи? Трябва ли въобще да очакваме, че тези пари ще бъдат лакмус за реформи или са предвидени като просто едни суми за харчене?

- По принцип средствата от ЕС ще са достъпни срещу съгласие Комисията да набира четири пъти повече приходи в бюджета си от собствени източници, от европейски данъци. Проектът за тази реформа е от май 2018 г. През май тази година залегна в основаната на многогодишната финансова рамка. Част от нея е и фондът за възстановяване. През април, преди приемането на „нашия план“, на всички планове, страните членки ще трябва да се съгласят с някои от тези източници като въглероден данък, единна данъчна основа, някакво подобие на европейска минимална работна заплата и др. подобни.

Това е вече тихо въвеждане на нов ЕС, в който данъчният федерализъм ще е премахнат, ще има собствено министерство на приходите и друго министерство на разходи, комисията ще може да взема и заеми. ЕЦБ ще трябва да й ги осигури.

На мен Съюзът ми харесва и в сегашния му вид. Не ми е ясно защо у нас тези промени в него не се обсъждат изобщо.

В крайна сметка - наистина ли тези пари са толкова много, че да можем да кажем, че те могат да променят коренно инфраструктурата на българската икономика?

- Ако парите са толкова, става дума за около 3% от БВП средно за година. При допускане, че тази година рецесията ще върне икономиката в 2018 г., че БВП около 110 млрд. лв. Но ако не се лъжа, в началото на октомври Фискалният съвет изчисли по повод макрорамката за следващите три години, че използването на ресурси от ЕС (на данъкоплатците от „спестовните“ страни и Германия) е 43 или 45 процента. Не си спомням, трябва да се провери...

Впрочем тези страни не ще бъдат толкова спестовни, колкото се смята в момента. За страните като България има субсидии, за тях – дълги евтини кредити.

Това е просто друга форма на риск.

И накрая - написа ли България план, колкото да каже - имаме план - или зад него все пак прозира някаква структурна идея, насочена към развитие на българската икономика и общество по пътя му към настигането на средноевропейското ниво на стандарт на живот?

- Той сега се пише. Предполагам, че правителството ще възприеме доста от направените и споменати от мен преди малко 45 предложения. Има около месец време да се съсредоточи върху това. Ще го направи, защото важното, за това и всяко друго правителство, е хората от него да запазят ролята си на регулировчик на порциите.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.