Малко повече от месец, след като управляващите представиха пред публиката своя План за възстановяване и устойчивост, чието финансиране ще дойде от общия дълг на ЕС (около 12 млрд. лв. за България), това днес направи и президентът Румен Радев. 

На специална пресконференция за медиите, той и екипът му представиха няколко идеи, които по думите му могат да помогнат на българската икономика и на цялостната ни обществена система в преодоляването на стратегическите за страната ни предизвикателства. 

Идеите на Радев и неговия екип се отличават със сериозна доза иновативност, на моменти дори с футуристични елементи. Говори се за системи за наблюдения, за ултрамодерни комплекси за обучение на деца, за промяна на енергийния ни план, за биотехнологии и изследване на ДНК. Планът, увери самият президент, е разработен в пряко сътрудничество с експерти в съответните области. 

В конректика - първото предложение е за създаването на "национален център за наблюдение, контрол и управление". Той ще се състои от четири различни компонента. 

1. Наземна станция за приемане на информация

2. Пункт за обработка и формиране на изображенията

3. Комуникационно-информационен възел

4. Център за анализ и оперативна координация. 

Накратко това означава, че се предлага изграждането на база за наблюдение, която да дава информация в реално време, чрез дронове и спътникови снимки, на ситуацията в страната. Информацията ще потегля в посока на министерства, научни организации, стопански субекти и други, като целта е максимална информираност за възможни предстоящи проблеми. 

Като пример бе дадена водната криза в Перник, която можела да бъде предотвратена, ако сме имали такива огромни информационни масиви със снимки отвисоко.

Според екипа на Радев такава система ще даде възможност да се използва информацията в редица отрасли, като: икономиката, екологията, ранното откриване на аварии, селското стопанство, туризма, геодезията, картографията, хуманитарната област, сигурността и отбраната. 

Изграждането на подобен център пък щяло да помогне на хората, които се занимават с решения, да управляват съответните програми - европейски или национални много по-добре. 

Важно е да се отбележи, че идеята предполага, този център да бъде с отворен достъп за граждани, така че всичко да бъде максимално прозрачно. 

Центърът ще започне да обработва информация от различни сензори, започвайки от Космоса, но и на по-ниско ниво.

Цената - около 34 млн. лв., от които двата дрона ще струват около 7 млн. лв., изчислява екипът на Радев. 

Втората част от амбициозния план е за изграждане на "Многофункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации". Той би трябвало да е насочен към извънкласните дейности на децата, където високообразовани специалисти ще преподават природни науки, иновации, изкуствен интелект, роботика и други предмети, свръзани с технологичното бъдеще. 

Целият този образователен синтез, както бе наречена идеята, пък щял да има амбицията да разгърне потенциала и таланта на българските деца. Той ще бъде безплатен за използване от тях. 

Голямата цел - развитие на стратегически иновации и превръщането на този хъб в място, където се осъществява синергията между образование и бизнес. По този начин много от младите таланти на страната можели да се завърнат в България, за да преподават. 

Идеята хрумнала на президента след негово посещение в Армения преди години, където той останал шокиран от това колко добре се справили местните с изграждането на такива пространства. Оттогава той работeл постоянно за изграждането на такива центрове и у нас, но досега не е успял да събере финансиране. 

Комплексът щял да струва около 32 млн. лв. по първоначални изчисления. 

Третата точка в проекта на президента е свързана с енергетиката. Той и екипът му предлагат да започнем да използваме по пълноценно енергията, която имаме тук - в България. Затова например може да се изградят геотермални централи, особено в Дунавската равнина. Те могат, твърди екипът на Радев, да се ползват за балансиране на електроенергийната система. 

Планът включва и изграждането на нови вецове в страната, които да могат да ползват водата многократно. Можело да се построят по протежението на река Дунав. 

На четвърто място идва създаването на "Координационен център по биобезопасност и изграждането на регионална мрежа". Става дума за високоиновативно пространство за медицинска и здравна наука, изградено от 27 лаборатории на 5 отделни места в страната. 

Всеки център ще има лаборатория за паразитни и заразни болести, ще се правят изследвания, ще се взимат проби, ще се установяват щамове, болести и ще се търсят лечения. 

Ще се правят опити за ранна превенция на болести в областта на онкологията, гастроентерологията и други. Ще има диагностика за животински болести, които после лесно можели да се прехвърлят като болести по хората. 

Като голяма цел е заложено и създаването на нов научен капацитет по ДНК технологиите в страната. 

Всичко това пък щяло да спомогне за създаването на нови лекарства и медицински изделия, които да подобрят живота у нас, а и по цялата планета. 

Накрая - президентът и екипът му предлагат да се създаде система за спешна помощ по въздуха, чрез закупуването на медицински хеликоптери на обща стойност от 85 млн. лв. 

"Гражданската амбиция се сблъсква с наложената информационна завеса"

Преди да представи планът, президентът държа дълго слово, в което обясни, че няма да дава оценка на вече представения от правителството план, защото споделял и положителните мнения по него, както и отрицателните становища. Именно затова решил и вместо да пише свое становище, направо да предложи някои решения. 

Интересът към плана обаче показвал, че той има шанс да се превърне в основа на трансформацията на българското общество. 

"Каквито и социални и икономически модели да прилагаме, каквито и финансови средства да изразходваме, те няма да имат ефект и полза за обществото, докато не се смени моделът на управление, не се установи граждански контрол върху работата на правителството, докато не се укрепи държавността и не се пресече злоупотребата както с национални, така и с европейски средства", заяви държавният глава. 

"Процесите и силната гражданска енергия от това лято ми дават основание да вярвам, че към 2023 г., когато ще започнат плащанията по утвърдените проекти, ние ще сме успели да въведем съответните конституционни, законови, организационни и други промени, но няма да имаме технологичните инструменти, с които тези политики да бъдат претворявани", допълни той. "Затова предложенията на президентската институция са стъпка напред срещу практиката да се разпределят и усвояват на тъмно огромни публични средства, без гражданското общество да знае какво става с тях", продължи държавният глава. 

Радев предупреди, че планът за възстановяване не трябва и не бива да се превръща в поредното средство за "усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки" (каквито всъщност са доста от плановете на властта - б.р.).