Допълнителни 75 млн. лв. ще се насочат към общинските болници в цялата страна, като парите трябва да покрият стари задължения на НЗОК към тях. Това решиха днес депутатите, докато обсъждаха на първо четене промените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Финансирането идва от вече гласувания през декември миналата година общ бюджет на касата и ще покрие неизплатените надлимитни дейности на болничните заведения за 2015 г. и 2016 г. 

Промяната на практика дава законова възможност на НЗОК да заплати тези надлимитни дейности за изминали периоди, след като болниците ги отчетат като такива. До момента касата нямаше такъв законов инструмент. 

Неофициално целта на упражнението е да се спрат предстоящи дела, които десетки болници в цялата страна можеше да заведат срещу НЗОК. На практика лечебните заведения имат сключени договори с касата за болнична помощ, но така и не са получили парите, които им се дължат за това. Този проблем е известен от години, но правителството сметна, че тази година е особено удачна за разплащане заради намалената болнична работа, съответно плащания, по време на пандемията.

Това е на практика половината от неразплатените средства на общинските болници, които общо са около 150 милиона, обясни от трибуната депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Очаквано обаче схемата предизвика възмущението на опозицията от БСП, която попита как въобще е възможно да се влачат такива плащания толкова много години. 

От ДПС и БСП все пак подкрепиха идеята, но определиха действията на ГЕРБ като "работа на парче". Хасан Адемов дори заподозря ГЕРБ в "неистово желание да се харесат на хората, които протестират". Освен това той бе категоричен, че мерките няма да решат проблемите в системата. 

"Ние разчитаме на коронаинфекцията да реши по някакъв начин структурните и функционалните проблеми на системата на здравеопазването. Тези 75 милиона са капка в морето. Имаме надежда, че тези пари ще отидат при медицинския персонал, а не единствено и само при кредиторите", обясни той, цитиран от БНР. 

Същото притеснение изрази и Георги Михайлов от левицата, който смята, че тези пари трябвало да отидат за "българските лекари, за българските медицински сестри, за българските санитари, за всички, които работят в системата на здравеопазването." Според действащото законодателство обаче това няма как да се случи, защото касата е длъжна да се разплати първо с кредиторите си, каквито в този случай се явяват общинските болници.

От ГЕРБ обаче посочиха, че решението за разплащането е "глътка въздух" за системата. Все пак признаха, че електронното здравеопазване е тежко закъсняло и ако го имаше - може би щеше да реши голяма част от натрупаните проблеми през годините. Горещи защитници на управляващите отново бяха техните коалиционни партньори от "Обединени патриоти", които отново заговориха за "либералната система" с частните болници, които довели до задлъжнялостта на здравната каса. 

"През последните 20 години не може да бъде обвинявано последното правителство, че не е взело мерки, защото ние знаем, че нарояването на 360 болници в 7-милионна България е една либерална система, която разрешава на всички новооткрити болници да сключват договори с НЗОК", обясни Калин Поповски.

И още нещо - промените в бюджета на НЗОК дават възможност при неусвояване на бюджетните средства за тази година същите да могат да се използват за плащания на надлимитна дейност, обясни управителят на НЗОК Петко Салчев:

"С проекта на Закон за допълнение и изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще се даде правно основание при неусвояване на бюджетните средства за 2020 година за болнична помощ да бъдат използвани за плащане към изпълнителите на болнична помощ за минал период, които НЗОК е установила по съответния ред."

За 2015 г. касата има задължения в размер на над 50 милиона лева, а за 2016 г. - те са 26 милиона лева.